Решение № 15512 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11229/2011 г.

Решение № 15512 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11229/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министърът на физическото възпитание и спорта чрез юриск. Харбова срещу решение № 9689/30.06.2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. д. № 7626/2010 г. по описа на ВАС. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът не бил дал на основание чл. 171, ал. 4 от АПК указания за попълване на делото с необходимите за разкриване на обективната истина доказателства. При постановяване на решението били нарушени материалноправните разпоредби. Съдът бил кредитирал неправилно тройната съдебно-спортна експертиза, несъобразявайки се с особеното мнение на един от експертите, изготвил и единичната експертиза, съгласно които "кудо" не съставлява самостоятелен вид спорт, а сбор от техники на сходни спортове -самбо, таекуондо стил ВТФ, джу-джицу, кик бокс, за които вече са издадени лицензии за спортни федерации. Издаването на лицензия за спортна кудо федерация би било в противоречие с разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, съгласно който "спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт". По тези съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение на ВАС да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, СНЦ"Българска кудо федерация"-гр. Хасково, чрез адв. Георгиев оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-10-8/19.03.2010 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на спортните организации в РБългария е отказано издаването на спортна лицензия на "Българска кудо федерация"- гр. Хасково като незаконосъобразна и преписката е върната на министъра за ново произнасяне по заявлението при спазване тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението. За да стигне до този резултат, ВАС, пето отделение, след подробно обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т. ч. и след обсъждане на единичната и тройна съдебно-спортни експертизи, е приел, че обжалваната пред него заповед на министъра на физическото възпитание и спорта е издадена в нарушение на материалния закон. Съдът, в противовес на приетото от административния орган, е стигнал до извода, че "кудо" не попада в предмета/обхвата на други подобни спортове, снабдени вече със спортна лицензия, а съставлява самостоятелен вид спорт по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на ЗФВС. Съдът е обосновал това свое заключение, базирайки се на представените от "Българска кудо федерация" писмени доказателства: официално уведомление за лицензиране на Международна кудо федерация в Япония и становище на същата федерация от 26.03.2010 г. - в превод на български език, както и на приетата по делото тройна съдебно-специализирана експертиза. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от ВАС, пето отделение, фактическа обстановка, както и направените от съда въз основа на нея правни изводи. Правилно съдът е приел, че "кудо" е самостоятелен спорт, поради което не е налице материалноправната пречка по чл. 17, ал. 4 от ЗФВС за издаване на спортна лицензия . След като е обсъдил двете противоположни експертни становища по този въпрос - застъпеното в единичната експертиза и в особеното мнение на експерта Радослав Пенов от тройната експертиза /същото вещо лице е автор и на приетата по делото единичната експертиза/ схващане, че спортът "кудо" не съставлява самостоятелна спортна дисциплина, различна по техники, захват, хвърляне и удари с различни части на тялото от сходните му, вече лицензирани спортове карате, кик бокс, самбо, таекуондо стил ВТФ, джу-джицу и другото становище - на тройната специализирана експертиза, съгласно която "кудо" е самостоятелен вид спорт, съдът правилно и обосновано е кредитирал становището на тройната експертиза, приемайки, че "кудо" е самостоятелен вид спорт. Неоснователни в тази насока са развитите от касатора доводи за необоснованост на съдебното решение предвид това, че тройната експертиза, освен социологическото проучване на различните видове спорт, давала заключение за съществени различия само между спортовете "кудо" и "карате", но не съдържала изследване за наличието на различия между "кудо" и други спортове като кик бокс, самбо, таекуондо стил ВТФ, джу-джицу. Правилно съдът е приел, че кредитираната от него разширена експертиза съдържа становище и за наличие на съществени различия между "кудо" и цитираните в касационната жалба видове спорт, предвид уточнителните отговори в. л. Партинов, дадени в съдебно заседание на 13.06.2011 г. Видно от тези уточнения правилно ВАС, пето отделение е приел, че "кудо" е самостоятелен вид спорт не само спрямо спорта"карате", а и спрямо останалите бойни спортове, доколкото бойните спортове основно са разделени на ударни и хватови, а при "кудо" е налице специфично съчетаване на ударните и хватовите техники. За да приеме, че обжалваната пред ВАС заповед на министъра на физическото възпитание и спорта е незаконосъобразна, съдът правилно е отчел наличието и на друга съществена разлика между"кудо" и другите бойни спортове, указваща на факта, че "кудо" е самостоятелен вид спорт по см. на § 1, т. 31 от ДР на ЗФВС, а именно: ползването на особен вид защитен шлем на лицевата част като бойна техника, несрещан при другите видове бойни спортове - от една страна, а от друга - уникалния начин за определяне категорията на състезателите: сбор от ръст и тегло, докато при всички други видове бойни спортове категорията се определя само от килограмите на състезателите. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, които да доведат до отмяната на обжалваното първоинстанционно решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав