Решение № 100 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2018 г.

Решение № 100 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК Образувано е по касационна жалба на И. С. П., със съгласието на попечителя му, срещу решение № 92/13.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 229/2018 г. на Варненски апелативен съд. В касационната жалба са изложени доводи, че ищецът е дал пълномощно за сключване на "фиктивна" покупко- продажба, след като е бил въведен в заблуждение, че бъдещият договор за продажба ще бъде "фиктивен", поради което иска прогласяване на нищожност на пълномощното поради липса на съгласие, тъй като не е желаел настъпването на последиците на сделката, евентуално е поискал прогласяване на нищожност заради противоречие с добрите нрави, тъй като измамата е осъществила престъпен състав, евентуално иска унищожаване на пълномощното поради измама. Според касатора, въззивният съд неправилно не е зачел задължителната за гражданския съд присъда, с която ответницата Е. К. е призната за виновна, че с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и подържала заблуждение у ищеца И. П., относно възможността да продаде "фиктивно" собствения си недвижим имот, в [населено място] на [улица], след което собствеността му да бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази "услуга", като с това му е причинила имотна вреда. В противоречие с тази присъда, въззивният съд бил приел, че ищецът е желаел последиците на пълномощното, дадено за сключване на фиктивната сделка. В срока за отговор ответницата Е. К. и третите лица помагачи Д. Й. и Ж. Й. (приобретателите на имота) са възразили, че наказателният съд е приел, че пълномощното е действителна сделка, ищецът е желаел настъпване последиците на пълномощното, тъй като се е договорил за възнаграждение, което е получил, поради което искат оставяне в сила на въззивното решение. Касационното обжалване е допуснато по въпроса какво е значението на присъдата за гражданскоправните последици на деянието. По поставеният правен въпрос, ВКС намира следното: гражданският съд е длъжен да зачете СПН на влязлата в сила присъда, относно деянието, противоправността, авторството и вината (чл. 300 ГПК). Присъдата установява със сила на пресъдено нещо факта на извършеното престъпление или елементите от фактическия състав на престъплението- от обективна и субективна страна. Именно тези факти, като елементи от фактическия състав на престъплението, представляват задължително установени факти за гражданския съд и не могат да се опровергават чрез доказване на обратното (това представлява задължителната сила на присъдата). Престъплението измама по чл. 209 НК от обективна страна включва следните факти- възбуждане и поддържане на заблуждение, акт на имуществено разпореждане (правно или фактическо) и вреда (решение № 66/12 г. на І НО). По силата на чл. 300 ГПК, тези факти са установени по задължителен начин за гражданския съд, който разглежда правните последици от акта на имущественото разпореждане. В случая, с влязла в сила присъда и по задължителен за гражданския съд е установено, че ищецът е бил въведен в заблуждение, че от негово име ще бъде сключен "фиктивен" договор за покупко- продажба на собствения му недвижими имот, поради което той е извършил акт на имуществено разпореждане, като е дал пълномощно за сключване на "фиктивна" покупко- продажба. Фиктивната продажба е привидна сделка, тъй като страните не желаят настъпването на правните последици. Пълномощното, дадено за сключване на привидна продажба е също привидна сделка, тъй като упълномощителят не желае настъпването на правните последици на упълномощителната сделка, а именно учредяването на реална представителна власт. В последния случай, когато пълномощното е действително, изявленията направени от пълномощника, от името на упълномощителя, няма да бъдат привидни. Фактът, че пълномощното е привидно, съответства на предпоставката на нормата на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, уреждаща нищожността на привидните сделки. Когато е предявен иск, с който се иска прогласяване на нищожност на пълномощно поради липса на съгласие, тъй като съгласието е дадено за сключване "фиктивна" покупко-продажба и упълномощителят не е желаел настъпването на правните последици на упълномощителната сделка, искът следва да се квалифицира не като иск за нищожност поради липса на съгласие, а като иск за нищожност поради абсолютна симулация. Съдът не е обвързан от направената от страната квалификация, и според направеното твърдение, че волеизявлението е направено, но не се желае настъпването на правните последици, т. е. не се желае учредяване на представителна власт, то наведените факти са от хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, което е правилната квалификация на иска. Когато съдът неправилно е квалифицирал искът по чл. 26 ЗЗД поради липса на съгласие, а не поради привидност, но не е нарушил диспозитивното начало, т. е. съдът се е произнесъл по наведените в исковата молба факти и е направил изводи относно това дали страната, направила волеизявлението е желаела настъпването на правните последици, то в случая решението ще е неправилно, а не недопустимо ( т. р. № 2/12 г. на ОСГТК). Обективно съединените искове за установяване на недействителност се съединяват евентуално, според тежестта на порока, независимо от изразената воля на ищеца. Порокът "привидност" на сделката е по- тежък от "противоречието с морала", поради което искът за установяване на абсолютна симулация е главен, а искът за установяване на нищожност поради противоречие с морала е евентуален (р. № 198/15 г. на ІV ГО и р. № 199/16 г. на ІV ГО). По изложените съображения, обжалваното въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е зачел влязлата в сила присъда и неправилно е квалифицирал главния иск като иск за нищожност поради липса на съгласие, а не като иск за нищожност поради абсолютна симулация. Решението не е недопустимо, съдилищата не са се произнесли по непредявен иск, тъй като в мотивите към решенията са формирани изводи за това дали ищецът е желаел настъпване на правните последици на упълномощителната сделка. Неправилно въззивният съд обаче е приел, че пълномощното за сключване на привиден договор е породило правни последици, учредило е представителна власт и ищецът е желаел настъпването на тези последици. Решението като неправилно следва да се отмени. По съществото на спора, ВКС намира следното: ищецът е навел твърдения в исковата молба, че е дал пълномощно за сключване на фиктивна продажба и не е желаел настъпване на правните последици, освен това е бил измамен, че продажбата ще е фиктивна и измамата е установена с влязла в сила присъда. Поради това при условията на евентуалност е предявил искове за установяване нищожност на пълномощното поради липса на съгласие за сключване на действителен договор, поради противоречие с морала и унищожаемост поради измама. Правната квалификация на главния иск е по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (нищожност на привидна сделка), доколкото се твърди, че волеизявление е направено, но не се желае обвързване и настъпване на правните последици. С влязла в сила присъда е установено по делото, че ответницата Е. К. е призната за виновна, че с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и подържала заблуждение у ищеца И. П., относно възможността да продаде "фиктивно" собствения си недвижим имот ап., в [населено място] на [улица], след което собствеността му да бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази "услуга", като с това му е причинила имотна вреда, изразяваща се в следното: ищецът е дал нотариално заверено пълномощно на ответницата за сключване на фиктивната продажба, но ответницата е преупълномощила друго лице, което е продало имота на трето лице и след няколко препродажби собственици на имота са станали третите лица помагачи по делото Д. Й. и Ж. Й.. Пълномощното за сключване на привидна продажба е също привидна сделка, съгласно направеното по- горе тълкуване, а именно: с влязла в сила присъда и по задължителен за гражданския съд е установено, че ищецът е бил въведен в заблуждение, че от негово име ще бъде сключен "фиктивен" договор за покупко- продажба на собствения му недвижими имот, поради което той е извършил акт на имуществено разпореждане, като е дал пълномощно за сключване на "фиктивна" покупко- продажба. Фиктивната продажба е привидна сделка, тъй като страните не желаят настъпването на правните последици. Пълномощното, дадено за сключване на привидна продажба е също привидна сделка, тъй като упълномощителят не желае настъпването на правните последици на упълномощителната сделка, а именно учредяването на реална представителна власт. В последния случай- при действителна представителна власт, изявленията направени от пълномощника, от името на упълномощителя, няма да бъдат привидни изявления. При това положение, главният иск е основателен и доказан, и следва да се уважи, като съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените искове, доколкото не се е сбъднало условието за това. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: