Решение № 10271 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2020 г.

ВАСVIII отделение27.07.2020 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2296 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2389/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10271 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП – Бургас, против Решение № 2296 от 13.11.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2389/2019 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-297-0016949 от 22.07.2019 г., издадена от същият административен орган, с която е наредено запечатване на търговски обект - павилион за палачинки, напитки и бургери /за бързо хранене/, находящ се в к. к. "Слънчев бряг", Община - Несебър, до хотел "Кавказ", стопанисван от "Ви Ен България" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от пет дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че установеното нарушение затруднява упражняването на текущ фискален контрол и води до непроследимост на паричните потоци, с които оперира търговеца. Твърди, че в ЗПАМ са налице конкретни мотиви, изложени от административния орган, тъй като от една страна препращат към Протокола за извършена проверка, а от друга административния орган е мотивирал продължителността на срока на ПАМ. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против ЗПАМ да бъде отхвърлена. Ответникът – "Ви Ен България" ЕООД не е взел становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, което е обосновано с подробни мотиви в пледоария по същество на спора. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била ЗПАМ № ФК-297- 0016949 от 22.07.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект - павилион за палачинки, напитки и бургери /за бързо хранене/, находящ се в к. к. "Слънчев бряг", Община - Несебър, до хотел "Кавказ", стопанисван от "Ви Ен България" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от пет дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. По делото е установено, че на 15.07.2019 г. в 16: 40 часа при извършена проверка търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по долу Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/, не съхранява в обекта свидетелството за регистрация и паспорт на ФУ. Констатираната липса на документи е квалифицирана като нарушение на разпоредбите на чл. 42 от същата наредба. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0016949 от 15.07.2019 г. За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е постановена при липса на мотиви. Съдът е посочил, че ПАМ е наложена, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, като е прието нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съдът е приел, че изложените от административния орган мотиви за определяне на срока на ПАМ не съответстват на установеното административно нарушение. От административния съд е прието, че посочената от административния орган касова разлика в размер на 53. 70 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ; изводите на административния орган, че установената положителна разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат; декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2018 г. – 0. 00 лв., 2017 г. – 2 524. 12 лв., 2016 г. – 0. 00 лв., не обосновават извода на административния орган, че обектът следва да бъде запечатан за срок от пет дни. Съдът е посочил, че на търговеца се налага ПАМ не защото не се отчита, с монтирано и работещо в обекта фискално устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, или са налице някакви други нарушения, а поради факта, че не е съхранявал паспорта на ФУ и свидетелството за регистрация на ФУ. Прието е, че в този смисъл, наложената ПАМ не съответства на нарушението и не е мотивирана, при което е нарушено императивното изискване за форма на акта като част от преценката за законосъобразност. Решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел за несъответни на наложената ПАМ мотивите на заповедта, с която се определя пет дневен срок за запечатване на обекта, поради неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на паспорта и свидетелството за регистрация на регистрирано ФУ в обекта. Настоящият състав намира, че липсва установена логическа връзка между това нарушение и твърдяните негативни последици за фиска, изразяващи се в липса на отчетност на реализираните от лицето приходи, в резултат на което се стига до отклонение от данъчно облагане. Административният орган може служебно да провери дали ФУ е регистрирано за обекта. По делото не е било спорно, че липсващите документи, впоследствие са били представени на проверяващите, съгласно дадените от тях указания. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – да съхранява свидетелство за регистрация на ФУ и паспорт на ФУ в търговския обект, и за това, че при поискване, същите не са представени на органите по приходите до приключване на проверката. В случая се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби. А мотивите на ЗПАМ, макар да посочват и други нарушения на търговеца те не са свързани с констатираното при проверката. Посочената касова разлика в мотивите на административния орган е положителна. Видно от констатациите в ПИП е, че според отчетени суми по ФУ са в размер на 136. 40 лв., а фактическата наличност на касата е 82. 70 лв. В този случай не може да се обоснове нанесена вреда на фиска. Освен това наличието на касова разлика, неотчитането на приходи и останалите посочени в мотивите на ЗПАМ нарушения не са свързани с вида ПАМ, която е наложена. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в ЗПАМ липсват конкретни фактически основания, включително и за определяне на срока за запечатване на обекта. Правилно е прието от съда, че в случая е налице нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна. Като е достигнал до тези правни изводи и е отменил ЗПАМ, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. "Ви Ен България" ЕООД не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски по делото, порад и което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 42, ал. 1