Решение № 57 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2019 г.

Решение № 57 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министъра на енергетиката, чрез процесуален представител А. Терзиева – главен юрисконсулт, против решение № 5427 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 8709/2017 г. по описа на ВАС, с което е отменена негова заповед № Е-РД-16-583 от 3.07.2017 г., с която на "Екоинвест" ЕООД е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. и делото е върнато като административна преписка за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че дружеството има извършено обследване за енергийна ефективност. Посоченият доклад за енергиен одит не удостоверява изпълнението на изискването за извършено обследване на енергийна ефективност по смисъла на чл. 57, ал. 1-3 от Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ). Същият е изготвен единствено и изцяло за целите на участие на "Екоинвест" ЕООД в процедурата за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020. Не са изпълнени задълженията по установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Моли на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК за отмяна на обжалваното решение с всички произтичащи от това правни последици. Ответникът - "Екоинвест" ЕООД, чрез процесуален представител, в представен по делото писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обсъждайки доводите на страните, доказателствата и фактите по делото, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценява касационната жалба за процесуално допустима - подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: С решение № 5427 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 8709/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отменил по жалба на "Екоинвест" ЕООД заповед № Е-РД-16-583 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която на дружеството е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. и делото е върнато като административна преписка за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалноправни разпоредби. По-конкретно са нарушени чл. 7, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. (Наредбата), издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката, съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката, за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, както и чл. 30, ал. 2, чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съдът е констатирал, че административният орган не е изпълнил точно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като в писмо № Е- Е-ДП-265/19.04.2017 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности с представяне на допълващи документи и информация, но не се съдържа указание за представяне на доказателства за изпълнено задължение - дружеството да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, след като е била налична справка изх. № Е-Е-ДП-155/03.05.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). При наличието на тази справка, е следвало в указанието за отстраняване на нередовности по заявлението на "Екоинвест" ЕООД да се изискат документи или информация за изпълнение на изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата. Според съда обстоятелството, че дружеството притежава сертификат за енергийно обследване на промишлена система, но не е било декларирано пред АУЕР по реда на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ, не обуславя липса на енергийно обслужване на промишлената система на дружеството и не може да обуслови отказ за предоставяне на помощта. Друго посочено от съда нарушение е това на чл. 30, ал. 2 от АПК, тъй като след като е констатирал, че искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, административният орган не е уведомил заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Нарушение съдът е констатирал и на чл. 36, ал. 1 от АПК при служебното събиране на доказателства, защото не е преценил, че чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква за нередовността на заявлението да бъде уведомен заявителя. Съдът е констатирал още нарушения и на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като административният орган не е събрал и допуснал относими доказателства свързани с факти и обстоятелства от значение за правата на дружеството по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на помощта, които са били налични към момента на провеждане на административното производство и постановяване на административния акт. Всички тези нарушения съдът е квалифицирал като съществени поради това, че недопускането и несъбиране на доказателства свързани с наличие на сертифицирана система за управление на околната среда, която включва енергийно обследване на промишлената система на дружеството заявител на помощта, са препятствали предоставяне на помощта в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата, което обуславя и незаконосъобразност на отказа по чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Отделно от изложеното, тричленният състав на ВАС е приел и че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, защото в нарушение на чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата административният орган е приел, че не е налице предпоставка за предоставяне на помощта, предвид липсата на извършено обследване за енергийна ефективност или прилагане на сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти. В съответствие с чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ предприятията по ал. 2, т. 1 и 2 и собствениците на промишлени системи по ал. 2, т. 3, които прилагат система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност при условие, че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6. А от събраните по делото доказателства се е установило, че жалбоподателят като предприятие по смисъла на чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ е изпълнило критериите по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата към момента на издаване на процесната заповед, поради и което са били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Решение е правилно. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения се споделят и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се повтарят отново. По делото има много безспорни факти, а спорният въпрос е само един - следвало ли е да се дават указания от страна на административния орган или не. От събраните по делото доказателства и приложимата за случая нормативна уредба, настоящият състав намира, че на този въпрос следва да се отговори положително. С оспорената заповед № Е-РД-16-583 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, е отказано на "Екоинвест" ЕООД предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г., като са изложени конкретни съображения, представляващи и мотиви на административния акт. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, министърът на енергетиката издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба. Не се спори, че дружеството "Екоинвест" ЕООД е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ и като такова трябва да отговаря на критериите за допустимост по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата. Такова предприятие, което отговаря на критериите по чл. 3, може да подаде в Министерството на енергетиката в срок до 31 март на годината, в която започва ценовия период, за която се иска предоставянето на помощ, заявление по образец (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). Когато заявлението за предоставяне на помощта и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняване на несъответствията (чл. 7, ал. 1 от Наредбата). В конкретния случай на "Екоинвест" ЕООД са дадени указания и са изискани някои документи, но не и за представяне на информация по чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата – а именно дали има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски и международни стандарти. При подаване на заявление с вх. № Е-Е-ДП-265 от 3.04.2017 г. за предоставяне на помощ по реда на Наредбата за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. дружеството е приложило извадка от Доклад за енергиен одит от 29.07.2016 г., изготвен от "Енерджи Сейвинг" ЕООД, с рег. № 022/3.11.2015 г. Следвало е след получената справка от АУЕР административният орган да изиска от дружеството представяне на обследване за енергийна ефективност. Правилно решаващият състав е приел, че при издаване на заповедта административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и по чл. 30, ал. 2, чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК. По отношение на нарушението по чл. 7 от посочената наредба, обосновано съдът е посочил, че административният орган е бил длъжен да укаже, но не е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства или информация за извършено обследване за енергийна ефективност на дружеството по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата, след като е била налична справка вх. № Е-Е-ДП-155/3.05.2017 г. на изпълнителния директор на АУЕР. Административният орган в нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК не е уведомил заявителя да отстрани недостатъците в подаденото заявление. В нарушение на чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК органът не е преценил, че чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква за нередовността на заявлението дружеството да бъде уведомено за представяне на допълнителна информация или документи. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и решението на тричленния състав следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото е основателно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски, но същият не представя писмени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия