Решение № 14700 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8572/2018 г.

Решение № 14700 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8572/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Иванов-началник на сектор "Пътна полиция", чрез юрисконсулт П. Бояджиева, срещу Решение № 289/2.05.2018 г. на Административен съд- Плевен по административно дело № 172/2018 г., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002728/11.11.2017 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР- Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Й. Начев от [населено място] за срок от шест месеца. От оплакванията на касатора се извеждат доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че търсенето на административнонаказателна отговорност не изключва издаването на заповед по административен ред за налагане на ПАМ, а дори напротив- в този случай, при наличието на съставен АУАН, на основание чл. 150а от ЗДвП, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да наложи ПАМ на собственика на съответното МПС. Посочва се, че е неснователна аналогията с разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 7 от ЗБЛД, чиято хипотеза е различна от нарушението по чл. 150а от ЗДвП и за нея може да бъде потърсена отделно административнонаказателна отговорност. Изцяло касаторът се противопоставя на извода на съда, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК поради факта, че към датата на издаване на ЗПАМ, както и до датата на подаване на касационната жалба, Й. Начев притежава още 3 броя МПС, които е можел да използва за нуждите си и данни за които с аналитични в централната база данни на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- Плевен, за което прилагат и справка. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, пи редовно призоваване, не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата и отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд- Плевен заповед за налагане на принудителна административна мярка е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Мотивите на акта съдържат констатации, че адресатът му е собственик на конкретно МПС и е управлявал лек автомобил Ауди на 11.11.2017 г. със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 2.11.2017 г. Правно основание за наредената правна промяна е разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. За да отмени оспорваната заповед, съдът е посочил, че е правилна отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, по която между страните няма спор и от събраните по делото доказателства, се установява, че около действително Й. Начев е управлявал лекия си автомобил Ауди със СУМПС с изтекъл срок на валидност преди това. За констатираното нарушение на лицето бил съставен АУАН, а началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР- Плевен, в съответствие с правомощията си по Заповед № 316 з-1612 от 19.05.2017 г. на директора на ОД на МВР - Плевен. В същата е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС на собственика му, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление. Поради това на лицето е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Със заповедта, на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, със съставяне на АУАН, са отнети свидетелството за регистрация на МПС № [ЕИК] и два броя табели [рег. номер на МПС]. Съдът е посочил, че по делото не се спори, че към момента на проверката, жалбоподателят не е разполагал с валидно СУМПС, но по аргумент от разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 7 от ЗБЛД, административнонаказателната отговорност се носи в случай, че лицето не подаде заявление за подновяване на СУМПС в 30-дневен срок от изтичането на валидността му, което той е сторил и е бил неправоспособен водач само няколко дни. Преценил е и че не е било нужно налагането на оспорената заповед, тъй като е съставен вече АУАН, с което се дисциплинирал водачът, а и наложеният срок от шест месеца бил необосновано дълъг. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съобразно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. По делото не се спори, а и това се установява от представените по делото доказателства, че към дата на издаване на оспорваната заповед е съставен АУАН за нарушение на чл. 150а от ЗДП, извършено от Начев и не се оспорва фактът, че на посочената в АУАН и издадената заповед дата 11.11.2017 год., е управлявал МПС със изтекъл срок на СУМС на 02.11.2017 год. По делото са налични доказателства, че е подадено заявление и на 16.11.2017 г. е издадено СУМПС със срок на валидност до 16.11.202 г. Издаденото ново свидетелство за управление на моторно превозно средство обаче не заличава с обратна сила факта, че на 11.11.2017 г, Начев е управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за минималния, предвиден в закона срок. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Същото е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед легалната дефиниция, дадена чл. 3, ал. 3 и чл. 50 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство, като съобразно нормата на чл. 51 от ЗБЛД същото е с определен срок на валидност. Параграф 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД предвижда, че "нередовен български личен документ" е този, който е с изтекъл срок на валидност. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗБЛД" свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет", като съгласно ал. 3 "срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ е 10 години". Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДП, във вр. чл. 15, ал. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчетът на водачите и тяхната дисциплина при "подмяна" на свидетелството за управление, водачът представя карта за оценка на физическата годност. По този начин законодателят е приел, че правото на управление на моторно превозно средство е срочно право, а в рамките на човешкия живот настъпват факти и обстоятелства, които имат въздействие върху признатата правоспособност на лицата да управляват моторно превозно средство, поради което това право е признато за определения от закона срок, като е дадена възможност срокът да бъде продължен при наличието на определени условия, за доказването на които е регламентиран ред. Изтичането на определен период от време, без водачът да е извършил нарушения не налага извършване на проверка относно знанията, уменията и поведението на водача, поради което и не се налага полагането на изпит, но е предвидена проверка на физическата и психическа годност за управление на моторно превозно средство на лицата. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и е в минималния, предвиден в закона срок. Предвид посоченото, първоинстанционният съд е достигнал до грешния извод, че не са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка и е отменил процесната заповед, смесвайки институтите и процесуалният ред на административната и административнонаказателната отговорност. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на Й. Начев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002728/11.11.2017 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР- Плевен, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – Плевен сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,