Решение № 9342 от 24.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от К. Тарахел, гражданин на Афганистан, чрез пълномощника му адвокат Л. Димитрова, против решение 1920/23.03.2022 г., постановено по адм. дело 6241/2021 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, срещу решение 1473/14.05.2021 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, като отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че първата инстанция не е взела предвид други информационни източници освен справките, представени от ДАБ, относно ситуацията в Афганистан. Твърди се, че са налице предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански или хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, както и че съдът не е извършил контрол съобразен ли е чл. 4, ал. 3 ЗУБ, изискващ прилагането на принципа "non refoulement". Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. Тарахел, гражданин на Афганистан, против решение 1473/14.05.2021 г., издадено от заместник председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа документите, част от административната преписка, първата инстанция обосновано приема, че актът е издаден от компетентен орган /с оглед делегираните му правомощия включително по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ съгласно заповед РД 05-803/14.12.2020 г. на председателя на ДАБ/, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила - включително при съобразяване на общите изисквания по чл. 59 АПК за форма и съдържание, и в съответствие с приложимия материален закон. Най-общо, изтъкната е липсата на данни административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история на чужденеца, както и че при произнасянето си по молбата заместник председателят на ДАБ е извършил всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход. Прието е, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в Афганистан, от кръга на посочените в нормативния текст, а заявените от молителя съображения са неотносими към преценката, дължима по подаденото от него искане за закрила. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, при което е констатирано, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. В действителност, отчетена е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но и че ситуацията не е до такава степен влошена, че самият престой в тази държава да води до излагане на рискове, които да дават основание за предоставяне на закрила по визираните в чл. 9 ЗУБ причини. Този извод на съда кореспондира с данните относно държавата по произход на чуждия гражданин - Ислямска Република Афганистан, обективирани в справки вх. МД-44/22.01.2021 г. и МД-124/28.02.2022 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ и обсъдени от административния орган. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът счел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Във връзка с доводите, релевирани от процесуалния представител на касатора адвокат Димитрова, основаващи се на променената ситуация в Ислямска република Афганистан спрямо тази, преценена към момента на подаване на молбата за закрила, касационният състав съобрази информацията от представената от процесуалния представител на ДАБ, актуална справка за положението в Афганистан. Видно от последната - с вх. МД-577/23.09.2022 г., след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е значително подобрена. Действително, независимо от международния натиск се констатират множество проблеми, например с правата на жени, журналисти и бивши политици, както и инциденти в части от Афганистан, включващи убийства на цивилни, за които са отговорни както антиправителствени, така и проправителствени сили. В страната са налице значими проблеми от икономическо естество, включително свързани с драстичното обедняване на населението и страха от смъртоносен глад, предвид зависимостта на Афганистан от вноса на храни и рязкото покачване на световните цени на храните поради войната в Украйна, частично преодолявани с получавани периодични хуманитарни помощи от различни международни и неправителствени организации. Съгласно тази информация, обстановката в Афганистан може да бъде преценена като усложнена за гражданите на страната, но предвид осигуряваната директна подкрепа от различни организации и напредъка по отношение на сигурността може да се приеме, че липсва изключително висока степен на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на субсидиарна закрила. Ето защо, обосновани се явават, както изводите на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че не е налице безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Следва да се отбележи и че при проведеното с него интервю К. Тарахел заявява, че е напуснал Афганистан, провинция Майдан Уардак, където е живял с родителите, братята и сестрите си, година и половина преди провеждане на интервюто заедно с брат си А. Тарахел, по настояване на баща си. Касаторът сочи, че е заминал от Афганистан с намерение да стигне до Европа, за да подобри начина си на живот, в т.ч. като подаде молба за закрила, за да може да учи и работи при по-добри условия. Изразява желанието си да стигне до Франция, тъй като брат му, след раздялата им на границата между Иран и Турция, успял да стигне до там и е подал молба за закрила. Несъмнено причините, посочени от чужденеца за напускането на Афганистан са от личен характер и целят постигането на по-добър жизнен стандарт и по-добро образование. Същевременно лицето е посочило, че е нямало срещи с талибаните и те не са създавали проблеми на семейството му, а единствено, че заради наличието им в провинцията, в която живее, в нея се усещало напрежение и несигурност. Нито лицето, нито някой от семейството му са арестувани или осъждани в държавата му по произход, не е имало проблеми и заради етническа или религиозна принадлежност. Предвид изложеното, всички елементи от личната бежанска история на К. Тарахел сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Наред с горното, във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция следва да приложи основното правило, въведено по т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв обаче не е установен по делото, поради което и по отношение на лицето не намират приложение както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Афганистан, поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в страната, заместник председателят на ДАБ по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". По изложените съображения, като е приел решението на заместник председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение