Решение № 2306 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2009 г.
ВАСIV отделение22.02.2010 г.докладчик т Цветана Сурлекова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 3.06.2009 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 121/2009 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2306 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Спринк" ЕООД гр. Велико Търново срещу решение от 3.06.2009 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 121/2009 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необосновано, поради което като неправилно се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата - кметът на община Вълчедръм - писмено е оспорил жалбата. Заинтересованата страна - Кирил Здравков Кирилов - не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е стигнал до правилен извод, че са налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на жалбоподателя "Спринк" ЕООД, който владеел без правно основание възстановения на Кирил Кирилов имот. Този факт не е бил оборен с надлежни доказателства. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените в нея твърдения за неправилност Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред Административния съд по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е било образувано по жалба на касатора срещу заповед на кмета на община Вълчедръм - № 1597/18.12.2008 г., издадена по молба на заинтересованата страна в касацията - Кирил Здравков Кирилов. Със същата той е бил отстранен на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ от имот № 159007 от 16,328 дка по картата на възстановената собственост в землището на с. Горни Цибър, тъй като го владеел без правно основание. Съдът е установил, че имотът е индувидуализиран по площ и граници и че Кирилов е с установено право на собственост върху него, поради което е бил активно легитимиран да иска издаването на процесната заповед. Съдът е взел предвид решението на ПК за възстановяване собствеността върху процесния имот, скицата на същия и е установил идентичност между тях и параметрите на имота, сочен от Кирилов като негова собственост. Във връзка с това е прието, че жалбоподателят обработвал без правно основание процесния имот, поради което заповедта на кмета по чл. 34 от ЗСПЗЗ, № 1597/18.12.2008 г., с която е установено самоуправството му върху процесния имот и възстановено правото на владение върху него на възстановения собственик Кирил Кирилов е приета за законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна отхвърлена. Касаторът оспорва изводите на съда. Навежда твърдения за нарушения при издаване на административния акт, каквито е поддържал и пред първоинстанционния съд. Върховният административен съд споделя изводите на административния относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на кмета, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Налице са безспорни данни по делото, че възстановен собственик на процесния имот е Кирил Кирилов. Това, че същият не ползувал имота, използувано като аргумент за защита от страна на жалбоподателя е неотносимо към спора. От значение е факта, че жалбоподателят го ползува при липса на каквото и да е законно основание. Налице са били данни за индувидуализация на имота, посочен в заповедта, както и че именно той се ползува от жалбоподателя без каквото и да е основание. За този имот между действителния собственик и жалбоподателя не е сключван какъвто и да е договор за предоставяне на ползуване. От всичко това следва, че е била налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при издаване заповедта на кмета, поради което и основателно Административният съд е приел заповедта, издадена на това основание законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението му е съобразено с относимите за случая факти и обстоятелства и приложимата за тях правна норма. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения и като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение