Решение № 1426 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2016 г.

Решение № 1426 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Рефреш" ООД против решение № 113 от 21.03.2016 г. по адм. дело № 938/2015 г. на Административен съд - П.. В нея са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, и иска да се отмени. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионалната дирекция по горите - П., представя писмен отговор, в който поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Рефреш" ООД против заповед № 254/15.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите - П., с която на основание чл. 253, ал. 3, т. 5 във вр. чл. 254, ал. 1 и чл. 252 от Закона за горите е наредено спиране на дейността на обект - дърводелска работилница за постъпване, преработване и експедиране на дървесина, регистриран по чл. 206 ЗГ, находящ се в стопански двор в гр. С. и стопанисван от "Рефреш" ООД, за срок от два месеца, считано от датата на издаване на заповедта. По делото са установени следните фактически и правни обстоятелства: При извършена проверка на 03.12.2015 г. в дървопреработвателен цех в гр. С., стопанисван от "Рефреш" ООД от служители на Регионална дирекция по горите гр. С. е установено, че в дворното място на обекта се съхранява: 1 - обла иглолистна строителна дървесина, която не е придружена с необходимите документи и не е маркирана, общо 1, 26 куб. м. За това нарушение е съставен констативен протокол № 101349/03.12.2015 г. и акт за установено административно нарушение № 100411/03.12.2015 г. С разписка за отговорно пазене серия М00 № 06792 от 03.12.2015 г. описаната дървесина е предадена за съхранение. 2 - 20 бр. обла иглолистна строителна дървесина с обща кубатура 9,48 куб. м., маркирана с контролна горска марка с неразпознаваема абревиатура, като кубатурите, описани по номер на пластината не съответстват на описаните към превозните билети, съхранявани в обекта. Съставен е констативен протокол серия М № 101370/03.12.2015 г., като в табличен вид е направено сравнение по представените превозни билети и превозните билети, описани на пластмасови пластини. С разписка серия М00 № 001129/03.12.2015 г. задържаната дървесина е предадена на отговорно пазене. Видът и количеството дървесина, описани в констативния акт № 101349/03.12.2015 г. и разписката за предаване на дървесината за отговорно пазене серия М00 № 06792 от 03.12.2015 г. са оспорени от жалбоподателя с оглед зачертавания и поправки в тях, направени от съставителя. Съдът, след като е обсъдил доводите и възраженията на страните в тази връзка и събраните писмени и гласни доказателства е приел, че общата кубатура на облата иглолистна дървесина по пункт 1-ви от заповедта по вид и количество е 1, 26 куб. м., като направените поправки не променят това обстоятелство. Посочил е, че жалбоподателят не е представил доказателства, които оборват фактическите констатации на проверяващите органи, инкорпорирани от административния орган в обжалваната заповед. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ за издаване на оспорената заповед - при извършена проверка от длъжностни лица на Регионална дирекция по горите гр. С. е установено, че жалбоподателят е съхранявал в стопанисвания от него дървопреработвателен цех немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет дървесина, както и дървесина, маркирана с контролна горска марка с неразпознаваема абревиатура. Съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 ЗГ, директорът на Регионалната дирекция по горите гр. С. разполага с правомощието да спира дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, като срокът е посочен в чл. 254, ал. 1 с. з. - до 6 месеца. В случая законовите изисквания са изпълнени, поради което съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно по подробно изложени доводи в касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда за съответствие на формата и съдържанието на обжалваната заповед със законовите изисквания. Съдът правилно е отчел, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, с необходимото съдържание, от което е ясно предприятието, сочено за нарушител на разпоредбите на Закона за горите, мястото, където е констатирано нарушението, фактическите обстоятелства и относимите правни текстове. Приложените пред първата инстанция писмени доказателства потвърждават верността на посоченото в констативните актове и заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по отношение на предприятието - адресат на административния акт, лицето, което е упълномощено да извършва от името на дружеството фактически и правни действия, свързани с дейността му, мястото на извършване на нарушението и стопанисването на обекта от дружеството. В обжалваната заповед са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Конкретиката по извършване на проверка, длъжностните лица, които са я осъществили и констатациите от нея са отразени в съставените констативни протоколи и изготвените доклади до директора на РДГ - П. и директора на РДГ - С.. Тези обстоятелства са допълнително изяснявани от съда при изслушване на разпитаните свидетели, които са уточнили в детайли събитията, свързани с проверката. Като краен резултат, съдът е извел обоснован извод, че заповедта съдържа необходимите реквизити, предписани от Административнопроцесуалния кодекс - арг. чл. 59, ал. 2 АПК. Изложените доводи от касатора в обратен смисъл не почиват на фактическите установявания по делото. Съдът е обсъдил подробно доказателствения материал по делото - събраните писмени и гласни доказателства, и въз основа на коректен и обективен анализ е достигнал до правилен извод, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. При обсъждане на извършените поправки в констативен протокол серия М № 101349 от 03.12.2015 г. и разписка за отговорно пазене серия М00 № 06792 от 03.12.2015 г., съдът правилно е приел, че няма основание да не кредитира същите. Този извод е направени при съвкупна оценка на доказателствения материал, в съответствие с правилото на чл. 178, ал. 2 ГПК, съгласно което съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в тази връзка не се споделят от настоящата инстанция. Констативните протоколи и съставеният акт за установено административно нарушение № 100411/03.12.2015 г. са били оспорени от жалбоподателя и съдът е открил производство по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК по оспорване на истинността им. Оспорването на двата документа е поради зачертаване на думата смърч и поправяне на ела за 0,50 куб. м. и обратно - зачертаване на думата ела и поправяне на смърч за 0,11 куб. м., а на АУАН - добавянето в т. 8 на изразите "и ела 0,50 куб. м.; смърч - 0,11куб. м." Предмет на оспорването, видно от изявлението на пълномощника на касатора е дали има задрасквания, зачерквания и др. механични поправки и дали тези поправки са направени със същия почерк от лицата, съставили документите, като е поискано назначаване на съдебно-графологична експертиза за установяване на тези обстоятелства. В следващото съдебно заседание съдът е отменил определението си за провеждане на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК. Основният касационен довод за нарушение на съдопроизводствените правила е свързан с отказа на съда да проведе производство по чл. 193, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК по оспорване истинността на цитираните по-горе документи. По делото е било установено, че поправките в констативния протокол и разписката са направени от съставителя им свид. Е., съгласно показанията му в съдебно заседание. При това положение, въпросът с авторството на поправките и зачертаванията е бил изяснен, поради което обстоятелството, че не е било проведено производство по чл. 193, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК не обуславя извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда, обуславящи неправилност на съдебния акт. По отношение на верността на оспорените писмени документи, съдът е ценил доказателствената стойност на актовете при прилагане на правилото на чл. 178, ал. 2 ГПК, като е приел, че общото количество дървесина по пункт 1-ви от заповедта е едно и също във всички представени документи. От събраните гласни доказателства на лицата, участвали в проверката са били потвърдени и допълнително изяснени релевантните факти, отразени в писмените документи - намерената дървесина, която не съответства на законовите изисквания за редовност - липса на документи и некоректна маркировка, начинът на измерване и установяване на вида и количеството. Съдът правилно е посочил, че жалбоподателят не е опровергал с допустимите процесуални способи и доказателствени средства констатациите на проверяващите лица за наличие на дървесина в стопанисвания от него обект, която не е маркирана по установения начин и не е придружена с необходимите документи, съгласно приложимите нормативни правила. Доводът, че за обсъдените поправки в цитираните по-горе документи е сезирана прокуратурата, също не е основание за промяна на крайния извод на съда за законосъобразност на обжалваната заповед. В зависимост от резултата от прокурорската проверка, жалбоподателят би имал възможност по съответния ред, предвиден в чл. 237 и сл. АПК, да защити правата си, ако са налице основания за това. Съдът правилно е приел, че при констатирани по установения ред нарушения от жалбоподателя на разпоредбите на Закона за горите, с които се забранява съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, непридружена с превозен билет, административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка - спиране дейността на обекта, за срок от 2 месеца. Предвид изложеното, правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед не страда от някои от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, обуславящи основания за отмяната й. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение