Решение № 5830 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Йосифова, от гр. Велико Търново против решение 156 / 12.06.2023 г. по адм. дело 70 / 2023 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 52 и чл. 58 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба началникът на Регионално управление на образованието (РУО) Велико Търново, чрез юрисконсулт Р. Данкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 156 / 12.06.2023 г. по адм. дело 70 / 2023 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на В. Йосифова, от гр. Велико Търново срещу заповед РД 24 2 / 13.01.2023 г. на началника на Регионално управление по образованието (РУО) Велико Търново, с която е установен конфликт на интереси по три пункта по чл. 52 за нарушения по чл. 58 ЗПКОНПИ и на основание чл. 171, ал.2 ЗПКОНПИ са наложени три глоби от по 1000,00 лева. Решението е правилно. По делото е установено, че по проверка на сигнал в Старопрестолна професионална гимназия по икономика (СПГИ) "Д-р П. Аладжов", гр. Велико Търново е съставен констативен протокол КМ002-329/09.11.2022 г. и доклад РД17-598/10.11.2022 г. от комисия от служители на РУО Велико Търново за наличие на конфликт на интереси при упражняване на правомощията на директора на училището В. Йосифова при сключване на допълнително споразумение 57/15.09.2021 г. със сина и К. Петков, работещ в същото училище като [наименование], за извършено оценяване на постигнатите от него трудови резултати за учебната 2020/2021 г. и за изразходване на средства по проект към програма "Еразъм +" за участие в мобилност (професионална визита) в гр. Брага, Португалия. Изготвено е било становище РД23-2/12.01.2023 г. от комисията в същия смисъл. Действията на жалбоподателката по сключване на допълнително споразумение 57/15.09.2021 г. по чл. 119 от КТ със сина ѝ К. Петков; съставянето на карта за оценка по извършено оценяване на постигнатите резултати от труда през учебната 2020/2021 г. на същия и включването му в ползвателите по проект, които да вземат участие в професионална визита в гр. Брага, Португалия са квалифицирани като нарушения по чл. 58, изр. 2, пр. второ от ЗПКОНПИ. Направено е предложение за налагане на глоба в минимален размер по 1 000 лева за всяко нарушение. Нормите на § 2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ и чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НОРИПДУКИ възлагат в правомощие на органа по назначаването/избора издаването на акт за наличие на конфликт на интереси, инкорпориращ наложена глоба за нарушения на разпоредби от раздел II на глава осма от ЗПКОНПИ. В. Йосифова е изпълнявала длъжността директор на Старопрестолна професионална гимназия по икономика "Д-р П. Аладжов", гр. Велико Търново, което според публичния Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, воден от МОН, е държавно училище. Предвид разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ЗПУО началникът на РУО сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните неспециализирани училища, каквото е СПГИ. Обосновани са изводите на съда, че административният орган законосъобразно е приел, че в процесните случаи жалбоподателката е упражнила правомощията си, повлияна от частен интерес, в полза на своя син свързано лице, както следва: 1. Сключила е с него допълнително споразумение 57/15.09.2021 г., по силата на което за Петков е възникнало право да получава увеличение на паричното възнаграждение, по-благоприятни трудови и осигурителни права, което несъмнено представлява облага от материален характер. 2. Издала е заповед 322/14.08.2020 г., с която е включила сина си в ползвателите на проект 2020-1-BG01-KA116-078175, с което му е предоставила облага с материален характер с европейски средства от бюджета на проекта са заплатени разходите за визитата в чуждата държава на стойност 2 814, 11 евро. 3. Съставила е и е подписала карта за оценка за постигнатите резултати от труда на сина си за учебната 2020/2021 г., като въз основана на поставената оценка за Петков е възникнало право да получи допълнително трудово възнаграждение в размер на 359, 71 лева. Изброените фактически състави реализират и трите кумулативни предпоставки за наличие на конфликт на интереси и хипотезата на чл. 52 от ЗПКОНПИ е изпълнена. Констатиран е частен интерес, повлиял на безпристрастното и обективно изпълнение от страна на жалбоподателката на правомощията и, след като е набавила в полза на свързано с нея лице облаги по чл. 54 от закона. Конфликтът на интереси по смисъла на чл. 52 ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по см. на чл. 6 ЗПКОНПИ, в случая по § 2, ал. 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. чл. 54 ЗПКОНПИ и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Разпоредбата на чл. 53 ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Само наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси. Конфликт на интереси може да е налице в случаите, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер, като достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. Достатъчно е лицето, заемаща публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. Законосъобразно административният съд е приел, че в настоящия случай предпоставките по специалния закон, а именно: овластено лице, частен интерес и действия по служба в нарушение на забраната по чл. 56 и чл. 58 от ЗПКОНПИ са налице. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение