Решение № 7661 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2016 г.

Решение № 7661 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД "Витамедикъл" ООД гр. София против решение № 479/27.01.2016 г. по адм. дело № 10208/2014 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София - град не изразява становище. Ответникът по касационната жалба - Д. А. А., от гр. София чрез адв. Христо Михайлов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор на касационната жалба, в който развива подробно своите доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 479/27.01.2016 г. по адм. дело № 10208/2014 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на ТД "Витамедикъл" ООД, гр. София срещу решение № РО - 600/24.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 16876/21.07.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Присъдил е разноски. По делото е установено, че А. Ц. А. е работил от 01.09.2008 г. по безсрочно трудово правоотношение с ТД "Витамедикъл" ООД, гр. София на длъжност търговски представител. Основните задължения по длъжностната му характеристика са били поддържането на контакти по предварителна схема с търговските обекти по места във връзка с продажбите на едро и дребно на дадена територия. Към датата на злополуката - 13.05.2014 г. пострадалият е имал качеството на осигурено лице за всички социални рискове по смисъла на чл. 4, ал. 1 КСО. Със заповед за командировка, издадена на 12.05.2014 г. от "Витамедикъл" ООД, А. е бил командирован за срок от два дни до гр. Търговище/ гр. Варна/ гр. Силистра и обратно гр. София със задача: "продажба на стоки", с право на дневни пари по 20 лева, като пътуването се е осъществило със служебно МПС рег. № СА 5866 НР, експл. разходи на дружеството и надлежно пълномощно за правото на управление. На 13.05.2014 г., около 08.10 часа на път № ПП - I - 3 (Бяла - Ботевград) на км. 42 + 950, при движение в посока София - Русе, А. А. е претърпял пътно-транспортно произшествие (ПТП) след удар с автомобил "Ситроен Джъмпер" с рег. № ТХ 9165 ХН и е получил черепно-мозъчна травма, която е причинила смъртта му на 15.05.2014 г. С разпореждане № 16876/21.07.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ София - град декларираната от "Витамедикъл" ООД, гр. София злополука, вх. № 436/29.05.2014 г. станала с А. А. на 13.05.2014 г. е приета за трудова. Позовавайки се на протокол от 26.06.2014 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, констативен протокол за ПТП, протокол за разследване на злополуката от осигурителя, обясненията на лицата М. Й. Д., К. Л. Д. и Е. Х. Н., длъжностното лице е посочил, че злополуката е станала през време и по повод на извършвана работа - управление на служебен автомобил "Пежо Боксер" с рег. № СА 5866 НР, като вследствие на ПТП - удар с автомобил "Ситроен Джъмпер" с рег. № ТХ 9165 ХН, пострадалият е получил черепно-мозъчна травма, която е причинила неговата смърт. Разпореждането е обжалвано от "Витамедикъл" ООД, гр. София по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО и с решение № РО - 600/24.09.2014 г. е потвърдено от директора на ТП на НОИ София - град. Спорът между страните касае характера на злополуката. Законосъобразно административният съд е приел, че материалите по неприключилото следствено дело нямат пряко отношение към настоящото производство, а факта на допринасяне за злополуката поради неправилно изпреварване, което е предприел пострадалия не обосновава хипотезата на чл. 55, ал. 3 КСО за умишлено увреждане на неговото здраве. Обстоятелствата, свързани с ранното сутрешно тръгване за изпълнение на поставената задача в командировката са надлежно изяснени от административния орган и не разколебават изводите за извършване на работа в интерес на предприятието. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката. Обосновани са изводите на съда, че събраните доказателства безпротиворечиво сочат, че ПТП с участието на служебния автомобил, управляван от пострадалия е причинило черепно-мозъчната травма, от която е настъпила смъртта. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни основания, а именно: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Доказателствата от разследването и първоинстанционното производство сочат тяхната кумулативна наличност. Изпълнен е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО, съгласно който трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност. В случая злополуката е станала с осигурено лице по време работа като административният съд обосновано е съобразил специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът в нарушение на процесуалните правила - нормите на чл. 168, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК, неприлагайки служебното начало в административния процес, не е положил усилие за проверка и събиране на доказателства, относими към законосъобразността на административния акт и не е съдействал на страните за изясняване на важните обстоятелства по спора. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение