Решение № 9532 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2013 г.

Решение № 9532 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Маряна Димитрова Янева от гр. Чипровци срещу решение № 196 от 22.03.2013 г. на Административен съд Монтана по адм. дело № 26/2013 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 54/07.12.2012 г. на директора на РУ Социално осигуряване - Монтана с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 2 (4812093238)/08.08.2012 г. на Началник отдел Пенсионно осигуряване. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Необосноваността на решението се извежда от изводите на съда относно преценката на събраните по делото доказателства и установените с тях факти които дават основание за друг извод, различен от изводите на съда относно фактическата обстановка по делото. Поддържаните доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила се обосновава с нарушения на съда при събирането на доказателствата по делото, гарантиране на правото на защита и създаването на процесуалните гаранции за упражняването на процесуалните права в пълен обем. Ответникът по жалбата, директорът на РУСО - Монтана взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока почл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Маряна Янева срещу решение на Директора на РУСО Монтана по повод нейна жалба срещу разпореждане № 2 (4812093238)/08.08.2012 г. на Началник отдел Пенсионно осигуряване при РУСО Монтана. С него се определя размера на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението относно осигурителния доход през периода 1990 - 1991 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. По делото са събрани писмени доказателства относно размера на трудовото възнаграждение при обсъждането на които съдът е приел за установена фактическа обстановка идентична с констатациите на административния орган поради което при отсъствие на нарушения съставляващи основания за отмяна на акта по чл. 146 АПК жалбата като неоснователна е била отхвърлена. Постановеното решение е неправилно. По делото са събрани множество писмени доказателства за размера на осигурителния доход през процесния период. В хода на делото са възникнали спорове и възражения относно годността на всяко едно от доказателствата по делото - разходни ордери, заповеди по трудово правоотношение, ведомости и сборни ведомости. Една част от тези доказателства са били ценени от административния орган в производството по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, впоследствие за част от доказателствата е прието, че не съдържат релевантни фактически установявания в полза на жалбоподателката, част от доказателствата са били оспорени пред съда и е било открито такова оспорване. При обсъждане на доказателствата по делото съдът е споделил изводите на административния орган в обжалваното решение и е отхвърлил жалбата. Следвало е обаче за правилното разрешаване на спора да бъде назначена експертиза със задача да установи какви доказателства съществуват относно осигурителния доход за спорната 1990 г., как следва да бъдат ценени като счетоводни документи и удостоверяват ли съдържащите се в тях факти и след цялостен анализ на всички доказателства във връзка едни с други и поотделно да се изведе извод относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Експертно заключение е необходимо по делото тъй като съдът е преценявал формата и съдържанието на счетоводни документи, издавани през различни периоди от време за които страните не са били наясно приходни или разходни са, жалбоподателката е искала допускане на гласни доказателства, отказано от съда без да е изчерпана възможността за анализ на съществуващите писмени доказателства с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, отразило се на правото на защита. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени писмени доказателства за които не е допуснато представяне от общината и на други доказателства за извършване на проверка в документацията и установяване на най важните факти за спора - възнаграждението на жалбоподателката за 1990 г. и от кого е било получавано това възнаграждение - по ведомостите от местоработата или от общината. Тези факти са останали неизяснени което налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се установят еднозначно фактите от значение за правилното решаване на спора при осигуряване от съда на пълен обем на процесуални гаранции за упражняване на процесуалните права на страните. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение