Решение № 273 от 23.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 816/2014 г.

Решение № 273 от 23.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 816/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Касационното производство е образувано по жалба на подс. И. Янколов Маринов от гр. Л., чрез неговия защитник - адвокат И. А., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 182/2014 г. Твърди се се, че наложените наказания за всяко едно от престъпленията са явно несправедливи, като се иска намаляване на размера им. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 117/04.04.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 6-ти състав, е потвърдил изцяло присъда от 22.01.2014 г., постановена нохд № 123/2013 г., на Монтанския окръжен съд, с която подс. И. Я. М., е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 и при условията на чл. 58а НК определено наказание от шест години лишаване от свобода, както и за виновен по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2 НК, за което при условията на чл. 58а НК му е било определено наказание от осем години лишаване от свобода, на основание чл. 23, ал. 1 НК определено едно общо наказание от осем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при "строг" режим в затвор, съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 НК. Присъдил е и направените по делото разноски. По довода за явна несправедливост на наложените наказания: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдения за неотчитане в достатъчна степен на смекчаващите вината обстоятелства и от там за явна несправедливост на наказанията.. Санкциите по размер, така както са определени от решаващия съд и потвърдени от въззивният съд, са напълно справедливи. Последният законосъобразно не се е съгласил със възраженията пред него, относно индивидуализацията на наказанията по размер и искането за приложение на чл. 55 НК. И според настоящата инстанция, при определянето им са били отчетени в пълна степен, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и именно за това са в посочения размер, съответно от шест и осем години лишаване от свобода. Спазени са били точно правилата на чл. 58а НК и по-голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. В тази връзка, точно са били преценени изключително високата степен на обществена опасност на деянието - времето и мястото на извършването, начина на незаконното проникване, проявената престъпна упоритост при влизането в дома на пострадалата и упражнената принуда спрямо нея. Като отегчаващо вината обстоятелства правилно са били отчетени и лошите характеристични данни за подсъдимия. Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна. Опредените по размер наказания са справедливи, съобразени с данните за деянието и личността на дееца, със всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи и смекчаващи вината му, с целите на чл. 36 НК. Точно са приложени и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 НК при определяне на общото наказание, което следва да изтърпи подс. И. М. С оглед на всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъдат отхвърлена, а въззивното решение оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение