Решение № 5703 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2018 г.

Решение № 5703 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две жалби - касационна и частна жалба. Касационната жалба е подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Зарева, против решение № 24 от 05.02.2018 г., постановено от Административен съд – В. Т., по адм. д. № 799/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването му, както и че липсват аргументи за противоречие с материалния закон и целта на приложимата Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 (Наредба № 9/2015 г.). Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – П. Б., чрез пълномощника адв. Диклиева, оспорва касационната жалба, с доводи, подробно развити в депозирания писмен отговор. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Частната жалба е подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез упълномощен юрисконсулт Панчева, против определение № 91 от 23.03.2018 г., постановено от Административен съд – В. Т., по адм. д. № 799/2017 г., с което е оставено без уважение искането на ДФ "Земеделие" за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и по подробно развити съображения моли да бъде отменено и да бъде изменен размера на адвокатското възнаграждение по делото, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по частната жалба - П. Б. счита обжалваното определение за правилно, а частната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и на частната жалба. Изразява становище за неправилност на постановеното съдебно решение, защото съгласно т. 2. 1 от таблица 7 към чл. 30, ал. 5 на Наредба № 9/2015 г. проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти получават 10 точки, когато над 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с производство на биологични продукти, респективно 15, т., ако над 85 % от тези разходи са свързани с производство на биологични продукти. В Наредба № 9/2015 г. не са предвидени правила за установяване на размера на разходите за биологични продукти в зависимост от размера на обработваната земя в случаите, когато инвестиционния разход е за закупуване на техника, която ще се използва както за производство на биологични, така и за други продукти. Според участващия по делото прокурор внимателният анализ на т. 2. 1 от Приложение № 7 дава основание да се приеме, че законодателят е определил процентните съотношения между размерите на допустимите инвестиционни разходи за биологично производство към размера на общите допустими инвестиционни разходи по съответния проект. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменена заповед № 03-РД/3526 от 27.09.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с УИН 04/04/1/0.0.2728, подадено от П. Б.; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона; осъден е ДФ"Земеделие"- гр. С. да заплати на П. Б., разноски по делото в размер на 5 928, 34 лв. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд – В. Т. е приел, че в чл. 39, ал. 1 от приложимата Наредба № 9 са визирани основанията, при наличието на които подадено заявление за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране. В т. 5 на ал. 1 от чл. 39 на визираната Наредба, която норма е посочена като правно основание за отказ от финансиране в оспорваната заповед, е посочено: недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. При съпоставка на така формулираното основание с другите по ал. 1 на чл. 39 от Наредба № 9 и с общите изисквания към проектите и реда за кандидатстване по тази наредба се налага извод, че това основание е налице, когато има сравнително голям брой проекти, които отговарят на целите и изискванията за подпомагане, заложени в Г. втора от Наредба № 9, но средствата за подпомагане, определени в заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9, не са достатъчни за да се осигури финансиране на всички проекти. Тогава, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9, постъпилите заявления за подпомагане се оценяват съгласно критериите за оценка, посочени в приложение № 7, а в изр. второ на същата алинея е регламентирано, че съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане документи. В ал. 2 на чл. 41 е визирано, че заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. Следователно, за да се извърши подбор на проектите, които следва да бъдат допуснати до подпомагане, подадените заявления следва да се оценят по предварителни нормативно заложени критерии. Тези критерии са посочени като Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, като в тази разпоредба се посочва, че дадените критерии определят тежестта на приоритетите, посочени в чл. 30, ал. 1, въз основа на които се извършва подбора на подадените заявления. В самото приложение № 7 /в редакцията, обн. в ДВ, бр. 22 от 2015 г. /, в табличен вид са посочени отделните приоритети по чл. 30, ал. 1 от Наредба № 9, като към всеки един от тях са дадени различни критерии, на които следва да отговаря заявлението, а срещу всеки критерий е посочена цифрова величина, определяща максимален брой точки, които получава заявлението за изпълнение на дадения критерий. При определяне на размера на точките за изпълнение на дадените критерии са посочени минимални изисквания за изпълнение на критериите и отделно пояснения при какво изпълнение на критериите, като процентно съотношение, какъв брой точки следва да получи дадено заявление. По спорния между страните въпрос, съдът е приел, че техниката, чието закупуване ще бъде финансирано по програмата ще бъде използвана по начина, указан в т. 2. 1 от Приложение № 7, поради което въведеното нормативно изискване следва да се счита за изпълнено в определена част/процент. Това е така, тъй като минималното изискване е над 50 % от средствата да са свързани с производството на биологични продукти. В случая всички разходи са за закупуване на техника, като част от техниката, ще се ползва и при отглеждането на други култури. Важен критерий тук е начинът на ползването на техниката и след като цялата техника, ще се ползва и за биологично земеделие, то условието принципно е удовлетворено. Обстоятелството, че част от тази техника ще се ползва за производство и на други земеделски култури, може да обоснова извод за частично /разбирано като процентно съотношение/ изпълнение на изискването, но не може за обоснова извод за пълно неизпълнение на изискването. За неправилно е счел съдът позоваването от страна на настоящия касатор на дадените в писмо изх. № 13-2155/16.04.2015 г. на зам. министър на земеделието и храните "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9" при оценяването на заявлението на жалбоподателката. На първо място тези насоки нямат характер на нормативен акт, нито са част от действащата Наредба № 9. На второ място същите не могат да бъдат възприети и като дадено автентично /легално тълкуване на разпоредби от Наредба № 9 по смисъла на чл. 51 от Закона за нормативните актове, тъй като това тълкуване не е разгласено по реда за обнародване и разгласяване на самата Наредба № 9, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗНА. Публикуването на "насоките" на интернет-страницата на МЗХ, неизвестно кога извършено, не променя посочения факт и още веднъж показва, че органът, който ги е издал, не е целял даване на тълкуване по реда на чл. 51 от ЗНА. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са и изводите на съда по съществото на спора- същите са обосновани и са довели до правилно приложение на материалния закон, поради което настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е дал верен отговор на основния спорен въпрос по делото, като обосновано е преценил, че на П. Б. неправилно не са били присъдени точки по критерий 2. 1 от Приложение № 7 на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Изискването по сочения критерий е над 50% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани с производство на биологични продукти и/или продуктите са в преход към биологично производство, като максималния брой точки по този критерий са 15. В разглеждания случай от страна на административния орган незаконосъобразно присъдени 0 точки по критерий по т. 2. 1 от Приложение № 7 на Наредба № 9 заради неизпълнение на условието техниката, която се закупува със средства по проекта да се използва само за производство на биологични продукти и/или продукти в преход към биологично производство. Видно от представената обяснителна записка от П. Б. по отношение на предвидената за закупуване със средствата по проекта техника е, че Трактор Antonio Carraro, TGF 10900 и Тороразпръскващо ремарке F. lli Annovi A25 ще бъдат използвани освен за обработка на биолешници и за обработка на зеленчукови насаждения в съотношение 98% за биолешниците и 2% за другите култури. Останалата земеделска техника, включваща Шредер Zanon TFG 2200, Биошредер Zanon Bio 155 T, Активна отклоняваща секция за шредер Zanon IT/TFG, Хидравлично ремарке Bellucci & Rossini BR-25/RP и Прикачна пръскачка Florida PLN TOWER 1500 ще бъде използвана само за насажденията от биолешници. Следва да бъде възприет извода на съда, че анализът на съвкупния доказателствен материал по делото, както и заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза налага извода, че всички инвестиционни разходи отговарят на определената в т. 2. 1 от Приложение № 7 дефиниция. Обоснован о е заключението на пъвоинстанционния съд, че обстоятелството, че част от тази техника ще се ползва за производство и на други земеделски култури, може да обоснова извод за частично/разбирано като процентно съотношение/ изпълнение на изискването, но не може да мотивира извод за пълно неизпълнение на изискването. Това разбиране се подкрепя и от даденият начин за оценяване по точковата система, като в графа шеста на приложение № 7 е посочен различен брой точки за различно по степен изпълнение. Водещо е обстоятелството средствата да бъдат предназначени за техника, която се използва и за биологично земеделие, като никъде в приложимата Наредба № 9 не е въведено ограничителното изискване техниката да се ползва само и единствено за посочения вид производство. В съдебното производство, чрез заключението на вещото лице, е било установено по несъмнен начин, че жалбоподателката е засадила с лешници площ от 3, 7469 ха, а предстои засаждането на площ от 6, 4453 ха с лешници, като стопанството на жалбоподателката е с обща площ от 10, 1922 ха. По този начин общата обработваема площ от стопанството, която ще се използва за производство на биологични продукти съставлява 98, 114% от цялата земеделска площ, обработвана от П. Б.. Така представеното заключение на СИЕ не е оспорено и опровергано от касационния жалбоподател и същото има отношение при преценката на общото съотношение на разходите, вкл. и за придобиване на техника, които ще бъдат извършвани за производство на биологични продукти и за други дейности. В този смисъл следва да се посочи, че 98, 114% от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с производство на биологични продукти и/или продукти в преход към биологично производство, което обстоятелство от своя страна води до извод, че административният орган е следвало да присъди максималния брой точки по критерий 2. 1 от Приложение № 7. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че фондът се бил противопоставил на допускането на СИЕ пред първоинстанционния съд с нарочна молба и това обстоятелство не било съобразено от съда. Настоящата инстанция намира, че възражението за недопускане на съдебно-икономическа експертиза и оспорването на същата са два различни процесуални способа. Видно от данните по делото е, че съдебно-икономическата експертиза не е била оспорена от нито една от страните и първоинстанционния съд правилно я е кредитирал като компетентно дадена и неоспорена от административиня орган. На последно място, обосновано е преценено от първостепенния съд, че е неправилно позоваването от страна на настоящия касатор на дадените в писмо изх. № 13-2155/16.04.2015 г. на зам. министър на земеделието, храните и горите "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9" при оценяването на заявлението на жалбоподателката. Безспорно тези "насоки" не са нормативен акт, както и не съставляват приложение към действащата Наредба № 9, поради което не са част от този подзаконов акт. Освен това същите не могат да бъдат възприети и като дадено автентично/легално тълкуване на разпоредби от Наредба № 9 по смисъла на чл. 51 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, защото това тълкуване не е разгласено по реда за обнародване и оповестяване на приложимата Наредба № 9, съгласно изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗНА. Публикуването на "насоките" на интернет-страницата на МЗХГ не променя посочения правнорелевантен факт и още веднъж показва, че органът, който ги е издал, не е целял даване на тълкуване по реда на чл. 51 от ЗНА. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника П. Б. следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г. възлизащи на 3900 лева – договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Представен е и Списък на разноските. Направеното от страна на процесуалния представител на Д. фонд "Земеделие" възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е основателно, защото размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно голям с оглед фактическата и правна сложност на делото от една страна, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева. Настоящият съдебен състав счита, че предметът на административните дела по ЗПЗП е извършване на проверка на законосъобразността на административния акт, а не преценка на стойностното изражение на отказаното финансиране по съответната програма. Във връзка с гореизложеното настоящия съдебен състав, счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, както и че на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес следва да бъде редуцирано на 2000 лв., който размер отговаря на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. По отношение на частната жалба: Настоящата съдебна инстанция намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С определение № 91 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 799/2017 г., в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – В. Т., оставя без уважение молбата на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за изменение на решение № 24/05.02.2018 г. по адм. дело № 799 по описа на 2017 година на АС В. Т., в частта за разноските. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, като е посочил, че чл. 80, ал. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък с разноските. Липсата му водела до ненадлежно упражняване на искането за изменение на решението. С тези доводи е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Определението е неправилно. В молбата си по чл. 248 ГПК от 06.03.2018 година за изменение на решението в частта за разноските, основният довод на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е, че неправилно са присъдени разноски по делото според разпоредбите на ЗУСЕСИФ, тъй като делата по ЗПЗП са без материален интерес. В тази връзка е поискал адвокатското възнаграждение да бъде намалено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият довод е развит и в частната жалба и настоящата инстанция го намира за основателен. Предвид съдържанието на оспорената Заповед № ОЗ-РД/3526 от 27.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", образуваното пред Административен съд – В. Т. административно дело № 799/2017 г. е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е издадена на основание чл. 9 а от Закона за подпомагане на земеделските производители, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. Допълнителен аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от относимото за случая изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Ето защо настоящата съдебна инстанция следва да отмени обжалваното първоинстанционно определение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение и вместо него да намали адвокатското възнаграждение до размера на 2000 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,