Решение № 9858 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2013 г.

Решение № 9858 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Неви Асенова Радославова-Танева от гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Марин Иванов Йотов от същия град, срещу решение № 963 от 13.02.2013 г. по адм. дело № 13909/2012 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № 567 от 30.06.2011 г. директорът на 58-о ОУ "Сергей Румянцев", гр. София, е прекратил трудовото правоотношение на жалбоподателката за длъжността учител, считано от 1.07.2011 г.

1. На 3.08.2012 г. Неви Асенова Радославова-Танева подала заявление да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО).

1. С разпореждане № 5504026675 от 17.08.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) отказало да отпусне исканата пенсия с мотиви:

а) "съгласно промените на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО от 31.12.2011 г. се изискват учителски трудов стаж от 25 години и 4 месеца за жените и навършена възраст 57 години и 4 месеца";

б) "съгласно чл. 19, ал. 5 НПОС право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от длъжност са изпълнили условията за пенсиониране";

в) "на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 5 НПОС исканата пенсия следва да бъде отказана, тъй като лицето към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 1.07.2011 г. - няма навършени 57 години."

1. С решение № РО-767 от 20.11.2012 г. директорът на СУСО е отхвърлил жалбата на Неви Асенова Радославова-Танева срещу това разпореждане, като е приел, че "в случая материалноправните разпоредби на § 5, ал. 1 от КСО и чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са приложени в точния им смисъл, тъй като поради императивния им характер същите не могат да бъдат тълкувани разширително и двусмислено."

1. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Неви Асенова Радославова-Танева срещу решението на директора на СУСО. За да постанови този резултат съдът е приел за законосъобразно изразеното от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО и от директора на СУСО становище. А доводът за противоречие на чл. 19, ал. 5 НПОС (според която разпоредба право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска, възпитателска или приравнена на тях длъжност са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби) с чл. 3 КСО (наименован "Принципи на държавното обществено осигуряване") е счел за неоснователен, защото "с чл. 19, ал. 5 НПОС е доразвит детайл, касаещ приложението на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, а именно от кой момент визираната категория осигурени лица ще може да се възползва от възможността за по-ранно пенсиониране."

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - София град е правилно. Според чл. 19, ал. 5 НПОС право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от длъжност по ал. 1, 2 и 4 (учителска, възпитателска или приравнена на тях длъжност) са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. А с реш. № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г. на ВАС - I отд. е разрешен спорът дали тази подзаконова разпоредба противоречи на норма от по-висок ранг. По силата на чл. 193, ал. 2 АПК това решение има действие по отношение на всички (виж в този смисъл цитираното от АССГ реш. № 13240 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 7289 от 2009 г., реш. № 11694 от 25.09.2012 г. по адм. д. № 5518 от 2012 г. и др. на ВАС - VI отд.). Вярно е, че чл. 19, ал. 5 НПОС лишава от т. нар. учителска пенсия (по § 5 ПЗР на КСО) дългогодишни учители, които са били уволнени от учителска длъжност по независещи от тях причини преди да са навършили възрастта по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, но при наличието на задължителното за всички реш. № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г. на ВАС - I отд., с което е прието, че чл. 19, ал. 5 НПОС не противоречи на Конституцията и закона (КСО), посочената неблагоприятна последица може да бъде отстранена само по нормативен ред.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Страните в касационното производство не са правили искания за присъждане на разноски по делото, поради което въпросът в чия тежест да бъдат възложени разноските по делото (чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК) не следва да бъде обсъждан.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,