Решение № 6272 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2011 г.

Решение № 6272 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1127 от 23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2523/10 г. Пловдивският административен съд, ХII-ти състав, е обявил за нищожен Ревизионен акт № 260900096/14.04.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, в частта, с която на Христо Александров Желев, като ЕТ "ХАЖ - Христо Желев"-гр. Свиленград за данъчни периоди м. 12.2004 г.; м. 01.08.2005 г. - 30.04.2006 г. и м. 12.2006 г. са установени задължения за данък добавена стойност и са начислени и съответните лихви за забава, поправен с ревизионен акт за поправка № Р - 902949/11.05.2009 г., издаден от издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, като е осъдил Д"ОУИ"-гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 050 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни мотиви в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответният по касационната жалба ЕТ "ХАЖ - Христо Желев"-гр. Свиленград, представляван от Христо Александров Желев, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Пловдивският административен съд е прогласил нищожността на е обявил за нищожен Ревизионен акт № 260900096/14.04.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, в частта, с която на Христо Александров Желев, като ЕТ "ХАЖ - Христо Желев"-гр. Свиленград за данъчни периоди м. 12.2004 г.; м. 01.08.2005 г. - 30.04.2006 г. и м. 12.2006 г. са установени задължения за данък добавена стойност и са начислени и съответните лихви за забава, поправен с ревизионен акт за поправка № Р - 902949/11.05.2009 г., издаден от издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаването на процесния ревизионен акт, в това число заповедите за възлагане на ревизия, ревизирани периоди, констатации на органа по приходите в ревизионния доклад, издаденият ревизионен акт, обжалването по административен ред и прочие, като е отбелязано, че ревизионният акт не е обжалван по съдебен ред. След това също подробно е описана фактическата обстановка по подаването на жалба за прогласяване на нищожност на ревизионния акт, мотивите в решението на директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив, ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, в това число подробно описание на представените актове за прихващане и възстановяване по периоди и констатации, след което съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Решаващият съд е приел за основателно твърдението на жалбоподателя, че обжалваният ревизионен акт е нищожен. За да постанови този резултат са изложени мотиви, че заповедите за възлагане на данъчна ревизия, съответно заповедта за определяне на компетентен орган, са издадени от некомпетентен орган - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП-гр. Хасково, тъй като се касае за изменения на данъчни задължения, за които е налице акт за прихващане или възстановяване, и заповедите за възлагане на ревизия е следвало да бъдат издадени от териториалния директор при условията на чл. 134 от ДОПК. Посочено е, че съгласно установената практика на ВАС актовете за прихващане и възстановяване са индивидуални административни актове, които пораждат права и задължения /в случая право на данъчен кредит/, поради което тяхното изменение следва да бъде извършено при условията на чл. 133 и сл. от ДОПК. Административният съд е направил извод, че след като липсва годен акт, с който да започне процесната ревизия, и този пропуск не е саниран в нейния ход, то издаденият в последствие РА се явява нищожен в посочената част. Съдът е изложил подробни мотиви за тълкуване на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК преди и след изменението й в сила от 19.12.2007 г., като на база на това е приел, че изменението намира приложение по отношение на актовете за прихващане и/или възстановяване, издадени след 19.12.2007 г., като нормата няма обратно действие и не намира приложение по отношение на актове за прихващане и възстановяване, издадени и влезли в сила преди тази дата, каквито актове се явяват процесните. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и в тази си част. Оплакванията на касатора могат да бъдат систематизирани в две големи групи: - 1.съдът не е съобразил, че заповедта за възлагане на ревизия, съответното последващите заповеди за изменение, са издадени през 2008 г., т. е. след влизане в сила на изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, поради което няма пречка ревизията да бъде извършена по общия ред, независимо от наличието на АПВ, поради което не може да се приеме, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, още повече, че в този смисъл е налице и съдебна практика на ВАС, като се посочват конкретни решения; 2. съдът е следвало да извърши проверка на законосъобразността на издадените АПВ, в това число и на тяхната действителност и е следвало да установи, че те са нищожни, поради което няма пречка да бъде извършена ревизия по общия ред. Направените оплаквания са неоснователни. Наведените от касатора доводи по п. 1 от жалбата се споделят от настоящата инстанция, но те са относими към правния режим на института след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ бр. 108/19.12.2007 г. С изменението на последната не се цели само внасяне на яснота и избягване на неправилно тълкуване, каквито доводи са развити в жалбата, а се създава възможност чрез ревизия по общия ред да бъдат установявани данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, независимо, че същите има издаден преди това акт за прихващане или възстановяване. Преди изменението на разпоредбата, за която правилно е отбелязано, че няма обратно действие, такава процесуална възможност не съществува, като в съдебната практика се приема, че и при ДПК, а в последствие при ДОПК, влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване са стабилни административни актове и установените с тях права или задължения могат да бъдат изменяни само по предвидения за това специален ред. Даденото тълкуване на закона в тази насока от страна на първоинстанционния съд се споделя от състава на настоящата инстанция и не следва да бъде преповтаряно. Следва да бъде добавено, че в тази насока в най-скоро време ще бъде, издадено и тълкувателно решение на ВАС, с което не се възприема съдебната практика по цитираните дела в жалбата. Направените оплаквания по т. 2 също се явяват неоснователни. Оставяйки на страна въпроса доколко е уместно администрацията да се позовава на нищожност на собствените си актове, следва да бъде посочено, че с въпросните ДАПВ не са установени данъчни задължения, за да се приеме, че те са нищожни като издадени от некомпетентен орган. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация се претендира присъждане на разноски, но не са ангажирани доказателства за направени такива в касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,