Решение № 3489 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2013 г.

Решение № 3489 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Лила Иванова Мехмедова, представлявана от адв. Иванов, против решение № 375/02.07.13 г. по адм. д. № 1178/12 г. по описа на Административен съд Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Началник РДНСК Северен централен район и Шезаи Джевджетов Мехмедов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Мехмедова в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СЦР-117/30.10.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, ред. ДВ бр. 61/2007 г., Началникът на РДНСК Северен централен район е разпоредил премахване на незаконен строеж "Комплекс за почивка с басеин-самостоятелен обект "басеин" в ПИ 65776.417.303, м. "Стъклен", землище гр. Свищов, обл. Велико Търново. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно по съображения относно липсата на строителни книжа за строежа, обуславяща незаконосъобразното му извършване, както и относно липсата на предпоставки за признаване неговата търпимост. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на Заповед № ДК-02-СЦР-117/30.10.12 г. е самостоятелен строеж " басеин" с размери 19,70 м /10 м и дълбочина 1,50 лв., проверката по отношение на който е удостоверена с Констативен акт № 30-ВС/11.06.12 г., съставен по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Строеж с такова описание съдът е коментирал в мотивите на решението единствено в частта, в която е обсъдил цитирания констативен акт. В останалата част на изложението си служи с общи формулировки "строеж", "обект" и пр., а в решаващите мотиви посочва строежа като "нова масивна постройка", обсъжда налични бетонни колони и плоча, предмет на евентуално преустройство, извършени допълнителни строителни дейности - оградни стени, надграждане, промяна предназначението "на обекта". Изобщо не се е занимал с вида и характера на предмета на проверката по преписката, определен от административния орган като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, чието премахване като незаконен е разпоредено с обжалваната заповед. Изложените констатации по отношение недостатъците на мотивите на обжалваното решение определят същото необосновано, постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства проверката за съответствието му с материалния закон. Следва решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение