Решение № 8791 от 31.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4337/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област София против решение № 8927/06.03.2026 г., постановено по адм. дело № 11687/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От Областния управител на Област София е подадена и молба по чл. 176а АПК за изменение на решение № 8927/06.03.2026 г. по адм. дело № 11687/2025 г. на Административен съд - София-град в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като счита че присъдените разноски на ответната страна са завишени и неоправдано високи, поради което се иска същите да бъдат намалени. Посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като също така се излага и практика на Съда на Европейския съюз. Ответната страна - Р. М. С., чрез адв. Г. Шаркова, с писмени становища и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и молбата за изменение на решението в частта на разноските и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, поради необоснованост на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил по жалба на Р. М. С. мълчалив отказ по заявление вх. № ОА23-5431-35/06.12.2024 г. на областен управител на Област София, като е задължена областна администрация на Област София да извърши парично плащане в полза на Р. М. С. на сумата от 200 лева в равностойността им в евро 102,26 евро, представляваща разноски по изпълнението – събиране на вземането по изпълнителен лист от 18.06.2024 г., издаден по адм. дело № 4980/2024 г. по описа на Административен съд - София-град и е определен на основание чл. 256, ал. 3 АПК едномесечен срок за извършване на действието, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. С решението Областна администрация София е осъдена да заплати и разноските по делото: в полза на Р. М. С. 5,11 евро и на адвокат Г. Шаркова 511,29 евро на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. От фактическа страна по делото е установено, че с определение № 6422/27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4980/2024 г. по описа на АССГ, областна администрация на Област София е била осъдена да заплати на Р. М. С. сумата от 10 лева, а на адв. Г. Шаркова, сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Във връзка с определението са били издадени и изпълнителни листове от 18.06.2024 г. за сума в общ размер на 310 лева. Пред областния управител на Област София е била депозирана молба № ОА23-5431-35/06.12.2024 г. по реда на чл. 519, ал. 2, изр. 2 ГПК за заплащане на сумата от 310 лева, както и сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор от 17.11.2024 г. или общо за сумата от 510 лева. Във връзка с горното, на 18.12.2024 г. областна администрация на област София превела на адв. Г. Шаркова по банков път само сумата от 310 лева, представляваща присъдените в съдебното производство разноски, но не и претендираните 200 лева, заплатени в брой от Р. М. С. в полза на адв. Г. Шаркова, на която с Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2024 г. С. е възложила я представлява пред Областна администрация на Област София за събиране на сумата по изпълнителен лист от 18.06.2024 г. по дело № 4980/2024 г. по описа на АССГ, включително и разноските по изпълнението. Въз основа на така установеното, административният съд, след анализ на съдебната практика и приложимия закон, приел, че в случая е налице незаконосъобразно бездействието на органа да заплати на Р. М. С. разноските по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на стойност от 200 лева. Това е така, защото длъжникът е погасил дълга към взискателя след започване на производството, поради и което той трябва да поеме и тежестта за такси и разноски по изпълнението, съгласно изричната разпоредба на чл. 79 ГПК. Посочено е, че предмет на изпълнителното производство по реда на АПК са както изпълнението на задължението, така и събирането на разноските по изпълнението по аргумент от чл. 283 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя изложеното от административният съд, който е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК „паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет“. В случая административният орган е нарочно сезиран с отправени до него писмени молби за изплащане на дължимите разноски по изпълнението. Искането съответно е депозирано от упълномощен адвокат Г. Шаркова, за което е представено изрично пълномощно в писмена форма, предвидена в чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Правилни са изводите за допуснато от административния орган незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в законоустановените хипотези, изброени в тази разпоредба. Адвокатското възнаграждение, заплатено от С., да бъде представлявана пред Областния управител на Област София за събиране на дължимата сума по изпълнителните листове, представлява разноска по изпълнението на паричното задължение, за което са издадени тези изпълнителни листове и може да се претендира при изпълнението на задължението от длъжника, така както е процедирал и ответника, видно от данните по първоинстанционното дело. По силата на чл. 269, ал. 2 АПК, вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Изпълнението на парични вземания срещу държавни учреждения, каквото е областна администрация на Област София по аргумент от нормата на чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), се осъществява чрез предявяване на изпълнителния лист от кредитора, който подава искане за плащане към съответното учреждение – чл. 519, ал. 2, изр. второ ГПК. Учреждението е длъжно да изпълни задължението, а неговия ръководител следва да организира изпълнението. Въпреки, че принудително изпълнение срещу областна администрация София не е възможно, доброволно уреждане и заплащане на вземанията не е изключено. За представителство в тези отношения Р. М. С. се е възползвала от правото си да наеме адвокат, който да я представлява и да извърши вместо нея необходимите правни действия за удовлетворяване на вземането. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че разноските по воденото производство (съдебно или изпълнително) не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Договореното, по Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2024 г., и заплатено в брой от Р. М. С. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, представлява направени разноски в изпълнителното производство, които са в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Те са последица и резултат именно от волята на С. да се възползва от правото си да упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия - за представителство пред Областна администрация София и предявяване по реда и условията на чл. 519, ал. 2 ГПК на изпълнителния лист пред финансовия орган на учреждението. Предвид изложеното, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение в частта, с която административният съд е отменил по жалба на Р. М. С. мълчалив отказ по заявление вх. № ОА23-5431-35/06.12.2024 г. на областен управител на Област София, като е задължена областна администрация на Област София да извърши парично плащане в полза на Р. М. С. на сумата от 200 лева в равностойността им в евро 102,26 евро, представляваща разноски по изпълнението – събиране на вземането по изпълнителен лист от 18.06.2024 г., издаден по адм. дело № 4980/2024 г. по описа на Административен съд - София-град и е определен на основание чл. 256, ал. 3 АПК едномесечен срок за извършване на действието, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението, следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. По отношение на подадената от Областния управител на Област София молба по чл. 176а АПК за изменение на решение № 8927/06.03.2026 г. по адм. дело № 11687/2025 г. на Административен съд - София-град в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение: С молба вх. № 9752/20.03.2026 г. Областния управител на Област София е поискал на основание 176а АПК изменение на решение № 8927/06.03.2026 г. по адм. дело №11687/2025 г. на Административен съд - София-град в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав следва да разгледа искането при условията на чл. 176а, ал. 4 АПК, съгласно която при подадена касационна жалба срещу решението искането за изменението му в частта за разноските подлежи на разглеждане от касационния съд. Поради това, следва да се посочи, че така подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна. Административният съд е приел за основателно искането на С. за присъждане направените по настоящото дело разноски, които представляват заплатена от нея държавна такса от 10 лева и адвокатски хонорар на адв. Г. Шаркова от 1 000 лева, определен на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Посочено е, че по аргумент от чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ сумата на разноските следва да бъде превалутирана в размер на 511,29 евро. В процесния случай видно от Договор за правна защита и съдействие адвокатската защита е безплатна на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗА. Следователно, с представения договор не се доказват направени от Р. С. разноски. Правото на адвокатско възнаграждение произтича от чл. 38 от Закона за адвокатурата и същото се дължи на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Въведеното с посочената разпоредба правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения служат единствено като ориентир без да са обвързващи съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, количеството и съдържанието на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира, че е основателно оплакването на осъдената страна, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА не е съобразено с посочените критерии. Поради това размерът на присъденото възнаграждение от 511,29 евро не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на 300 /триста / евро. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от страна на адв. Г. Шаркова за присъждане на разноски за адвокатско представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗА, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2026 г., и като съобрази направеното от страна на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият състав определя размер на адвокатското възнаграждение за пред касационната инстанция в размер на 300 /триста/ евро. Мотивите за определяне размера на възнаграждението са същите като изложените в горния абзац, поради и което не следва да се приповтарят. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,