Решение № 50022 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1806/2022 г.

Решение № 50022 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1806/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. Д. А., Л. А. А. и И. А. С. срещу решение № 141 от 04.02.2022 г. по в. гр. д. № 2750 от 2021 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, III състав, с което е потвърдено решение № 262462 от 12.08.2021 г. по гр. д. № 9969 от 2019 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от И. А. С. срещу Л. А. А., А. Д. А., С. М. Р. и И. П. Р. иск по чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба върху недвижим имот, представляващ апартамент №...., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] съставляващ самостоятелен обект с идентификатор....... по кадастралната карта на града от 2008 г., с площ от 89, ЗЗ кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3, 84 кв. м., както и 1, 2914 % ид. ч. от общите части на сградата. С определение № 50528 от 08.12.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: В кой момент се преклудира възражението за придобиване по давност на идеална част от съсобствен имот в производството по съдебна делба, когато това възражение е заявено като защитно средство срещу направено в отговора на исковата молба твърдение на съделител- ответник по делбеното дело, че е изключителен собственик на делбения имот по завещание, което завещание обаче не е представено с отговора, а по-късно, и по което завещание съдът е дал срок на съделителите да заявят становище? В касационните си жалби И. А. С., А. Д. А. и Л. А. А. твърдят, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Молят същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за допускане на делбата при посочените в исковата молба квоти. В писмени отговори особеният представител на ответника И. П. Р. оспорва жалбите. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски. Ответницата С. М. Р. не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното: По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: В Част трета, Глава двадесет и девета от ГПК делбеното производство е уредено като особено исково производство. Поради това специалните норми в тази глава на ГПК изключват приложението на нормите на общия исков процес. Така нормата на чл. 342 ГПК изключва приложението на нормата на чл. 133 ГПК относно срока, в който се преклудират възраженията на страните - не с изтичане на срока за отговор на исковата молба, а в първото по делото съдебно заседание. Когато възражение за придобиване по давност на ид. ч. от делбен имот се заявява като защитно средство срещу направено в отговора на исковата молба твърдение на съделител- ответник по делбеното дело, че е изключителен собственик на делбения имот по завещание, което завещание обаче не е представено с отговора, а по-късно, и по което завещание съдът е дал срок на съделителите да заявят становище, правото да се заяви такова възражение за давност се преклудира не в първото по делото заседание, а с изтичане на дадения от съда срок за становище по завещанието. Това е така, тъй като в този случай възражението за давност може да се заяви като евентуално, само доколкото съществува завещание в полза на един от наследниците на бившия собственик на имота. Преди завещанието да бъде представено по делото, съделителите нямат основание за предявяване на такова евентуално възражение за давност, поради което и не може да се счита, че за тях е преклудирана възможността да заявят такова възражение. А когато съдът е дал срок на съделителите да вземат становище по завещанието /или по друго доказателство, което е от значение за определяне на размера на дяловете на съделителите или на правото им да участват в делбата/, възможността да се заяви такова възражение за давност се преклудира с изтичане на дадения от съда срок за становище по това доказателство. По съществото на жалбата: Предвид дадения отговор на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното решение, в което съдът е приел, че възражението на съделителката И. А. за придобиване по давност на 1/12 ид. ч. от процесния имот е преклудирано и не следва да се разглежда, е постановено при нарушение на съществени съдопроизводствени правила: Видно от материалите по делото, съделителката С. Р. се е позовала на правата си по завещанието на П. Р. от 22.08.2000 г. в отговора на исковата молба от 19.08.2019 г., но без да представи самото завещание. Завещанието е представено от нея в първото по делото съдебно заседание, проведено на 11.11.2020 г., но е прието като доказателство по делото едва в следващото съдебно заседание, проведено на 20.01.2021 г. В първото съдебно заседание съделителите И. С. и А. А. са поискали съдът да им даде възможност да се запознаят и вземат становище по доказателствата, представени с молбата на С. Р. от 11.11.2020 г. /по-конкретно по завещанието на П. Р. от 22.08.2000 г. / и съдът с нарочно определение им е дал тази възможност в срок до следващото съдебно заседание, насрочено за 20.01.2021 г. Преди датата на това второ по ред съдебно заседание И. С. е депозирала молба- становище от 25.11.2020 г., в която наред с оспорването на завещанието е заявила и възражение за придобиване по давност на претендираната от нея 1/12 ид. ч. от делбения имот. Тоест, възражението за давност е било заявено преди да бъде преклудирана възможността за това. Въпреки това, в нарушение на съдопроизводствените правила, в определение от открито съдебно заседание от 20.01.2021 г. и в решението си първоинстанционният съд е приел, че направеното от И. С. възражение за давност е преклудирано, поради което по него съдът не следва да се произнася. Съответно, неправилно във въззивното решение е приет за неоснователен съдържащият се във въззивната жалба на И. А. довод за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, с която е прието за преклудирано направеното от нея възражение за давност. Поради това въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК и като такова следва да бъде отменено. След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, който след като приеме, че направеното от И. А. възражение за давност не е преклудирано, да се произнесе по съдържащото се в молбата на И. А. от 25.11.2020 г. искане за даване възможност да направи и други доказателствени искания, свързани с изразеното в тази молба становище. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение