Решение № 98 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2014 г.

Решение № 98 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 15.12.2008 г., постановено по гр. дело № 706/2008 г на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд, дружество [фирма] е осъдено да предаде на Н. "В. Л." недвижим имот в кв. 1, представляващ УПИ VIII-794, IX-794, X-794, XI-794 и други УПИ в кв. 2, част от отредената за нуждите на академията площ по ПУП на м. "А.", в землището на [населено място]. В молбата се подържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като с влязло в сила съдебно решение № II-137 от 24.6.2008 г по в. гр. дело № 912/2007 г на Несебърски районен съд по гр. дело № 753/2005 г е отхвърлен предявения по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм/ от Н. "В. Л." срещу [община], А. С. Р. и С. С. Ч. като наследници на С. А. Р. иск за правото на собственост върху имот пл. № 794, за който върху кадастралната карта са отредени имоти 51500.510.51, 51500.510.52 и 51500.510.98, идентични с имота предмет на ревандикация по гр. дело № 706/2008 г. Молителите [фирма] и [фирма] и двете със седалище и управление в [населено място], Ц. С. С. и Р. С. С. от [населено място] и С. Б. К. от [населено място] чрез процесуалните им представители адв. М. Б. и адв. Т. Д. -И. от АК Б. подържат, че са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. дело № 706/2008 г на Бургаски окръжен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 304 от ГПК. Подържат, че са собственици на индивидуални обекти-апартаменти в сградата, построена от [фирма], построена в УПИ II-794 в кв. 1 и УПИ III-794 в кв. 1 в м. А., по плана на [населено място]. Този имот дружество [фирма]" е закупило от А. Р. и С. Ч. през 2002 г. След изграждането на сградата дружеството се е разпоредило с част от обектите в нея в полза на юридически и физически лица. Молителите подържат, че са трети лица, заинтересовани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради противоречието му с друго такова, което противоречие рефлектира върху правото им на собственост върху индивидуални обекти: недвижими имоти в сграда, построена от [фирма]. Подържа се, че молителите не са участвали в производството по двете дела по които са постановени влезли в сила противоречиви решения, но имат право да искат отмяна като правоприемници на участвали в производството по делото лица, като част от тях са придобили правото на собственост в хода на производството по делото по което исковата молба не е вписана, а останалите-след влизане на решението в сила. Ответникът по молбата Н. с. а. "В. Л. ", представлявана от ректора доц. П. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответниците по молбата [община], С. А. Р., С. А. Р. /последните двама като наследници на А. Р./ и С. С. Ч. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Предвид постановеното определение № 546/7.7.2014 г на ВКС на Трето г. о., настоящият състав приема, че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество на заявените отменителни основания, като в тази връзка намира следното: С решение № 159 от 25.7.2007 г по гр. дело № 753/2005 г, Несебърски районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Н. с. а. като процесуален субституент на българската държава срещу [община], А. С. Р., С. С. Ч. искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм/ искове за признаване за установено, че Държавата е собственик на поземлени имоти: 50 500.510.51, 51 500.510.55, 51500.510.98 по кадастралната карта на м. А. Това решение е оставено в сила с решение № I-137 от 24.6.2008 г по гр. дело № 912/2007 г на Бургаски окръжен съд, което с определение № 644 от 24.7.2009 г не е допуснато до касационен контрол. С решение № 214 от 15.01.2009 г, постановено по гр. дело № 706/2007 г, Бургаски окръжен съд, Четвърти въззивен граждански състав е отменил решение № 101/25.5.2005 г по гр. дело № 332/2004 г на Районен съд-Несебър и е осъдил [фирма] да предаде на Н. "В. Л." недвижим имот представляващ част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ-1-794 в кв. 1 по ПУП на м. А., землището на [населено място] и която ответното дружество държи без правно основание. Решението е влязло в сила на 31.7.2009 г. В мотивите му е прието, че към 1991 г процесните имоти, съгласно неоспореното и категорично заключение на в. л. Г. са се намирали в строителните граници на [населено място] и не са представлявали земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което незаконосъобразно са възстановени на физическите лица, наследници на С. А. Р. По основателността на молбата. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК аналогично на чл. 231 б. "г" ГПК (отм.) установява, че всяка заинтересована страна, имайки предвид страна по делото, обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска неговата отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 2/1977 г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед съвпадане на разпоредбите на чл. 231, б."г" ГПК (отм.) и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, под понятието "същите страни" се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право. Съдът не е ограничен от искането да се отмени именно посоченото в молбата решение, като може да отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно или друго основание, стига да са налице предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно чл. 231, б."г" ГПК (отм.). По принцип приобретателя на спорното право ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по спора- чл. 266, ал. 3 от ГПК, независимо че не е бил страна в процеса. Изключенията от този принцип са посочени изрично в текста. Когато предмет на правния спор е правото на собственост върху недвижим имот, приобретателят няма да бъде обвързан от решението ако не е знаел за спора, ако е придобил имота преди вписване на исковата молба, когато тя подлежи на вписване съгласно чл. 114 от ЗС. Извън посочените в разпоредбата изключения съдебното решение обвързва приобретателя на спорното право, дори когато не е станал страна в процеса. Той няма да може да го обжалва или да иска отмяната му. Като адресат на силата на присъдено нещо, той няма да може да води отново същия спор, в случай, че постановеното решение е неблагоприятно за него. Вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие, но след като същата не е вписана, постановеното по делото решение няма действие по отношение на третите лица-последващи приобретатели на имота. Разглежданият случай не е такъв. Молителите са последващи купувачи не са необходими другари на никоя от страните по делото и не разполагат с право на иск по делото, решението по което подържат, че следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като същите не са страна в неделимо спорно правоотношение. Своите права молителите могат да защитят в отделен исков процес срещу Н., а известно е, че не разполага с право на отмяна лице, което може да защити правата си по исков ред. Отмяната по чл. 304 от ГПК брани третото лице срещу силата на присъдено нещо, която се разпростира спрямо него поради неделимостта на спорното право, участник в което е и той. Обстоятелството, че нормата на чл. 304 от ГПК препраща към чл. 216, ал. 2 от ГПК означава, че законодателят свързва възможността за отмяна на това основание с необходимото другарство. Поради неделимостта на спорното правоотношение това трето лице трябва да бъде обвързано със силата на присъдено нещо, макар и да не е било конституирано като страна. Следователно легитимирано да иска отмяна е трето лице, спрямо което се разпростира силата на присъдено нещо макар и да не е било конституирано като страна в процеса. Касае се за трето лице, което разполага с правото на иска като участник в неделимо правоотношение, като че като необходим другар би следвало да бъде конституиран като главна страна, легитимирана да вземе участие в делото. Възможността да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение е предоставено на тази страна, в защита на нейното право на иск, така че неучастието й да не може да бъде пречка тя да упражни правото си на защита и да повлияе върху окончателния резултат по делото. Последователна е практиката на ВКС, че като средство за контрол отмяната следва да намери приложение само в случаите, когато за съответната страна не съществува друг ред за защита на правото й С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Н. "В. Л. " разноски в размер на 2750 лв, съгласно представен списък. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение