Решение № 11066 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2010 г.

Решение № 11066 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Севда Илиева Врачовска от гр. София против решение № 64 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 6787 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 213/03.09.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" на Националния осигурителен институт. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 68, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 32, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 4 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Ответникът Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София град е решение № 213/3.09.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 4505146251/2/12.06.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Севда Илиева Врачовска от гр. София е отказано отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст вместо получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест за починалия й съпруг Стамен Ценов Врачовски. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - София град е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. След извършена преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за неизпълнени условията по чл. 83, ал. 2 във вр. с чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Развитите в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения и необоснованост са изолирани от приложимата материално-правна разпоредба на чл. 83, ал. 2 от КСО, която урежда фактическия състав за придобиване право на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 83, ал. 2 от КСО на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст на наследодателя. В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че на наследодателя не се полага лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за сбор 98 съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Наследодателят е починал през 1972 г. и по силата на чл. 32, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се счита, че със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Сборът от нормативно установената възраст от 60 г., 6 м. и придобитият осигурителен стаж с продължителност 30 г., 6 дни възлиза на 90 при изискуем сбор 98. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68, ал. 4 от КСО се придобива от мъжете и жените, които са навършили 65-годишна възраст. Към датата на смъртта си наследодателят е бил на възраст под 65 години. Създадената с чл. 32, ал. 2 от НПОС фикция не се разпростира към хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КСО, с оглед на което касационните доводи за материалноправни нарушения при прилагането на посочените норми са неоснователни. Изложеното в касационната жалба оплакване на неправилно прилагане на чл. 4 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите е неотносимо към спора за правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия за военна инвалидност по чл. 85 от КСО възниква за лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на наборната военна служба или в службата в запаса или в резерва, но не и за военнопострадалите по чл. 4, т. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Оспорените административни актове са издадени при спазване на изискванията за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - София град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В касационното производство ответникът не е бил представляван от юрисконсулт, с оглед на което отправеното с писменото становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,