Решение № 13050 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2012 г.

Решение № 13050 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 265 от 6.12.2011 г. по адм. дело № 358/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в конкретния случай неправилно съдът е приел, че в акта липсват мотиви, без да вземе предвид утвърдената практика, че те може да се съдържат в приложените писма и указания на МХЗ. Необосновано е прието наличие на добросъвестно поведение от страна на земеделския стопанин. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответната страна - Йонка Иванова Бояджиева от гр. Раднево, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 146 и сл. от АПК, чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Йонка Иванова Бояджиева, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)№ 01-6500/21878 от 10.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 4322.95 лв., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 24/070609/31943 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания. Мотивите на административния орган са свързани с анализи и констатирана впоследствие чрез последващи проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП ) и Национално доплащане за площ (НДП)за заявените площи. Административния орган е посочил, че при извършените проверки в ИСАК на земеделските земи, посочени в заявленията са установени недопустими заявени площи. Съдът е развил много подробни съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Счел е, че е нарушен Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 73, като съдът е приел че земеделският производител е бил добросъвестен в конкретния случай и не дължи връщане на сумата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. То е обосновано от доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Видно от съдържанието на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, във връзка с подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане, на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., са извършени проверки на съдържащите се в заявлението данни в системата за идентификация на земеделските парцели като регистър на ИСАК, като е установено, че част от заявените за подпомагане площи са допустими за подпомагане. Тези данни са били предадени от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) на Държавен фонд "Земеделие" ДФЗ с писмо от 20.11.2009 г. и са приети за допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", поради което на жалбоподателката е била изплатена сумата за подпомагане по схема, както и за националното доплащане на площ. В акта се посочва, че МЗХ е извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, предадени с посоченото писмо от 20.11.2009 г., резултатите, от които са предадени на ДФЗ с писмо от 9.12.2010 г., и съобразно, които Разплащателната агенция е следвало да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. Правилно съдът е отчел, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложената по делото административна преписка не се установяват действия на административния орган, обективирани в документи, съставени преди издаването на обжалвания акт, и при осигурена на заинтересованата страна възможност да изложи своето становище и при необходимост да ангажира доказателства в своя подкрепа. Представените с административната преписка разпечатки за окончателни изчисления в лева за СЕПП и СНД нямат дата и не носят подпис на съставилото ги лице. Няма информация за издателя им. Същото се отнася и до цветните скици, които са без издател и са неясни. Не е установено и да са декларирани неверни данни относно вида и размера на заявените площи за подпомагане. В самата изготвена справка за окончателните изчисления в лева за СЕПП изрично е посочено, че няма умишлено наддеклариране. Ненавременното изпълнение на дължимите от администрацията проверки на декларираните данни /след оторизиране и изплащане на субсидията/ не може да се вмени във вина на субсидираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 73, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламента, задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая се касаело не до грешка, а до "подвеждане" на административния орган, при това без да се сочи, от кого издателят на акта е бил "подведен". Принципал на ДФ "Земеделие" е именно министъра на земеделието и храните, поради която и причина е недопустимо неспазването на закона да бъде оправдано с лошата обвръзка и взаимна координация между двете държавни администрации, а още по-недопустимо е за това да бъде санкциониран ответника по касацията. Ето също освен констатираните процедурни нарушения при издаването на административния акт, неясните и непълни фактически основания, посочени в същия, които са самостоятелно основание за неговата отмяна, решаващият извод на съда по съществото на правния спор за липса на материалноправно основание за издаване на процесния АУПДВ е правилен и следва да бъде споделен. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган, извършил плащането на паричните средства за подпомагане на земеделския стопанин, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане, респективно - основание за възстановяване на сумите. Предвид гореизложеното не са налице касационни отменителни основания Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК