Решение № 72 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1951/2014 г.

Решение № 72 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1951/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. З. Д. срещу въззивна присъда № 36/06.10.2014 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата, поддържана от защитата в съдебно заседание, са изложени доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като подсъдимият не е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП и деянието е несъставомерно. По същество се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител А. мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: Производството е второ по ред пред ВКС. С присъда № 103/27.09.2013 г. по нохд № 313/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, потвърдена с решение № 22/18.02.2014 г. по внохд № 315/2013 г. на Великотърновския апелативен съд подсъдимият К. Д. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1 б. В от НК. С решение № 222/26.05.2014 г. по к. д. № 539/2014 г., ВКС, II н. о. отменил решението на апелативния съд като противоречащо на материалния закон и върнал делото за ново разглеждане. След промяна на подсъдността, Софийският апелативен съд отменил оправдателната присъда и вместо това признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 25.05.2008 г. при управление на л. а. "О. О." нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. А. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. В, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б от НК го осъдил на пробация за срок от шест месеца, като наложил пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител". Жалбата е неоснователна. Доводите, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДП, защото избраната скорост на движение е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и конкретните условия за видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не могат да бъдат споделени. С оглед установените по делото факти, в чиито рамки касационната инстанция извършва проверка за правилното приложение на материалния закон е безспорно, че избраната от касатора скорост на движение не е била съобразена с конкретните условия за видимост. Софийският апелативен съд законосъобразно е направил заключение, че максимално допустимата скорост при движение на къси светлини и с оглед осветеността на пътя пред автомобила е в рамките на 67 км. ч. Това е била съобразената с конкретните условия на видимост скорост, която би позволила на подсъдимия да възприеме своевременно неправомерно движещия се пострадал и да избегне пътно-транспортното произшествие. Като е управлявал лекия автомобил със скорост от 77 км. ч. Д. сам се е поставил в невъзможност да възприема в пълнота пътно-транспортната обстановка и да взема адекватни и своевременни действия при възникване на опасност. Логически неиздържано е възражението, че пострадалият поради неправомерното му поведение не е бил предвидима опасност, с която касаторът е длъжен да се съобразява. То противоречи на здравия разум и на смисъла на специалното законодателство, вменяващо на водачите на МПС да следят за наличието на всякакви възможни опасности на пътя и да се съобразяват действията си с тях, за да не допускат настъпването на произшествия. Софийският апелативен съд правилно е приложил закона, като се е съобразил и със задължителните указания по правото, дадени в отменителното решение на ВКС. Не е налице случайно деяние, поради което липсват основания за оправдаване на Д. или за връщане на делото за ново разглеждане, както се претендира в жалбата. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение