Решение № 14894 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8480/2009 г.

Решение № 14894 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8480/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Христов Илинов, в качеството му на и. д началник на митница Кюстендил, (заповед № 910 от 9.02.2009 г. на директора на агенция "Митници"), срещу решение № 153 от 7.05.2009 г. по адм. дело № 564 по описа за 2008 г. на административния съд - Кюстендил, с което е изменено решение № 52 от 4.10.2007 г., на началника на митница Кюстендил, потвърдено с решение № РМ 4405-0124 от 7.01.2008 г. на директора на РМД - София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, включително и в частта на разноските, понеже по силата на чл. 143 от АПК органът не дължи разноски при изменение на обжалвания акт. Ответната страна по касационната жалба - "Шарлот" ЕООД не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените доводи и отменителното касационно основание, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е повторно и във връзка с указания, дадени с решение № 13 830 от 15.12.2008 г. по адм. дело 11189 по описа за 2008 г. на ВАС, първо А отделение, с което е отменено решение № 168 от 8.07.2008 г. по адм. дело № 68 по описа за 2008 г. административния съд - Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане по съществото на спора от друг състав на този съд. При новото разглеждане на делото не са събирани нови доказателства по спора. Предмет на обжалване пред него е било решение № 52 от 4.10.2007 г., на началника на митница Кюстендил, потвърдено с решение № РМ 4405-0124 от 7.01.2008 г. на директора на РМД - София, с което на основание чл. 37, ал. 1 от ЗМ и чл. 201/1А (от МК е определена нова митническа стойност на мотоциклет, употребяван, "Хонда", модел "CR 250" в размер на 2 700.00 лв., като "Шарлот" ЕООД е задължено да заплати допълнително мито в размер на 146.32 лв. и ДДС в размер на 395.06 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна, съдът е приел, че на 29.08.2007 г. в митница Кюстендил е регистриран ЕАД № 07ВG5500Н0038851 за оформяне на режим "внос" от САЩ на мотоциклет, употребяван, "Хонда", модел "CR 250" с декларирана стойност по фактурата 750 $. От констативен акт за резултатите от извършен физически контрол на стоката се установява, че мотоциклетът е без видимо претърпян инцидент, в добро техническо състояние и нелош външен вид. Въз основа на допълнителна проверката на 24.09.2007 г. от началникът на Митница Кюстендил е изпратено писмо до дружеството, като са изискани документи за начина на плащане на стоката по ЕАД - суифт, платежно нареждане или други платежни документи. Поради непредставяне на изисканите документи в хода на митническото производство е назначена автотехническа експертиза. Вещото лице Симеон Митков, след оглед и оценка на мотоциклета и при използвани ценоразписи на фирми вносители на МПС, Методика за определяне на действителната цена на употребявани МПС и такива, претърпели ПТП и Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на комисията за финансов надзор е определило цена на процесния мотоциклет в размер на 2 700.00 лв. От приетото по адм. дело № 68 по описа за 2008 г. на административния съд - Кюстендил заключение на автотехническата експертиза, съдът е приел, че справедлива пазарна стойност на мотоциклета е около 1 460.00 лв., като вещото лице като е използвало констатациите на вещо лице Симеон Митков за състоянието на автомобила, Наредба 24 от 08.03.2006 г., италианския бюлетин "Due Ruote-vendita", определящ стойностите на мотоциклетите в развитите европейски страни и пазарния метод. Оценката е извършена по италианския каталог, а не по цените на пазара в САЩ, понеже вещото лице се е съобразило с ограничението по чл. 37, ал. 2, т. 3 от ЗМ, забраняващо определянето на митническата стойност на стоката да се извършва по цената й на вътрешния пазар на страната на износа, т. е. на пазара в САЩ. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон относно размера на определената митническа стойност на процесния автомобил. Относно правилата за определяне на митническата стойност на внасяни стоки, съдът се е позовал на приложимите разпоредби на чл. 34 - 39 от ЗМ, чл. 65 - чл. 79 от ППЗМ и чл. 29 - 31 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета на ЕО от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на ЕО. Основният метод за оценка по чл. 35, ал. 1 от ЗМ е методът на "договорната стойност", която съдът е приел, че не е доказана от вносителя чрез представяне на съответните документи, които са поискани в хода на производството по последващия контрол. Не са представени банков документ за превод на сумата по фактурата, сключен договор за продажба и др., а фактурата сама по себе си не е документ за реалност на посочената в нея цена, поради което правилно митническите органи в процедурата по чл. 102 от ППЗМ, са поискали представяне на други платежни документи за цената. Според съдът правилно административният орган е пристъпил към назначаване на експертиза, която да определи стойността на внесения мотоциклет по реда на чл. 27 от ЗМ, понеже не е имал данни за наличие на идентични или сходни стоки като внесената такава с ЕАД за да определи митническата стойност чрез методите по чл. 36, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗМ. Задълженото лице също не е представило данни за такива стоки, въпреки, че като вносител е длъжен да оказва пълно съдействие и е пряко заинтересован да извърши това с цел определяне на действителната митническа стойност на лекия автомобил. Като не е представил такива данни и при липса на служебни данни за приложимост на методите по чл. 36 от ЗМ, органите на митница Кюстендил са пристъпили към определяне на митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 37 от ЗМ, респ. по чл. 31 от Регламент 2913/1992 г. Понеже не е установена действителна стойност, съгласно т. 2а и т. 2б от чл. VII на Общото споразумение за митата и търговията, то стойността на мотоциклета следва да се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност по см. на т. 2в от чл. VII от Общото споразумение. За такъв най-близък еквивалент съдът е приел, че следва да се използва италианския бюлетин, определящ стойността на мотоциклета в развитите европейски страни, коригиран с коефициент за пазарно търсене, представляващ отношението на цените от автоборси, официални вносители, оферти от Интернет за България към стойностите от цитирания бюлетин. Именно по този метод е изготвено приетото в хода на съдебното обжалване заключение на вещото лице инж. Никола Велков, като е използван пазарният метод и е определена справедлива пазарна цена на внесения мотоциклет. Съдът е кредитирал заключението, понеже не е оспорено от страните и е отчетено пазарното търсене. Последното обстоятелство не е взето предвид в заключението на вещо лице Симеон Митков при изготвяне на оценката му в хода на последващия митнически контрол. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка са направени съответните правилни изводи от съда. По делото не е имало спор по фактите. Установено е, че въз основа на допълнителна проверката по регистриран ЕАД № 07ВG5500Н0038851 за оформяне на режим "внос" от САЩ на мотоциклет, употребяван, "Хонда", модел "CR 250" с декларирана стойност по фактурата 750 $, от началник митница Кюстендил е изпратено писмо до "Шарлот" ЕООД, като са изискани документи за начина на плащане на стоката по ЕАД - суифт, платежно нареждане или други платежни документи. Поради непредставяне на изисканите документи в хода на митническото производство е назначена автотехническа експертиза, въз основа на която и на основание чл. 31 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета на ЕО от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на ЕО е определена нова митническа стойност на процесния автомобил в размер на 2 700.00 лв. Основният спорен момент при преценяване на правилността на обжалваното решение е по повод приетата от съда митническа стойност на процесния мотоциклет в размер на 1 460.00 лв., съобразно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно чл. 31 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета на ЕО 1. когато митническата облагаема стойност при внос не може да се определи по силата членове 29 или 30, въз основа на наличните данни за Общността и в рамките на разумните мерки, се прилагат следните общи принципи и разпоредби: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (член VII от Общото споразумение за митата и търговията. Правилно съдът е приел, че следва да се приложи тази разпоредба, понеже митническият орган не е имал данни, за да определи митническата стойност чрез методите по чл. 29 или чл. 30 от Регламента. При първия метод митническата стойност на стоките е равна на стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки. Този метод се използва, когато внасяните стоки се продават в страната, като се преценява кой е най-големият брой единици за една цена от стоките, респективно от идентичните или сходни стоки и тази цена служи за база за изчисление, като от нея се приспадат дължимите държавни вземания при вноса и разходите, извършени в страната, с цел да се достигне до стойността на стоките до граница (преди да се внесат). Методът на изчислената стойност е сумата от разходите, посочени в чл. 30, ал. 2, б. "г" от Регламент 2913/1992 г., като целта на този метод е от стойността на суровината да се достигне до пазарната стойност на продукта. За определяне на приложимостта на всеки от тези два метода вносителят има право на избор в зависимост от данните, с които разполага. Вносителят "Шарлот" ЕООД не е представил данни за такива стоки въпреки, че е длъжен да оказва пълно съдействие и е пряко заинтересован с цел определяне на действителната митническа стойност на лекия автомобил. Разпоредбите на чл. VII от Общото споразумение са свързани с оценяване за митнически цели, като това оценяване следва да се основава на т. 2а "действителната стойност" на стоката, върху която се определя митото, или на подобна стока, и не трябва да се основава на стойността на стока от национален произход или на произволни или фиктивни стойности. Тази действителна стойност съгласно т. 2б би трябвало да е цената, на която, по време и място, определени от законодателството на страната вносител, такава или подобна стока се продава или предлага за продажба в обичайния ход на търговията при условия на пълна конкуренция. Понеже такава стойност не е установена, правилно съдът е приел, че стойността на автомобила следва да се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност съгласно т. 2в от чл. VII на Споразумението. При така приетото относно метода на определяне на митническата стойност правилно съдът е кредитирал заключението на съдебната експертиза, понеже същото не е оспорено и е изготвено компетентно, в съответствие със специалните знания на експерта. Вещото лице е използвало италианския бюлетин, определящ стойността на мотоциклета в развитите европейски страни, коригиран с коефициент за пазарно търсене, представляващ отношението на цените от автоборси, официални вносители, оферти от Интернет за България към стойностите от цитирания бюлетин и е определило справедлива пазарна цена на същия. Съдът е изложил доводи относно разликата в размера на митническата стойност, съгласно заключението изготвено в хода на последващия митнически контрол и приетото в хода на съдебното обжалване и правилно е приел, че същата се дължи на факта, че вещото лице Симеон Митков не е отчело коефициента на пазарното търсене на процесния автомобил. Основателна е жалбата срещу решението в частта на присъдените на "Шарлот" ЕООД разноски. Доводът в жалбата, че по силата на чл. 143 от АПК разноски не се държат при изменение на обжалвания акт е неоснователен, но съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, се дължат разноски при отмяна на акта. В настоящият случай обжалваният акт е отменен частично, а с решението в тази част административният съд е присъдил на жалбоподателя изцяло направените разноски. С оглед на изложеното, решението следва да бъде именно в частта на разноските, като с оглед частта, в която е отменен обжалвания акт, на жалбоподателя се присъди частта от направените разноски в размер на 50.00 лв. С оглед на изложеното, решението следва да бъде изменено в частта за разноските, а като правилно следва да бъде оставено в сила в частта, с която е налице произнасяне по съществото на спора, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение