Решение № 16942 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2011 г.

Решение № 16942 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2552 от 26.05.2011 г., постановено по адм. д. № 4966 по описа за 2010 г. по описа на Административен съд - София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявената жалба против административния акт. Ответникът то касационната жалба Лиляна Ангелова Караиланска в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба е неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на Лиляна Ангелова Караиланска против Акта за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13274 от 8.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е установено, че допълнително оторизираната субсидия по заявление за единно плащане на площ за 2007 г. с УИН 16/210507/10741 в размер на 10962.70 лв. за земя, попадаща в блокове с код "06", е недължимо платена. В оспорения индивидуален административен акт, издаден на осн. чл. 27, ал. 2 и 4 от ЗПЗП и по реда на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК се посочва, че в резултат на проверка на данните в заявлението за подпомагане е установено, че от заявените за подпомагане земеделски земи, във физическите блокове, определени като "Друга земеделска площ" с код "06" в системата за идентификация на земеделските парцели попадат 22.7 ха, заявени по СЕПП и НР1. Декларираните площи с код "06" не са допустими за подпомагане, освен ако не са проверени на място от техническия инспекторат на ДФ "Земеделие - Разплащателна агенция. Такава проверка за 2007 г. на жалбоподателката за посочените в този код площи не е направена и съответно тези земи не са допустими за подпомагане през 2007 г. Впоследствие, съгласно писмо на министъра на земеделието и храните от 2008 г. е извършено преизчисляване на субсидиите на кандидати, които са заявили площи в блокове с код "06", като за жалбоподателката това са общо 15.32 ха, които са били приети за допустими за подпомагане. Това е било извършено след проверка от Общинска служба "земеделие", при която е било отбелязана за всеки парцел дали се използва или не. Така жалбоподателката е получила допълнителна субсидия за площи с код "06" общо 10962.70, от които СЕПП в размер на 4 067.92 и НР1 в размер на 6 894.78 лв. През м. ноември 2008 г., след извършен одит от страна на Европейската сметна палата, е констатирано, че проверките на общинските служби "Земеделие" не са достатъчно основание за преизчисляване и доплащане на площи, заявени с код "06". Този извод е бил потвърден от получен на 19.02.2010 г. доклад на Генерална дирекция "земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия. Въз основа на одита от 2008 г. и доклада на ЕК от 2010 г. министерството на земеделието и храните е извършило комплексен анализ на всички площи, заявени в такива физически блокове, резултатите от който са представени на ДФ "Земеделие" с писмо № 02-0409/1673 от 30.05.2009 г., в което се уточнява кои доплащания са правомерни и кои - не. В този анализ получената от жалбоподателката сума от 10962.70 е посочена като недължимо получена. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд - София град е приел, че Актът за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен, тъй като не съдържа мотиви относно фактическите и правни основания за издаването му, както и мотиви относно начина на определяне на визирания в него размер на задължението. Съдът не приема за правно основание за установяване на публичното държавно вземане на доклада от одита на Европейската сметна палата и доклада на Дирекция "Земеделие" на Европейската комисия. В мотивите си посочил, че нормата на чл. 31 от Регламент /ЕО/ 1290/2005, регулираща отношенията между Разплащателната агенция е и ЕК не е правно основание за издаването на процесния административен акт. негативната практика на Разплащателната агенция не обуславя неправомерност на получените от земеделските стопани суми и не може да бъде предпоставка за събиране на държавно вземане по правилата на вътрешното законодателство. Крайният извод, на съда е, че неправомерно извършените от Разплащателната агенция плащания не аргументират неправомерно получаване от земеделските стопани на сума и не могат да бъдат основание за задължаване на последните за възстановяване на добросъвестно получените суми. По-нататък съдът посочва, че липсата на ясни, точни и конкретни мотиви накърняват правната сфера на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на административния акт. След това съдът прави извод и че извършеното плащане не е недължимо платено, с оглед на обстоятелството, че изискуемият от закона контрол за съответствие е извършен при условията на чл. 26а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП чрез проверка на място от административните звена към МЗХ в лицето на Общинската служба "Земеделие", при който е установено, че заявените от жалбоподателя земи - мери и пасища се използват, т. е. същите са допустими за подпомагане. Така постановеното решение следва да се приеме за правилно, въпреки че настоящата инстанция не споделя част от мотивите на първоинстнанционния съд За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел от една страна, че не спазено изискването за мотивираност на акта което по своята същност представлява нарушение на изискването за форма и спазване на административнопроизводствените правила, а от друга страна - съдът е счел, че актът е незаконосъобразен по същество, т. е. не е налице недължимо получена сума от земеделския производител. Основания за този извод са две обстоятелства - на първо място - извършен е изискуемият от чл. 26а от ЗПЗП контрол от орган към министъра на земеделието и храните, което води до основателност на плащането, на следващо място - дори да се приеме, че разплащателната агенция е допуснала плащане в нарушението на закона, то добросъвестността на жалбоподателя не го поставя в положение да връща добросъвестно получените суми. Неправилни са изводите на първоинстнанционния съд за това, че проверката, направена от Общинска служба "Земеделие" изпълнява функциите на проверка по см. на чл. 26а от ЗПЗП. Законът, чиято цел, посочена в чл. 1 и чл. 2 е свързана с държавното подпомагане на земеделските производители, предвижда създаването на интегрирана система за контрол, в чийто обхват, съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП е извършването проверка - чрез инспекция или чрез метод на дистанционно наблюдение. Проверката по този закон е задължение на Разплащателната агенция, а правомощието за извършването й не може да се делегира на орган, извън системата на на специалния такъв. Въпросът за добросъвестността при получаване на сумите следва да се реши по правилата, установени за това в Данъчния процесуален кодекс, доколкото производството по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане се регламентира от този нормативен акт. Съдът е постановил правилно решение като краен резултат, доколкото то се основава на правилни изводи за липса на мотиви за издаване на конкретния акт. Видно от представената преписка, административният орган е издал акт за събиране на публично държавно вземане, редът за който, по силата на препратката на чл. 166, ал. 2 от ДОПК представлява процесуалния ред, предвиден в АПК за издаване на административните актове по АПК. В конкретния случай административният орган не е образувал административно производство по издаване на административен акт, не е изпълнил предвидените в АПК административнопроизводствени задължения по провеждането му, не е мотивирал акта си с установените в размерите на неговото провеждане фактически обстоятелства. В конкретния случай административният орган се е позовал директно на констатациите на проведения от Европейската сметна палата одит, което е неправилно, тъй като предмет на проверка в този случай са били националните органи, на които е възложено разпределението на средствата за подпомагане на земеделските производители. Жалбоподателката, като отделен земеделски производител не е страна в проведеното производство по одит и констатациите на ЕСП не се отнасят пряко до нея Ето защо въз основа на констатациите в проведения одит, компетентния орган по чл. 26 от ЗПЗП е следвало да образува конкретно административно производство против жалбоподателката, да го проведе в съответствие с изискванията на АПК и въз основа на установените по него факти, да издаде акт за установяване на конкретното публично държавно вземане. Предвид изложеното правилно Административен съд - София град е отменил оспорения административен акт, поради което решението му следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд