Решение № 2200 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2020 г.

Решение № 2200 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационна жалба на А. Манолев, гр. София, подадена чрез адв. А. Атанасов, против Решение № 1770/11.03.2020 г., постановено по адм. дело № 13925/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Манолев против Решение № РС-10473-19-063 от 10.10.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, в частта му, с която на основание чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 73 във вр. с чл. 57 от ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); е установен конфликт на интереси по отношение на същия и му е наложена глоба в размер на 10 000 лева, както и е осъден Манолев да заплати разноски. В касационната жалба са изложени подробни аргументи относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Систематизирани се свеждат до това, че при доказателствена тежест за административния орган, същият не е установил в условията на пълно доказване кумулативните предпоставки на сложния фактически състав при който следва да се приеме, че е на лице "конфликт на интереси" по смисъла както на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ, така и на чл. 52 от ЗПКОНПИ – липсва частен интерес, който да води до облага от материален или нематериален характер за лицето заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); , респ. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ или свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); , респ. § 1, т. 15 от ДР на ЗПКОНПИ, както и липсва упражнено правомощие по служба, което да е повлияно от такъв частен интерес; липсват и доказателства по какъв начин Манолев в качеството си на член на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" е нарушил и забраната по чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , респ. чл. 57 от ЗПКОНПИ. За неправилни, а и изградени въз основа на недопустими доказателства, се считат изводите на съда за противното. Отделно се твърди и че съдът не е обсъдил и не е изложил съображенията си по възраженията в жалбата, сторени в този смисъл. Настоява за отмяна на решението на съда с присъждане на разноски. Ответникът – КПКОНПИ не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № РС-10473-19-063 от 10.10.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, в ЧАСТТА МУ с която: 1. На основание чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 73 във вр. с чл. 57 от ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); и е установен конфликт на интереси по отношение на А. Манолев – заместник министър на икономиката и като такъв член на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, а в тези му качества лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 4 и т. 23 от ЗПУКИ (отм.); до 23.01.2018 г., а след тази дата – лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, за това че е използвал служебното си положение и е оказа влияние в частен интерес на свързано с него лице, с което е реализирал нематериална облага, изразяваща се в избягване на санкция поради липса на контрол, върху други органи и лица при изпълнение на контролните им функции, във връзка с мониторинга по изпълнение на Договор № 01/311/00624 от 6.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразие към неземеделски дейности" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., сключен между ДФ "Земеделие" и ЕТ "Агротрейд – А. Димитрова", свързан с функционирането на обект "Жилищна сграда за годи" в УПИ I-000784 "а", м. Чинар Куши, гр. Сандански по проект № 01/311/00624, в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗКПУИ (отм.); , респ. чл. 57 от ЗПКОНИ и 2. Наложена е на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ глоба в размер на 10 000 лева на А. Манолев за осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ (отм.); , респ. чл. 52 от ЗПКОНПИ, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , респ. чл. 57 от ЗПКОНПИ в качеството му на заместник министър на икономиката и като такъв член на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ. За да отхвърли жалбата на Манолев срещу оспорените части на акта на на КПКОНПИ, АССГ е приел, че атакуваният административен акт, е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията на закона за неговата форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. Безспорно, за да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ (отм.); , респ. 52 от ЗПКОНПИ следва да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки: лице, заемащо публична длъжност, наличие на негов или на свързано с него лице частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. В случая не е била спорна първата от тях, като фактите в тази насока са правилно установени още в хода на административното производство. В качеството си Заместник-министър на икономиката и като такъв член на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" безспорно Манолев за периода съответно от 5.05.2017 г. до 23.01.2018 г. и от 19.05.2017 г. до 23.01.2018 г. е бил лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 4 и т. 23 от ЗПУКИ (отм.); , като след таза дата до освобождаването му от длъжност на 18.04.2019 г. – лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ. Спорът е концентриран върху наличието на останалите две изисквания на така очертания фактически състав. За да приеме за доказана тезата на административния орган за наличието на частен интерес по смисъла съответно на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , респ. чл. 53 от ЗПКОНПИ за Манолев, съдът е приел за доказано, че същият е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1, пр. 4 от ДР на ЗПУКИ (отм.); и по смисъла § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ с Д. Александров Манолев, както и с А. Димитрова в качеството й на ЕТ"Агротрейд – А. Димитрова" за последната под формата на икономическа зависимост по смисъла на § 1, т. 1, предл. четвърто от ДР на ЗПУКИ (отм.); и по смисъла на § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ. Релевантната за разрешаването на казуса "свързаност", под формата на икономическа зависимост, между А. Манолев и А. Димитрова е аргументирана със следните факти – същите са в търговско – икономически отношения, свързани със сключването на договор за отдаване под наем на земеделска земя от 1.10.2011 г. за срок то една година с цена в размер на 1 000 лева; учредяването на право на строеж на недвижим имот за "Жилищна сграда - къща за гости" и басейн и ограда в собствения му поземлен имот с идентификатор № 65334.226.7841 по КК на гр. Сандански на 13.02.2013 г.; договор за паричен заем, сключен между дружеството "Ес Ди Ес Про" ЕООД и ЕТ "Агротрейд - А. Димитрова" от 3.08.2015 г., както и от издадените нотариално заверени пълномощни от страна на ЕТ "Агротрейд – А. Димитрова" по отношение на А. Манолев /също касаещи периода отпреди назначаването на Манолев за Заместник министър на икономиката/, като всичко това се установявало и от заключенията по изготвена съдебно-икономическа и банкова експертиза по досъдебно производство. Или основателно е възражението в касационната жалба, че този решаващ извод на съда е сторен на база посочените писмени доказателства /обективиращи отношения развили се преди придобиването качеството съответно по чл. 3, т. 4 и т. 23 от ЗПУКИ (отм.); и чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ от Манолев/, но в съвкупната им преценка с експертно заключение на вещо лице, което не е изготвено за нуждите, респ. не е прието в рамките на съдебното производство по оспорване на процесното Решение на КПКОНПИ. Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона - чл. 235, ал. 2 ГПК. Обстоятелствата по делото се установяват по надлежния ред, посредством допускане и събиране на доказателства. Недопустимо е обосноваване на изводите от фактическа и правна страна на съда въз основа на доказателства, които не са събрани по надлежния за това ред, в този порядък въз основа на заключение на експерт, което не е изготвено за нуждите на конкретното съдебно производство и то кредитирайки го изцяло, без да е сторена преценката му по правилата на чл. 202 от ГПК. На следващо място в мотивите на съдебното решение се констатира, че липсва обсъждане на всички възражения на Манолев както по отношение на тази втора търсена предпоставка, така и по третия спорен между страните въпрос /"есенциален" както е приел съда/ – относно упражнено правомощие по служба от негова страна и под формата на "влияние и липсата на упражнен контрол по отношение на възложени му ex lege - по силата на закона, функции по отношение на осъществен проект по Европейска програма" под влиянието на така дефинирания "частен интерес". Именно в тази връзка всъщност Съдът не е изяснил и всички факти и обстоятелства от значение за спора предвид служебното начало в административния процес. Отхвърлил е жалбата вкл. и без да е изяснил спорните по делото факти относно правомощията на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" и в частност на неговите членове във връзка с контрола по изпълнението на проектите от рода на процесния и конкретните длъжностни лица, натоварени с тези контролни функции. Изброяването единствено и само на правни норми, без да е извършен обстоен анализ правомощията на Управителния съвет на ДФ"Земеделие", по отношение на дейността на последния в качеството му на Разплащателна агенция, с която качество се свързват и правомощията по чл. 11а от ЗПЗП; без да се изяснят въпросите относно начина на осъществяване на контрола по изпълнението на проектите /не всички инвестиционни операции подлежат задължително на такъв – виж например чл. 29 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони/ и причините поради които конкретният проект е останал извън проверените инвестиции; без да са посочени в частност правомощията на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" и неговите членове по отношение на контролните органи, натоварени с тези проверки, в крайна сметка не покрива изискванията на процесуалния закон за мотивираност на съдебния акт, за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за обсъждане становищата и на двете страни в процеса от страна на съда. Бланкетното посочване, че Манолев е "имал възможност за оказване на влияние, което се доказвало от последващите действия на контролните органи", приповтаря дословно мотивите на административния орган и не съставлява собствен извод от фактическа и правна страна на съда, а отделно от това предвид изложеното по-горе не става ясно и кои точно са тези "всички възможности за упражняване на влияние върху структурни звена в ДФ "Земеделие" и в частност спрямо Регионалния технически инспекторат при Областна Дирекция – Благоевград на ДФ "Земеделие" от страни на Манолев. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено и съставлява нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора и подведени под съответните относими материалноправни норми за изясняване на основните спорни въпроси по делото, очертани по-горе, вкл. и след обсъждане на всички възражения на страните в процеса. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение