Решение № 1644 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Сандански срещу решение 605/05.04.2023 г., постановено по адм.д. 1051/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е изменен акт за установяване на публично държавно вземане 05/18.12.2020 г., издаден от директора на Регионалната дирекция по околна среда и води Благоевград,, по отношение на община Сандански, като с решението съдът е изменил установеното за 2014 г. публично задължение от 14 861, 35 лв. на 3229, 35 лв., заедно с дължимата сума за лихви до 29.09.2020 г., изменил е установеното за 2017 г. публично задължение от 85 752, 43 лв. на 85 727, 23 лв. главница и лихва до 29.09.2020 г., изменил е установеното за 2018 г. публично задължение от 156 957, 67 лв. на 96 111, 52 лв. главница плюс лихва до 29.09.2010 г., изменил е установеното за 2019 г. публично задължение от 113 484, 52 лв. на 107 568, 52 лв. главница плюс лихви до 29.09.2020 г., отхвърлил е жалбата срещу акта за установяване на публично държавно вземане по отношение на установените публични задължения за 2015 г и 2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Регионалната инспекция по околна среда и води Благоевград, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че община Сандански е оператор/собственик на регионално депо за неопасни отпадъци за общините Сандански, Струмяни и Кресна, разположено в землището на гр. Сандански, като разполага с издадено от министъра на околната среда и водите комплексно разрешително 292-НО/2008 г. Община Сандански предоставя ежемесечно информация на директора на РИОСВ Благоевград за количествата депонирани отпадъци за всеки ползвател поотделно съгласно чл. 10, ал. 3 и чл. 23, ал. 3 от Наредба 7 от 19.12.2013 г. С акта за установяване на публично държавно вземане община Сандански, в качеството й на собственик на депо за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране, за периода 2014 г. 2019 г. не е изпълнявала задълженията си за внасяне на дължимите по чл. 60 и по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците отчисления в размера и сроковете, определени в Наредба 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне на размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. По т. 1 от акта за установяване на публично държавно вземане, като правни основания за издаване на акта са посочени чл. 60, ал. 6, във връзка чл 60, ал. 3, във връзка с чл. 60, ал. 2, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Наредба 7 от 19 декември 2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. В частта по т. 2 от акта за установяване на публично държавно вземане като правни основания са посочени чл. 64, ал. 8, във връзка с чл. 19, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците, във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 2, чл. 22, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 1,т.1, б. б-ж, във връзка с чл. 2, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 3 от Наредба 7 от 19 декември 2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне на размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. В частта по т. 1 от акта за установяване на публично държавно вземане, административният орган е определил за съответния период количеството депонирани отпадъци, размера на обезпечението, и е определил дължимата сума по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците. Определена е дължимата лихва. В частта по т. 2 от акта за установяване на публично държавно вземане, административният орган е приел, че община Сандански като собственик на депо за неопасни отпадъци е правела отчисления, но не в пълния им размер тъй като не е изпълнявала задълженията си за внасяне в сроковете, определени в Наредба 7 от 19.12.2013 г. на дължимото с 15 на сто увеличение на отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците поради незпълнение на изискванията на чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците за осигуряване на площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци в гр. Сандански. Приел е, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината отговаря за осигуряването на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата. По този начин за всеки от процесните периоди като е съобразено количеството депонирани отпадъци, размера на отчисленията, е определена дължимата сума по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, дължимите отчисления по чл. 20, ал. 3 15%, определена е общо дължимата сума по чл. 64 от закона за управление на отпадъците и по чл. 20, ал. 3 от Наредба 7. По този начин с акта за установяване на публично държавно вземане, по отношение на община Сандански е установено публично държавно вземане общо в размер на 502 962, 73 лв., от които 430 189, 01 лв., представляващи главница за непреведени дължими 15 на сто върху дължимите отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците за периода 13.07.2014 г. 31.12.2019 г. и 72 773, 72 лв., представляващи дължима законна лихва за забавяне на преводите за месечни отчисления м. юни 2016 г., м. октомври 2017 г. и м. ноември 2019 г. отчисления по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците, изчислена към датата на направените вноски и дължима лихва за невнесени отчисления в периода 13.07.2014 г. до 31.12.2019 г. по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците. При осъществен контрол за законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане, той е отменен с решение 2146 от 09.12.2021 г., постановено по адм.д. 44/2021 г. на Административен съд Благоевград. Това съдебно решение е отменено с решение 10813 от 28.11.2022 г., постановено по адм.д. 1519 от 2022 г. на Върховния административен съд, като делото е върнато на административен съд Благоевград за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на указанията, дадени в решението. При новото разглеждане на делото е постановено съдебното решение, което е предмет на касационна проверка от тази съдебна инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че размерът на месечните отчисления е определен в чл. 20, ал. 1, т. 1, б. б-ж от Наредба 7/2013 г. и е в размер, различен през процесните години, както следва 22 лв./т за 2014 г., 28 лв./т за 2015 г.,, 36 лв./т. за 2016 г., 40 лв./т. за 2017 г., 45 лв./т за 2018 г. и 57 лв./т. за 2019 г. Приел е, че от показанията на св. М. Кирова Гошева, главен експерт в РИОСВ Благоевград се установява, че на територията на община Сандански няма изградена площадка за едрогабаритни отпадъци, няма сключени договори между общината и юридически лица за депониране на едрогабаритни отпадъци, като в отчетите си община Сандански никога не е подавала информация, че ползва такава площадка. В тази връзка е била извършена и проверка, резултатите от коята са били обективирани в протокол 47-25, като от констатацията по т. 8 от протокола се установява, че на територията на община Сандански няма осигурени площадки по чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците. Установено е, че общината има сключени договори с две юридически лица Дани Г 72 ЕООД и Ауто скрап ЕООД за приемане на генерирани от домакинствата отпадъци, като в случай на генерирани едрогабаритни отпадъци, същите се транспортират от Стройкомтранс ЕООД до регионално депо за неопасни отпадъци. Първоинстанционният съд е обсъдил и представените договори между община Сандански и Стройкомтранс ЕООД. Приел е, че това дружество не притежава документ по чл. 35 от Закона за управлене на отпадъците за площадка на територията на община Сандански. При съобразяване на това обстоятелство е формирал извода, че законосъобразно административният орган е увеличил отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците с 15 на сто за периода до отстраняване на неизпълнението. При определянето на размера на задължението, първоинстанционният съд е съобразил заключението на изслушаната по делото експертиза, която е установила общо задължение за периода от 13 юли 2014 г. до 31 декември 2019 г. в общ размер на 437 077, 90 лв., докато в акта за установяване на публично държавно вземане е посочено задължение в общ размер от 502 945, 45 лв. Приел е, че лихвата следва да бъде начислена до 29 септември 2020 г., а не до 30 септември 2020 г. Приел е за частично основателно възражението за изтекла погасителна давност за 2014 г. При съобразяване на заключението на вещото лице по повторната съдебно-счетоводна експертиза, с решението си първоинстанционният съд е изменил акта за установяване на публично държавно вземане, както следва изменил е установеното за 2014 г. публично задължение от 14 861, 35 лв. главница и лихва на 3229, 45 лв., заедно с дължимата лихва, изменил е установеното за 2017 г. публично задължение от 85 752, 43 лв. главница и лихва до 29 септември 2020 г. на 85 727, 23 лв. заедно с дължимата сума за лихва до 29 септември 2020 г., изменил е установеното за 2018 г. публично задължение от 156 957, 67 лв. главница и лихва на 96 111, 52 лв. заедно с дължимата лихва до 29 септември 2020 г., изменил е установеното за 2019 г. публично задължение от 113 484, 52 лв. главница и лихва на 107 568, 29 лв. заедно с дължимата лихва до 29 септември 2020 г., отхвърлил е жалбата срещу акта за установяване на публично държавно вземане в частта на установените публични задължения за 2015 г. и за 2016 г. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Оплакването, съдържащо се в касационната жалба е свързано с обстоятелството та изложени твърдения, че кметът на община Сандански е изпълнил задължението си за осигуряване на площадка по реда на чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците. От събраните по делото доказателства се установява, че община Сандански е оператор/собственик на регионално депо за неопасни отпадъци за общините Сандански, Струмяни и Кресна, разположено в землището на град Сандански, като притежава издадено от министъра на околната среда и водите комплексно разрешително 292/НО/2008 г. Съобразно чл. 60, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране, всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. Съобразно ал. 3, когато собственик на депото е община или бюджетно предприятие, обезпечението по ал. 1 е под формата на месечни отчисления по ал. 2, т. 1 или 2. Съгласно ал. 4, отчисленията по ал. 2, т. 1 и 2 се определят в левове за един тон депониран отпадък. Съгласно чл. 64, ал. 1 от закона за управление на отпадъците, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определен с наредбата по чл. 43, ал. 2. Съгласно чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците, отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците, кметът на общината отговаря за осигуряването на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени места. Съобразно чл. 19, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците, при неизпълнение на изискванията на ал. 3, т. 11 отчисленията по чл. 64 се увеличават с 15 на сто за периода до отстранване на неизпълнението. Правилно първоинстанционнит съд, съобразявайки и показанията на св. М. Кирова Гошева главен експерт в РИОСВ Благоевград, която е извършвала ежегодни проверки на регионалното депо за неопасни отпадъци в гр. Сандански е приел, че на територията на община Сандански няма изградена площадка за едрогабаритни отпадъци, няма и сключени договори между общината и юридически лица заа депониране на едрогабаритни отпадъци, като в отчетите си община Сандански никога не е подавала информация, че ползва такава площадка. Първото оплакване, съдържащо се в касационната жалба е свързано с обстоятелството, че според касатора това задължение е зпълнено, доколкото община Сандански разполага с комплексно разрешително, с което се разрешава даа се приемат отпадъци с код и наименование 20 30 07 обемни отпадъци. Действително съгласно условие 11.2.8 от представеното комплексно разрешително се разрешава на площадката да се приемат отпадъци с посочените кодове и наименование, но с цел тяхното обезвреждане. Така издаденото комплексно разрешително, обаче представлява само и единствено, изпълнение на едно от задълженията на кмета на общината по Закона за управление на отпадъците, а именно на задължението по чл. 19, ал. 3, т. 4, съгласно който кметът на общината отговаря за избора на площадка, изграждане, експлатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането наа битови отпадъци. Това задължение е различно от задължението по чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управлението на отпадъците, съгласно който кметът на общината отговаря за осигуряването на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени места. ТазИ съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че задължението на кмета на общината да осигури площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци, самото предаване на разделно събрани отпадъци ее различна от тяхното обезвреждане или оползотворяване. Съгласо §1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, обезвреждане е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Оползотворяване съгласно §1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъцие е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на тази функция или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че задължеието на кмета на общината е за осигуряване на площадка за безвъзмедно предаване на разделно събрани отпадъци, а не за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци. Разделното събиране съобразно §1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците е събирането, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естеството на отпадъците с оглед улесняване на специфично третиране. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че условие 11.2.8 от комплексно разрешетено 292-Н0 от 2008 г. разрешава приемането на територията на площадката на цитираните в него отпадъци с цел тяхното оползотворяване. Разрешените дейности по ополозотворяване са описани в условие 11.5.2 от комплесното разрешително, а именно изграждането на газовите кладенци, покриващите слоеве, временните пътища за достъп и рампите и системите за повърхностно покритие, както и при рекултивацията на регионало депо за неопасни отпадъци за общините Сандански, Струмяни и Кресна. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно именно условие 11.2.8 от комплексното разрешително, на притежателя на това разрешително се разрешава да приема на територията на общината посочените в това разрешително отпадъци, но с цел тяхното обезвреждане. При съобразяването на тези обстоятелства не може да се направи ооснован извод, че кмътът на общината е изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците чрез осигуряване и експлоатиране на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата. От събраните по делото доказателства не се установява и обстоятелството на сключен от страна на община Сандански писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 за съответната дейност и за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1. Така направените изводи не се отричат от представения като доказателствоо по спора договор между община Сандански и Стройкомтранс ЕООД. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се установява посоченото търговско дружество да разполага с резрешение по чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. От представените като доказателства по спора решение 01-РД-206-5 от 17.10.2016 г. се установява, че със същото е допълнена регистрацията по чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците. От представеното като доказателство по спора решение 01-РД-206-9 от 12.09.2019 г. се установява, че със същото е допълнена регистрацията на търговското дружество по чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците. От представеното като доказателство по спора решение 01-РД-206-8 от 23.01.2019 г. се установява, че със същото е допълнена регистрацията на дружеството по чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците. От представеното като доказателство по спора решение 01-РД-206-7 от 29.10.2018 г. се установява, че със същото е допълнена регистрацията на дружеството по чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците. От представеното като доказателство по спора решение 01-РД-206-6 от 09.08.2018 г. се установява, чее със същото е допълнена регистрацията на дружеството по чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците. От представеното като доказателство по спора решение 01-РД-206-2 от 30.05.2014 г. се установява, че със същото е изменена, съответно допълнена регистрацията на дружеството по чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците. В процесния случай, за да се приеме за изпълнено задължението по чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците, изискването е юридическото лице, с което е сключен договора да има документа по чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, докато представените решения са за изменениее или допълване на регистрацията на дружеството по чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците. Тази съдебна инстанция съообразява и приетото като доказателство по спора писмо, изх. 162 от 16 март 2023 г., в което е посочено, че на община Сандански, както и на Стройкомтранс ЕООД не е издавано разрешение по чл. 67, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците за площадка за третиране на едрогабаритни отпадъци. В същото писмо се посочва, че в периода 2014 г. 2020 г., Стройкомтранс ЕООД е притежавал издаден от директора на РИОСВ Благаевград регистрационен документ за дейност по транспортиране на отпадъци. Следователно не се установява по отношение на това търговско дружество да е имало издадено разрешение по чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. Установява се обстоятелството на издаден документ за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Закона за управление а отпадъците. При съобразяване на тези обстоятелства, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за правилност на акта за усановяване на публично държавно вземане относно обстоятелството на увеличаване на отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците с 15 на сто. При съобразяване на изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експрертиза, първоинстанционният съд правилно е определил и размера на установените публични държавни вземания, като в едната част е изменил акта за установяване на публично държавно вземане, а в другата част е отхвърлил жалбата на община Сандански срещу акта за установяване на публично държавно вземане. Правилни са изводите и решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е прието като частично основателно възражението на община Сандански относно погасяването по давност на задължението за 2014 г. Следва да се съобрази и обстоятелството, че задължението по чл. 19, ал. 3, т. 11 от Закона за управление на отпадъците е на кмета на общината. Съответно, увеличаването на отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците с 15 на сто е именно за отчисленията, които се правят по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, като отчисленията съобразно ал. 3 на чл. 64 се определят в левове за един тон депонирани отпадъци. В тази връзка е неоснователно оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че увеличението с 15 на сто следва да се приложи само по отношение на депонирани отпадъци за гр. Сандански, но не и по отношение община Сандански. Не може да се приеме за основателно оплакването, съдържащо се в жалбата, че посоченото увеличение следва да бъде само по отношение на гр. Сандански поради обстоятелството, че в община Сандански има и населени места, жителите на които са по-малко от 10 000. Така направените изводи съответстват и на чл. 20, ал. 33 от Наредба7 от 19.12.2013 г. за реда и начина на изчисляване ии определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, съгласно който размерът на отчисленията по ал. 1, т. 1 се увеличава с 15 на сто при неизпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 3,, т. 11 от Закона за управление на отпадъците съгласно сроковете по Закона за управление на отпадъците. Съгласно чл. 20, ал. 1, размерът на отчисленията за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинко депо за неопасни отпадъци и на депа за неопасни и/или инертни отпадъци, за всеки тон депониран отпадък на депата по години е следният по т.1 за депа за неопасни отпадъци почл. 2, ал. 3, т. и т. 3 за 2013 г. 15 лв./т, за 2014 г. 22 лв./т, за 2015 г. 28 лв./т, за 2016 г. 36 лв./т, за 2017 г. 40 лв./т, за 2018 г. 45 лв./т, за 2019 г. 57 лв./т, по т. 2 за депа за неопасни и/или инертни отпадъци по чл. 2, ал. 3, т. 2 за 2013 г. 15 лв./т., за 2014 г. 22 лв./т, за 2015 г. 28 лв./т, за 2016 г. 36 лв./т, за 2017 г. 40 лв./т, за 2018 г. 45 лв./т, за 2019 г. 57 лв./т. При съобразяване на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. О страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което с оглед на изхода на спора е основателно, като в полза на Регионална инспекция по околна среда и води Благоевград следва да се присъдят разноските по делото в размер на 360 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК