Решение № 3756 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2009 г.

Решение № 3756 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Минко Петков Михайлов от гр. Стара Загора, подадена чрез упълномощен адв. Звезда Пеева, против решение № VI-151 от 7.05.2009 г., постановено от Старозагорски административен съд, шести състав по адм. д. № 72/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя в случая промяната в предназначението на земята касае само 5905 кв. м., поради което приложимият ред за определяне на таксата е този, регламентиран в чл. 5 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. Касаторът твърди, че спорът е относно приложимия размер на коефициента за площ, който не е 3.50, както е определен от ответника, а 2.50, съобразно чл. 5, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, като определи дължима такса за промяна в предназначението на 5905 кв. м. в размер на 3321,56 лв. Ответникът - Комисия по земята към ОД "Земеделие", гр. Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът правилно не е възприел експертното заключение, като е мотивирал направения в тази насока извод с невъзможност на вещото лице да даде отговор по правен въпрос, спорен по делото, а именно размерът на земеделския имот, на който се променя предназначението или площта, определена от площадката за проектиране, определяща за коефициента за площ. Размерът на земеделската земя, посочен в предложението на жалбоподателя е 23,119 декара. Основателно е прието от съда, че постановяването на отделни решения за промяна на всеки земеделски имот, включен в тази площ, не може да обоснове приложение на коефициент за площ според техния размер. Правилно административният орган е определил коефициента за площ на земята, предвид правилата на чл. 4, т. 2 и чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земята, според размера, необходим за обекта, а не според размера на ПИ № 105007, каквато е позицията на касатора. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № VI-151 от 7.05.2009 г. е отхвърлено оспорването на Минко Петков Михайлов против решение № 12/08.12.2008 г. на Комисия по земята към ОД "Земеделие", гр. Стара Загора в частта му за определяне таксата за промяна в предназначението на ПИ № 105007, местност "Инджурлюк", землище на гр. Стара Загора. За да достигне до този резултат Старозагорският административен съд е приел, че оспореният размер на таксата е в съответствие с приложимата Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи и възраженията на жалбоподателя са без правно основание. Съдът е обсъдил приетата съдебно- техническа експертиза и в съответствие с изискванията на чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е изложил доводи за некредитиране изводите на вещото лице, тъй като е преценено, че спорът касае правен въпрос относно приложимата редакция на тарифата при изчисляване размера на коефициента за площ на земята, който се определя съобразно площта на заявената за промяна на предназначението земя, необходима за обекта, който се изгражда. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяна на съдебното решение. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Старозагорският административен съд точно е преценил, че отговор на спорния по делото въпрос се дава с правилното на чл. 4, т. 2 и чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, което е едно и също в редакцията на тарифата до 4.11.2008 г. и след това. В мотивите на атакуваното съдебно решение правилно е установено, че нормата на § 9 от горепосочената тарифа изключва приложението на новите разпоредби по отношение на молбите за промяна в предназначението, по които има положително решение за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране, или решение за промяна в предназначението, какъвто е конкретния случай. От тук е изведен законосъобразен извод, че гореописаните производства се довършват по досегашния ред, който се определя от нормите на чл. 4, чл. 5 и чл. 7 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, според които размерът на таксата се изчислява от бонителната категория на земята, съгласно акта за категоризация, размера на земята, включена в границите на определената площадка или трасе, местонахождението, вида на обекта и възможността за напояване. Относно възражението, развито в касационната жалба, против размера на приложимия коефициент за площ, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. Първоинстанционният съд законосъобразно е определил спорния коефициент в съответствие с разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от визираната тарифа, като при тълкуване на израза "размера на земята, необходима за обекта" е изведено заключение, че правнорелевантен е размерът на земята, необходима за обекта, определен от границите на утвърдената площадка за проектиране на целия обект, а не размерът на отделния земеделски имот, включен в общата площ на площадката. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, изложени в обжалваното съдебно решение относно изчисляване размера на коефициента за площ съобразно общата площ на обекта, което е изцяло в приложение на целта на Закона за опазване на земеделските земи, регламентирана в чл. 24, ал. 2 от този закон, според който текст от правно значение е промяната в предназначението на "необходимата земеделска земя". При това положение Старозагорският административен съд правилно е констатирал, че административният орган е постановил няколко решения за промяна в предназначението на земеделската земя с площ 23119 кв. м., но това обстоятелство не променя факта, че те са издадени по едно предложение на жалбоподателя и по тях е постановено едно решение № 3/2.04.2008 г. относно утвърждаване площадката за проектиране на земеделските имоти за обекта "Складове за селскостопанска продукция и техника" с площ 23,119 декара. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение