Решение № 8488 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2010 г.

Решение № 8488 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от Бойка Антонова Банкова касационна жалба срещу решение № 3 от 5.01.2010 г. на Административен съд - град Бургас, постановено по адм. д. № 536/09 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 2060 780/27.03.07 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (НАП), потвърден с решение № РД-10-246/31.05.07 г. на и. д. Директор Дирекция "ОУИ"- гр. Бургас, относно допълнително определените на жалбоподателката, в качеството й на ЕТ "Бояна-Бойка Банкова", данъчни задължения по ЗДДС за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. в размер на 48 711.19 лв. и лихви за забава в размер на 12 031.64 лв; по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 3 374.90 лв. и лихви от 803.67 лв. и за 2005 г. в размер на 1 709.7 лв. и лихви от 196.53 лв.; както и относно допълнително определените задължения за ДОО за периода 12.10.2002 г. - 30.11.2004 г. в размер на 79.31 лв. и лихви в размер на 70.24 лв. и допълнително определени вноски за здравно осигуряване за 2004 г. от 1 081.97 лв., ведно с лихвите в размер на 215.04 лв. и определеното задължение за лихви върху дължимата вноска за ЗО за м. 02.2003 г. в размер на 2.50 лв. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторката, неправилен е изводът на съда, че липсата на подпис на получателя върху фактурите е основание да се приеме, че е налице доставка. Въведено е оплакването, че неправилно съдът е приел, че Б. Банкова е страна по фактурираните доставки, след като е установено в хода на съдебното дирене, че подписите, които са положени, не са нейни. Поддържа се тезата, че спорните фактури не биха могли да бъдат достоверен източник на вписаната в тях информация отнасяща се до идентифицирането на лицата, участвали в отразените стопански операции. Според твърденията в касационната жалба, Банкова не е страна по част от спорните сделки, тъй като е налице фиктивно издаване на фактури от доставчиците, поради което и доначисляването на ДДС и на данък по реда на ЗОДФЛ (отм.) за съответните данъчни периоди на основание чл. 55, ал. 1 и 5 от ЗДДС (отм.) е незаконосъобразно. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор Дирекция "ОУИ"- гр. Бургас, не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: За облагането по ЗДДС (отм.): За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че навсякъде в настоящия съдебен акт визираните разпоредби на ЗДДС, са от ЗДДС отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност - ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- град Бургас е бил РА № 2060 780/27.03.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, потвърден с решение № РД-10-276/31.05.07 г. на ид Директор Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. Видно от фактическите констатации на същия, в хода на данъчната ревизия данъчните органи са установили, че през ревизираните периоди от 01.01.2004 г. до 31.07.2006 г. на ЕТ "Бояна- Бойка Банкова" са били издавани фактури от доставчиците "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Панония инвест" ООД, ЕТ "Джокер и синове", "Комплекс Миндеви и сие" СД, ЕТ "Ким-М-Георгиев", "Скорпион 97" ООД, "Джи ем пи комерсиал" ЕООД, "Женя С" ЕООД, "Таня" ЕООД, "Хлебозавод Хаджи Димитър" ООД, ЕТ "Пет и Хрис- 2- Нели Добрева", "ТМТ- Елком" ООД, "Си Джи къмпани" ООД, "Минчеви" ЕООД и ЕТ "Оне Стар 95", подробно изброени и описани в акта, които фактури не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизирания данъчен субект. Стоките по фактурите не са заприходени, тъй като фактурите не са отразени по дебита на сметка 304 "Стоки" и в дневниците за покупките. Същите са били продадени без да се издадат касови бележки и без да се оформят първични счетоводни документи. При извършените насрещни проверки на доставчиците е установено, че процесните фактури са намерили отражения в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС (отм.) и ДДС е отразен в счетоводствата като задължение към бюджета и в подадените справки-декларации, както и реално разчетен с бюджета. Плащанията по всички спорни фактури са извършени в брой. При тези данни органите по приходите са приели, че в конкретния случай воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, поради което определянето на задълженията по ЗДДС следва да бъде извършено по реда на чл. 122 ДОПК. Доколкото е прието, че основната дейност на лицето е търговия и то не е отчело приходи във връзка с извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), е счетено, че за касаторката е възникнало задължение в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.) да начисли съответния размер на ДДС за всяка извършена от нея облагаема доставка. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед констатираните в ревизионното производство факти, свързани с липсата на първична счетоводна документация за получаваните доставки от данъчния субект- обстоятелство, потвърдено и в хода на проведеното съдебно производство, включително чрез изслушване и на съдебно- икономическа експертиза, правилно първостепенният съд е приел, че са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за извършване на ревизията по този особен ред. Обосновано наред с това е прието от съда, че фактическите констатации на органите по приходите не са били успешно опровергани в съдебната фаза на спора. За да достигне до този извод, съдът не е споделил основната теза на касаторката, че не са налице реални доставки по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, поради което и фактурираните от тях стоки не са получени и не могат да бъдат предмет на доставки, на последващи продажби, по които да са реализирани неотчетени приходи. В тази връзка съдът не е кредитирал изслушаната по делото графологична експертиза, установила, че част от издадените фактури - 77 на брой, не носят подписа на Банкова като получател по тях, а на други лица. Анализирайки естеството на фактурата като първичен счетоводен документ, на нейните реквизити и на доказателствената сила на всеки един от тях, съдът е извършил преценка за правилно приложение на нормата на чл. 55, ал. 1 вр. ал. 6 ЗДДС (отм.), за законосъобразно начисляване на ДДС и на съответните лихви за забава във връзка с осъществената продажба на стоки. Обжалваното решение в горепосочената част е правилно постановено. Неснователен е доводът на касаторката, че спорните фактури нямат доказателствена сила. Фактурата като първичнен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Разплащанията са извършени в брой и към фактурите има издадени касови бонове. Следва да се вземе предвид също така, че видът и характерът на процесните стоки съответства на основната търговска дейност на ЕТ. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. по адм. д. № ТР-7/2004 г., ОСС на ВАС, достатъчно е да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В настоящия случай тези реквизити са налице. В реда на изложеното следва да се посочи, че обосновано е прието от съда, че само поради липсата на подпис срещу "получател" в процесните фактури, не може да се приеме, че стоките по тях не са получени от посочения получател - ЕТ "Бояна- Бойка Банкова". Обстоятелството, че подписът срещу "получател" на част от фактурите не е на лицето, осъществяващо търговска дейност като ЕТ "Бояна- Бойка Банкова", установено от експерта- графолог, кореспондира изцяло с писмените обяснения на касаторката, дадени в хода на ревизионното производство, според които същата е заявила, че в търговските й обекти работят дъщеря й и съпругът й, които се занимават предимно с доставките и завеждането на стоките по обекти. В този контекст следва да бъде релевиран и фактът, че в трите магазина на касаторката полагат труд и лица на трудов договор, видно от приложените ведомости за заплати, трудови договори и т. н. Въз основа на тези доводи настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че Административен съд- град Бургас е направил обоснован извод за реалност на получените доставки, при правилен анализ на всяко едно от следващите обстоятелства - извършване на предварителна заявка за доставка на определени стоки от доставчиците, доставянето на тези стоки в търговските обекти на ЕТ "Бояна- Бойка Банкова", заплащането им в брой, издаването на касов бон, съставяне на данъчна фактура за извършената доставка, начисляване на ДДС от доставчиците и разчитането му с бюджета, отразяването на първичния счетоводен документ в отчетните регистри на доставчиците, както и на факта, че видът и характерът на процесните стоки (перилни препарати и козметика, стоки за бита, хранителни стоки) съответства на основната търговска дейност на ЕТ. За облагането по ЗОДФЛ (отм.): Касационната жалба срещу оспореното решение и в тази си част е неоснователна. Органите по приходите са приели, че от реализицията на стоките ревизираният данъчен субект е получил приходи, неотчетени съобразно установения в нормативните актове ред, поради което е преобразуван в посока на увеличение на осн чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) финансовият резултат за 2004 и 2005 г. и е определен допълнителен ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ със съответните лихви за забава. Оплакванията на касаторката за неправилно приложение от органа по приходите на чл. 122 и сл. от ДОПК са неоснователни и в тази насока настоящият съдебен състав изцяло възприема направените от пъровинстанционния съд изводи. Относно определените осигурителни вноски в касационната жалба не са посочени конкретни оплаквания, затова и при проверката по чл. 218, ал. 2 АПК по прилагането на материалния закон, касационната инстанция не установи да са допуснати нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна на посочените от касаторката основания и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо А отделение