Решение № 181 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 893/2008 г.

Решение № 181 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 893/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Е. Р. Х. от гр. Ш. срещу решение от 29.10.2007 г. по гр. дело № 519/2007 г. на Ш. окръжен съд, в частта относно упражняването на родителските права върху малолетното дете Н. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба Н. К. Х. от гр. Ш. не изразява становище по нея. Д. "С", гр. Ш. не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а при разглеждането й по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 475/4.06.2007 г. по гр. дело № 410/2007 г. на Ш. районен съд, в частта, с която са предоставени родителските права върху малолетното дете Н за упражняване на бащата Н. К. Х. и е определен режим на лични отношения на майката Е. Р. Х., въззивният съд е споделил изцяло правните изводи, че бащата е по-отговорният родител за отглеждането и възпитанието на малолетната, а определеният разширен режим на лични отношения на майката ще гарантира нейното участие в този процес. Като допълнителни съображения, в подкрепа на извода решаващият съд е приел отсъствие на собствено жилище - за майката, която не работи и няма постоянни доходи, а разчита на средства, предоставени от нейната майка. Въззивното решение е неправилно в обжалваната част, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствената норма на чл. 188 ГПК /отм./, което налага отмяната му. Правните изводи на въззивния съд, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата са обосновани в отсъствие на цялостна преценка на всички обстоятелства, с оглед интересите на малолетната Н. Независимо, че виновният за развода съпруг е касаторката, съдът следваше да установи по категоричен начин и съгласно изискванията на чл. 106, ал. 2 СК, че именно нейната вина ще се отрази отрицателно при отглеждането и възпитанието на малолетната Н. След като съдът не е мотивирал изводи за моралните качества на касаторката, които ще бъдат лош пример за малолетното дете и ще се отразят отрицателно за създаване на нравствени добродетели, съдът неправилно се е ограничил в обсъждане на нейните материални и битови възможности, акцентирайки и върху пола на детето, който не можел да бъде пречка за отглеждането и възпитанието от бащата. Съдът е игнорирал и социалния доклад на Д. "С" Ш., според който хигиенно-битовите условия в дома на касаторката са много добри, независимо, че жилището е собственост на нейната майка, в което тя се е преместила по време на развода. Обстоятелството, че материално касаторката е подпомагана от своята майка, която работи в чужбина, както и от своята сестра, на която и преди е разчитала при отглеждането на малолетната също не е отчетено, а е от значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права при развода, в какъвто смисъл са указанията в ППВС № 1/1974 г., на които се позовава и касаторката, аргументирайки касационните си доводи за отмяна на неправилното въззивно решение. По изложените съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за основателна касационната жалба, която уважи, затова