Решение № 12799 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2011 г.

Решение № 12799 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Андонов Гунчев от гр. Петрич срещу решение № 140/10.02.2011 г. по адм. дело № 942/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3738/19.10.2010 г. на началник сектор "СОД" при ОД на МВР - Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца. Поддържа се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и тази на оспорената заповед. Ответникът - началник сектор "СОД" при ОД на МВР - Благоевград Йордан Иванов Латинов се явява лично, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение по развитите в писмения отговор съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди оплакванията, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Извършена е в пълнота проверка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта е правилен и обоснован. Същата е издадена от компетентен орган - началник сектор съобразно наложеното дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "порицание" и определената му в чл. 228, т. 3 от ЗМВР компетентност. Спазен е и срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушение по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, предвид справката от проверката, установяваща нарушението, която е регистрирана на 07.09.2010 г.. Липсват доказателства кога тя е връчена на дисциплинарнонаказващия орган, който от своя страна е изготвил втора справка на 08.10.2010 г., регистрирана на 13.10.2010 г.. Следователно заповедта, която е от 19.10.2010 г., е в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При налагане на наказанието жалбоподателят е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, за което е съставен протокол ( л. 15), в който е заявил, че няма както друго да добави по отношение на докладната записка срещу него и да даде допълнителна информация по случая. От доказателствения материал е установено извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, изразяващо се в нарушение на т. 7, 8, 9 и 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като вместо да окаже необходимото съдействие на контролните органи, той е пречил и възпрепятствал нормалното извършване на проверката от страна на служители от ГИТ - София с конкретни свои действия. Посочените в заповедта фактически основания са обосновали правните такива за налагане на процесното дисциплинарно наказание "порицание", като са отчетени от наказващият орган тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Правилно е прието от съда, че неточното посочване в заповедта на т. 1 на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР относно дисциплинарното нарушение не води до незаконосъобразност на акта, тъй като словесното описание на нарушението и посочването на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР за нарушение на етичните правила за поведение на служителите в МВР сочат на нарушението по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се налага наказание "порицание" съгласно чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР. Съдът е изложил и съображения защо кредитира показанията на служителите, подали сигнала срещу Гунчев, които са последователни, не противоречат на останалите доказателства и не се опровергават от показанията на работещите в бензиностанцията лица предвид тяхната заинтересованост. По изложените мотиви решението следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Неоснователно е обаче искането на ответника за присъждане на разноски въпреки изхода на делото, тъй като не е налице осъществена от юрисконсулт защита пред съда, за да са приложими разпоредбите на чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение