Решение № 9318 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2014 г.

Решение № 9318 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационните жалби на Станимир Василев Генов и изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 6873 от 11.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1200/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено частично Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-240-6500/4202 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част. В жалбата на Станимир Генов са направени оплаквания за неправилност на решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против административния акт и не са му присъдени разноски по делото, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се от съда решението да бъде отменено в тази му част, като се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт изцяло и му се присъдят направените разноски.. Жалбоподателят изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушения на материалния закон в частта му, с която е отменен обжалваният административен акт, претендира отмяната му, като жалбата против оспореното уведомително писмо се отхвърли изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата на Станимир Генов е частично основателна, а тази на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Станимир Генов против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-240-6500/4202 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което не е оторизирана субсидия по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г., като е приета като недопустима за подпомагане по Схемата за единно подпомагане на площ /СЕПП/ площ от 10.34 ха. Възразил е, че оспореният от него административен акт е издаден при съществен порок на формата, както и че е немотивиран. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Генов общо заявление за плащания на площ, като е кандидатствал за подпомагане по СЕПП за кампания 2010 г. за 16 БЗС с обща площ от 49.06 ха. Заявлението е прието, като отговарящо на всички нормативни изисквания - съдържа надлежно попълнена таблица на използваните парцели през 2010 г., карти на блоковете на земеделското стопанство, подписани от заявителя, декларация за допустимост но площи от предходната кампания. С писмо от 15.09.2010 г. заявителят е уведомен за наличие на площи заявени повече от един кандидат, като на писмото не е дадено потвърждение или отговор от него. С оспореното писмо е отказано финансово подпомагане, като е прието, че са установени площи, покриващи изискването за минимален размерна стопанство от 38.59 ха, като поради констатирани несъответствия за 13 парцела, заявени за подпомагане, е възприета обща площ от 10.34 ха, като недопустима за такова по СЕПП. Разплащателна агенция при така възприетите като недопустими площи е приела процентно съотношение на недопустимата към установената площ 26.7 %, съответно размер на санкционирана площ от 36.46 ха съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009. Недопустимата за подпомагане площ е посочена като площ, която кандидата не стопанисва, установена при извършени административни проверки, включващи извършени кръстосани проверки, които представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Като краен резултат не е оторизирана никаква част от поисканата сума в размер на 8975.31 лв. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, произтичащи от едностранната промяна в хода на проверката на подаденото заявление на допустимия за подпомагане слой, без да уведоми заявителя за това, лишавайки го от участие във всички етапи на административното производство, не са изяснени и служебно от административния орган относимите факти и обстоятелства. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила довело и до неправилно приложение на материалния закон. Отменил е оспореното пред него уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, с която е постановен отказ за подпомагане за сума в размер на 5342.14 лв. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление в тази част при приета невъзможност за издаване на заместващ акт. Приел е, че по делото е установена недопустима за подпомагане площ от 6.62 ха или 15.60 %, при приложението на чл. 58 от Регламент 1122/2009 санкционираната площ е 13.24 ха и в съответствие с методиката за изчисление на дължимите за подпомагане суми задължението за изплащане на такава в размер от 5342.14 лв. е установено. В останалата част - за разликата от сумата 5342,14 лв. до размера на поисканата такава от 8975.31 лв. е отхвърлил жалбата. За да бъде намален или отказан размера на плащане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ следва да са налице едно или няколко от условията на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая по отношение на искането за плащане е прието от административния орган, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, на база извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19.01.2009 г., включващи извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, които кръстосани проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ по чл. 24 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК /Наредба № 105/. Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите - чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, които проверки включват освен проверка за допустимост на кандидата, така и проверка за допустимост на заявените площи - чл. 24, ал. 3, т. 2 от Наредба № 105. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 105 Разплащателната агенция извършва административните проверки на подадените заявления, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, като според оспорения акт в случая е извършено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, на които основава акта си. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които не се и подкрепят с доказателства по делото. Не са налице данни и не се сочи наличие на недопустими площи при подаване на заявлението, като същото явно е прието на база съществуваща цифрова ортофотокарта /ЦОФК/, като елемент от СИЗП към този момент, с която заявителя е запознат. В оспорения акт липсва изложение обаче относно това, кога и въз основа на коя ЦОФК е извършена последваща административна проверка, различна ли е тя от тази, съществуваща към момента на подаване на заявлението - актуализирана такава по реда на чл. 11 от Наредба № 105. В последния случай заявителя освен че е лишен от участие в развилото се производство, то с оглед мотивите на оспореното от него писмо е лишен и от адекватна защита в съдебното производство, доколкото едва в последното се излагат, макар и непълни, съображения относно начина на извършена последваща проверка на заявлението му. Въпреки дадената от административния съд възможност ответника да представи доказателства, основаващи начина на определяне на допустимите за подпомагане площи за подпомагане по подаденото от Генов заявление, това не е сторено. Освен това, Министерството на земеделието и храните извършва дешифриране на физическите блокове в ЦОФК, което дешифриране следва да стане в съответствие с методическите указания по чл. 16 от Наредба № 105/2006 г. Тези указания не са представени по делото, липсват доказателства за това, кога и от кого е извършена дешифрация на ЦОФК, съответно кога последната е постъпила в Държавен фонд "Земеделие". Относно твърдяното в касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" наличие на създаден слой "Площи, подходящи за подпомагане" за 2010 г. следва да се отбележи, че изготвянето на такъв не е предвидено в Наредба № 105/2006 г., като елемент от СИЗП към момента на издаване на оспорения акт, не се твърди, не се и установява да е създаден такъв, с оглед преценка на относимостта му към конкретното заявление. Всъщност, едва с приемане на разпоредбата на чл. 16а /Нов - ДВ, бр. 21 от 2012 г./ от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК е предвидено създаването в СИЗП на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който слой се създава за да се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. При изложеното и при установената от административния съд фактическа обстановка се налага извод за незаконосъобразност на оспореното пред съда писмо, тъй като административния акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства, довели до липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Неправилно е прието в обжалваното решение, че жалбата е неоснователна в частта и за разликата от сумата от 5342,14 лв. до размера на поисканата сума от 8975.31 лв., при приетото въз основа на заключението на назначената по делото експертиза, че е установена действително недопустима за подпомагане площ от 6.62 ха или 15.60 %. Съдът е приложил чл. 58 от Регламент 1122/2009 за изчисление на дължимите за подпомагане суми на жалбоподателя и е обосновал, че следва да му се изплати такава в размер от 5342.14 лв. Както е прието в самото решение, в случая, с оглед естеството на оспорения акт съдът не може да постанови решение, с което да го замести. Независимо от това такова заместване е налице, при изрично постановеното, че е налице конкретна сума, която следва да бъде оторизирана на ищеца и за която сума жалбата е основателна. Следва да се има предвид, че с оспореното уведомително писмо въобще не е оторизирана сума по подаденото заявление и при установените по делото съществени нарушения на административнопроизводствените правила, посочени в обжалваното решение и немотивираност на оспорения акт следва административният орган да се произнесе отново по подаденото заявление, при спазване указанията на съда. Заключението на назначената по делото експертиза в случая не може да валидира допуснатите нарушения от органа постановил обжалвания акт. Въпросът е предоставен на преценката на последния, като само той, след извършването на такава при изпълнение на законоустановената процедура, в съответствие с указанията на съда следва да постанови дължимият се административен акт. Това налага отмяна на решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата против уведомителното писмо, като вместо него се постанови друго, с което се отмени обжалваното писмо и в тази част, като делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне изцяло по подаденото заявление с УИН 24/150510/47762. Жалбата на Станимир Генов, в частта и с която се твърди, че неправилно първоинстанционният съд не му е присъдил разноски по делото е неоснователна. Установено е по делото, че искане за присъждане на такива не е направено до приключване на устните състезания. Направеното искане в писмена молба, след този срок, макар и преди произнасяне от съда, не е своевременно и правилно не е било уважено. В останалата му обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,