Решение № 1464 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1477/2025 г.

Решение № 1464 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1477/2025 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение № 6904/30.05.2024 г., постановено по адм. д. № 2015/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на свръхповелителни норми, евентуално иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не претендира разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 6904/30.05.2024 г., постановено по адм. д. № 2015/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В. против Решение № РКС24-ЕВ01-61/29.04.2024 г. на кмета на Община "Красно село" и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел за установено, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса, поради което е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното определение е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма на фаза проверка за допустимост на жалбата, поради което е действително и допустимо. Видно от доказателствата по делото (разписка на л. 17-19 от адм. д. № 2105/2024 г. на АССГ) дължимата за разглеждане на жалбата на Н. В. държавна такса в размер на 10 лв. е внесена на 28.05.2024 г. и на същата дата са изпратени на АССГ доказателства за плащането (л. 18 от от адм. д. № 2015/2024 г. на АССГ). Тази молба не е докладвана на съдията при постановяване на определението от 30.05.2024 г., но към този момент дължимата държавна такса е била внесена и доказателствата за това са изпратени по пощата. Следователно към датата на постановяване на обжалваното определение указанията от 27.02.2024 г. за внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. са изпълнени и не са били налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата. Изрично трябва да бъде посочено, че указанията на АССГ за отстраняване на нередовности на жалбата са съобщени на Н. В. по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК въз основа на разпореждане на съда от 10.05.2024 г. като е пуснато съобщение в пощенската кутия на адресата - обстоятелство, удостоверено на 22.05.2024 г. от призовкар, който е посетил адреса на 14.05.2024 г. ( л. 14 от адм. д. № 2105/2024 г. на АССГ). Следователно към датата на изпълнението им – 28.05.2024 г. не е бил и изтекъл срока за отстраняване на нередовностите на жалбата. Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна, независимо, че причина за това е докладването на молбата на Н. В. след постановяването му. С оглед изхода на спора и липса на претенции за разноски, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение