Решение № 1350 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2018 г.

Решение № 1350 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София срещу решение № 85 от 9.06.2018 г., постановено по адм. д. № 236/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на М. Найденов от [населено място] сумата от 400 (четиристотин) лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 09. 30 ч. на 28.06.2016 г. до 09. 30 ч. на 8.07.2016 г., от изтърпяване на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", наложено със Заповед № 665 от 17.06.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, отменена като незаконосъобразна на 1.07.2016 г. от Районен съд- Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение в тази част - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Найденов като неоснователна. При евентуалност, моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията" не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Луканова по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на съдебното решение в обжалваната му част. В хода на делото пред настоящата инстанция се установява, че ответникът М. Найденов е починал на 29.11.2018 г. По делото като страна на мястото на ответника по касация е конституиран наследникът му по закон, синът му М. Н. чрез неговия законен представител, майка му Т. Маркова. Ответникът, М. Н., редовно призован, се явява лично и с майка си Т. Маркова. Представлява се и от адвокат Б. Лазарова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението в обжалваната му част по съображения, подробно развити устно – в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Ловеч е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- София да заплати на М. Н. сумата от 400 (четиристотин) лева за неимуществени вреди, претърпени в периода от 09. 30 ч. на 28.06.2016 г. до 09. 30 ч. на 8.07.2016 г., от изтърпяване на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", наложено със Заповед № 665 от 17.06.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, отменена като незаконосъобразна на 1.07.2016 г. от Районен съд Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1.07.2016 г., до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска на Найденов за сумата над 400 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и, с оглед изхода от спора, е осъдил ГДИН да заплати на ищеца съдебни разноски. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив не е обжалвано от М. Н., поради което в тази част същото е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Ловеч, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е заключил, че предявеният иск се явява частично основателен по отношение претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, отчаяние, притеснение и психически дискомфорт, при съобразяване с обстоятелството, че преди наказанието ищецът е работил и е бил в затворническо общежитие от открит тип, наред със следващото се от това неправомерно лишаване от възможност за свиждане и получаване на хранителни пратки, от право на разговори по телефона, от слушане на радиопредавания и гледане на телевизия, резултат от незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред и въпреки това изпълнен изцяло, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът e установил по безспорен начин, че ищецът действително е бил настанен в наказателната килия през целия исков период, без това да се основава на акт, подлежащ на изпълнение, след изпращането на съдебното определение за отмяната му на Затвора Ловеч. АС Ловеч е приел, че не през целия исков период – от 28.06.2016 г. до 8.07.2016 г. заповедта за наложеното дисциплинарно наказание на ищеца е подлежала на изпълнение. Въпреки, че същата е била отменена с влязло в сила определение още на 1.07.2017 г. и още на същата дата е била изпратена до Затвора –Враца, в резултат на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация Найденов, вместо да бъде незабавно изведен от наказателната килия, е престоял в нея още една седмица. Във връзка с така приетото, първоинстанционния съд е направил извод, че престоят в килията за изпълнение на дисциплинарното наказание обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице, като в случая тези последици са възникнали и в по-голяма степен, предвид кумулацията с други фактори – съзнанието на ищеца за несправедливост на наложеното му наказание, че същото не е следвало да се изпълнява през целия период и поради лишенията, които е търпял от неполагането на труд, невъзможността за свиждания и получаване на хранителни пратки, забраната за телефонни разговори, достъп до телевизия и радио. Според съдът режимът, при който ищецът е бил поставен в наказателната килия, е оказал пряко негативно влияние върху неговото душевно и психическо състояние. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и интензитета на негативните последици от тях върху ищеца, АС-Ловеч е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1.07.2016 година до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв. Съдебното решение в атакуваната му от ГДИН осъдителна част е правилно и обосновано. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС-Ловеч фактически и правни изводи, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, към които касационната инстанция препраща с оглед правомощията й по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователна е касационната жалба, предявена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София срещу осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение. Не могат да бъдат споделени оплакванията на ГДИН за недоказаност на иска в уважената му част. Обосновано административният съд е приел, че по делото безспорно е установено наличието на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, и незаконосъобразни бездействия по неосвобождаване на ищеца от изтърпяване на наложеното наказание, след като същото е отменено като незаконосъобразно. Правилно искът е приет за доказан по основание, относно преживените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, отчаяние, притеснение и психически дискомфорт, при съобразяване с обстоятелството, че преди наказанието същия е работил и е бил в затворническо общежитие от открит тип, че в резултат на неправомерно наложеното дисциплинарно наказание ищецът е бил лишен от възможност за свиждане и получаване на хранителни пратки, от право на разговори по телефона, от слушане на радиопредавания и гледане на телевизия. Същите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", който е бил изпълнен изцяло, дори и след като е бил отменен. Обоснован и законосъобразен е изводът на АС – Ловеч, че престоят в килията за изпълнение на дисциплинарното наказание обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице, като в случая тези последици са възникнали и в по-голяма степен, предвид кумулацията с други фактори – съзнанието на ищеца за несправедливост на наложеното му наказание, че същото не е следвало да се изпълнява и поради лишенията, които е търпял. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло правните изводи на административния съд за частична основателност на претенцията на Найденов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в следствие на изтърпяване на неправомерно наказание "Изолиране в наказателна килия" за срок от 10 денонощия" със Заповед № 665/17.06.2016 г. на Началника на Затвора в гр. Ловеч за периода от 28.06.2016 г. до 7.07.2016 г. в Затвора Ловеч, отменена като незаконосъобразна с определение № 454/1.07.2016 г. по нчд № 761/2016 г. на Районен съд Ловеч. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора ВАС, трето отделение намира, че ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на М. Н., чрез законния му представител Т. Маркова сумата от 300 лв. съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение