Решение № 13032 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 270/2016 г.

Решение № 13032 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 270/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. С. БГ" ЕООД - гр. гр. С. чрез адв. И. Д. срещу решение № 6580/29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 4404/2015 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-2214-1401529-091-01/26.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 461/30.03.3015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 101 351,71 лв., ведно с лихвите за забава за данъчни периоди от месец август 2013 г. до месец януари 2014 г. по фактури, издадени от "Г." ЕООД, "Е." ЕООД и "Н." ЕООД. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид задължението на съда по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав следва служебно да извърши проверка и за спазването от първоинстанционния съд на материалния закон. В касационната жалба се съдържа оплакване, обосноваващо визираното отменително основание в нея, че дружеството е било нередовно призовано за съдебното заседание на 5.10.2015 г., тъй като призовката е получена от лице, което не е бил негов служител и в тази връзка е представена справка за актуално състояние на трудовите договори в дружеството. Твърди, че по този начин касационният жалбоподател не е могъл да направи съответните доказателствени искания, т. е. да осъществи правилно процесуалната си защита. Иска се на посоченото отменително основание обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд, С.-град. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. И. Д.. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. К. я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи не са признали правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Г." ЕООД, " Е." ЕООД и "Н." ЕООД за доставки на "стоки по опис" (компютърни компоненти) и "покупки". Съдът въз основа на данните по делото е счел, че за да бъде постигнат ефектът от облагането с ДДС - само на добавената стойност посредством еднократното му включване в крайната цена по конкретна доставка, съответно - за да бъдат изпълнени материалноправните изисквания за приспадането, на установяване неизменно подлежи дали реално е била извършена доставка, но в процесния случай това не било установено. Установено е от съда, че от дружеството-жалбоподател не са представени договори, поръчки, заявки, имейли и др. кореспонденция във връзка със спорните доставки, както и липсват доказателства, които съпоставени с обективно констатираните факти и обстоятелства да водят до несъмнен извод за действително извършване на фактурираните доставки на стоки като компютърни конфигурации и компоненти за компютри. Обжалваното решение е правилно постановено. По отношение спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон, правилно първоинстанционния съд е приел, че за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 659, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС е необходимо да се установи по категоричен начин предаването на процесните стоки от доставчиците на получателя-ревизираното дружество, но такива доказателства последният не е представил. Негово е задължение като претендиращ материалното право да приспадне заплатения на доставчиците му ДДС като данъчен кредит да ангажира доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки. Фактурите като първични счетоводни документи установяват само възникването на облигационни взаимоотношения между страните по доставките, но не са доказателства за реалното им осъществяване по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. С. като не е установено безспорно, че доставчиците са се разпоредили с процесните стоки, предавайки ги на касационния жалбоподател, законосъобразно и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са приели, че не следва да се признава правото на приспадане на данъчен кредит. Относно оплакването на касационния жалбоподател за допуснати от решаващия съществени нарушения на съдопроизводствените правила чрез нередовното призоваване на дружеството за съдебното заседание на 5.10.2015 г., то е неоснователно. Видно от призовката на "К. С. БГ" ЕООД за съдебното заседание на 5.10.2015 г. тя е получена на адреса на управление на дружеството от лицето М. П. на длъжност продавач-консултант. Именно това е канцеларията на дружеството, респ. адресът на управление и такъв за кореспонденция, в която се приемат призовки и съобщения съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Това лице е било назначено на трудов договор в дружеството до 22.08.2014 г. Обстоятелството, че той вече не е на трудов договор, не изключва факта, че се е намирал на адреса и е получил призовката, нито че не е продължил да работи и след прекратяване на трудовото му правоотношение. Връчителят на призовката е този, който прави отбелязването за качеството на лицето и представянето на последния за такъв означава, че и след 1.11.2014 г. той продължава да работи в "К. с. БГ" ЕООД. Не е в правомощията на съда да проверява длъжността на получилия призовката и правилно първоинстанционният съд е приел, че тя е редовно връчена, след като са налице отбелязвания за имената и длъжността на лицето, което я е получило. Работник или служител на юридическо лице не е задължително да бъде в трудовоправни правоотношения, вкл. и за да получава призовки или други книжа и съобщения. Няма пречка лицето М. П., което е получило призовката за съдебното заседание на 5.10.2015 г. да е на граждански договор, след като е бил на адреса и е получил призовката, като се е задължил да я предаде. След като законът не предвижда специално изискване относно качеството на лицето, чрез което може да стане връчването на съобщението за административния акт, стига то да се е намирало на адреса, на който е изпратено съобщението и да е служител на адресата - в случая търговско дружество, то без значение е обстоятелството дали в длъжностната характеристика на този служител е включено задължението да приема пощенски пратки за дружеството, като в този смисъл е определение по адм. дело № 920/2016 г. на ВАС, Шесто отделение. Решението на първоинстанционния съд също е връчено на този адрес, поради което следва да се приеме, че това е канцеларията на предприятието, където се приемат книжа и призовки по смисъла на чл. 50 ГПК. От данните в търговския регистър също се установява, че именно това е адресът на управлението на дружеството-касационен жалбоподател. Оплакването, че поради това призоваване дружеството не е могло да направи доказателствените си искания е неоснователно. Тези искания е могло да бъдат направени и извън съдебно заседание. Няма никакви данни представляващият дружеството или негов пълномощник да са депозирали молби, с които да поискат напр. назначаването на съдебно-счетоводна експертиза или разпит на свидетели. Това е могло да се направи и с жалбата до първоинстанционния съд. С нея не са ангажирани никакви доказателства и доказателствени искания, а и в настоящата касационна жалба не се сочат такива, което да установи, че поради нередовно призоваване е накърнено правото на защита на тази страна в първоинстанционното съдебно производство. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено без да са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна на същото, както и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решаващият съд правилно е приложил данъчния материален данъчен закон - ЗДДС и затова решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. К., на дирекция "ОДОП" - ГР. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 543 лв. за касационната съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение