Решение № 6782 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 649/2014 г.

Решение № 6782 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 649/2014 г., VII о., докладчик председателят Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник група "ОП" в РУП - Никопол при ОД на МВР - Плевен срещу решение № 691 от 05.12.2013 г. по адм. д. № 988/2013 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова заповед № 20002/2013 от 02.07.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП "Спиране от движение на МПС" за срок от един месец, издадена срещу Ненко Стоянов Ненков от с. Драгаш войвода. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Ненко Стоянов Ненков от с. Драгаш войвода, чрез своя процесуален представител, счита, че жалбата е неоснователна. Представя писмени бележки. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени заповед № 20002/2013 от 02.07.2013 г. на началник група "ОП" в РУП - Никопол, решаващият съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт не се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК - липса на мотиви и достатъчно индивидуализирана разпоредителна част, определяща правата или задълженията и начинът и срокът на изпълнение, последица от което е и несъответствие на акта с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Материалноправните предпоставки за временно спиране от движение на пътно превозно средство по чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП като превантивна ПАМ са: собственикът на процесното превозно средство да е допуснал или да е предоставил управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество. Ако компетентният административен орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП прецени, че са налице основанията и приложи ПАМ, то административното правоотношение се създава между него като компетентен административен орган и лицето - собственик на превозното средство. Принудата ще засегне имуществото на адресата за определения от законодателя срок от един месец. Прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП се осъществява чрез издаване на мотивирана заповед (Арг. чл. 172, ал. 1 ЗДвП). Като индивидуален административен акт, заповедта трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е. да е мотивиран. Посочването им е необходимо, за да може да се осъществи проверка на административния акт при оспорването му. Същевременно, нормата на чл. 59, т. 5 АПК изисква индивидуалният административен акт да притежава разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при липса на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Нарушаването на формата на акта, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, както и разпоредителна част с достатъчно индивидуализиране на разпоредените с акт задължения, е основание за неговата унищожаемост. В конкретния случай в оспорената пред Административен съд - Плевен заповед е посочено единствено, че Ненко Стоянов Ненков е предоставил л. а. "Фиат" на Величко Георгиев Симеонов, който е употребил алкохол. Липсва излагане на каквито и да е обстоятелства, свързани със собствеността на превозното средство, времето и мястото, когато същият е предоставен, както и съдържанието на алкохол с концентрация в кръвта на Величко Георгиев Симеонов. В разпоредителната част на заповедта не е посочен автомобила, а при описанието на превозното средство (само л. а. "Фиат) в мотивната част на акта, не е отразен модел и регистрационен номер. Неоснователни са доводите на касатора, че нарушението на формата и административнопроизводствените правила са несъществени. На първо място, нарушението на изискванията за мотивиране на административния акт представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законодателят е установил за защита на правата на неговия адресат. От друга страна, излагането на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността на административния акт, извършван от съда. Касае са за съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като административният орган се е задоволил с недостатъчно описание на фактическата обстановка, водещо до невъзможност да се разбере от какви съображения се е водил, за да издаде такъв именно акт. При липса на релевираните касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК се дължат претендираните от ответника разноски, възлизащи на 350 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,