Решение № 64 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5984/2007 г.

Решение № 64 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5984/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на Д. Д. Ч. и П. Д. А., двете чрез пълномощника им адвокат Ел. С., против въззивното решение от 25.07.2007 г. по гр. д. № 114/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.12.2006 г. по гр. д. № 595/2006 г. на К. районен съд. С него е признато за установено по отношение на касаторите и О. К., че притежанието на първите да получат имот от 76 кв. м., находящ се в югозападния ъгъл на партерния етаж на описаната сграда в гр. К., представляващ стая и фоайе, е несъвместимо с правото на собственост на "И. - МД - В. Д. - 79" ООД върху обособена част с площ 311 кв. м. в партерния етаж на същата сграда. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи. Молят за отмяната му и вместо това предявеният против тях иск бъде отхвърлен. Претендират и заплащане на направените по делото разноски. Ищецът и О. К. не са взели становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По делото е установено, че със заповед на О. управител на гр. Х. от 1.12.98 г. настоящите касатори са обезщетени по чл. 6 ЗОСОИ с дял в съсобствен с О. К. имот, находящ се в партерния етаж на жилищен блок в гр. К., който имот е описан като фоайе и ъглова административна стая. При насрочения въвод за предаване владението върху този имот, в него е намерено трето лице, заявяващо право на собственост, изключващо правата на в искателите, сега касатори, поради което и изпълнението е спряно, на основание чл. 416, ал. 2 ГПК (отм.). Неоснователно е поддържаното оплакване за неспазване на горния срок, тъй като от данните по приложените дела се установява обратното - молбата за спиране на изпълнението е подадена на 23.06.2005 г., при получено на 20.06.2005 г. уведомление от съдия - изпълнител. Настоящето производство е образувано по предявен иск в срока по чл. 417 ГПК (отм.), като спорът е относно принадлежността на правото на касаторите да претендират предаване на владението върху описаните в заповедта на О. управител помещения, за които ищцовото дружество претендира право на собственост, на основание покупко-продажба с нот. акт № 4/2000 г. от неговия праводател ЕТ "В". П. и обосновано въззивният съд е приел, че в административното производство по заявлението на касаторите като наследници на техния баща, собственик на одържавен имот, претендираните от трето лице права не могат да се разглеждат, поради което и съдебните решения по този административен спор не могат да се противопоставят на настоящия ищец ООД, легитимиращ се като приобратател на предприятието на ЕТ "В." (решение от 25.01.2001 г. по ф. д. № 2422/98 г.), придобил право на собственост по покупко-продажба на описания в нот. акт № 4/2000 г. недвижим имот - клуб "Е.", бивш "Л.", застроен на 311 кв. м., при описаните граници. Не е спорно между страните местонахождението на този имот в партерния етаж на жилищния блок в гр. К., ул. "С." № ... О. от събраните по делото доказателства е изводът на въззивния съд, че първоначалните обекти в партерния етаж на построената през 1968 г. жилищна сграда са били държавна собственост, включени последователно в капитала на държавни търговски дружества, като новообразуваното такова "У." ЕООД е продало клуб "Е." ("Л."), съгласно АДС от 1998 г. като обособен обект от имуществото си, с нот. акт № 4/2000 г. Неоснователни са оплакванията на касаторите, че продаденият имот представлява част от съществувалите предишни помещения в партерния етаж, като спорните помещения - фоайе и ъгловата стая са извън площта на продадения клуб, тъй като скицата, на която се позовават в жалбата не обосновава поддържаната от тях теза. Тази скица е издадена на 9.08.98 г., т. е. преди издаване на АДС № 1* от 12.11.98 г., в който клуб "Л" е описан с площ 311 кв. м., въз основа на предходния АДС № 5320/29.03.90 г., в който вписаният като клуб е със същата площ, поради което и необяснимо е разграничението по тази скица на две отделни помещения, обозначени като 1 и 2, със забележката, че и двете са с площ 311 кв. м. Освен това същата не представлява основание за собственост на обособен обект в партера в лицето на общината, тъй като за друг обект в партерния етаж не е съставен акт за общинска собственост, видно от писмо на О. от 5.10.98 г. до О. управител и последвалата констатация на нарочна комисия при общината за липса на такъв обект, собственост на О. - констативен протокол от 18.03.2002 г. по заповедта на кмета № 126/15.03.2002 г. В подкрепа на направения от въззивния съд извод са и данните по договора от 8.06.90 г. за прехвърления на "У." клуб "Л.", съгласно АДС от 1990 г. с посочената в последния площ - 311 кв. м., която представлява площите на бившите помещения, извън трафопоста, съгласно приетото в настоящето производство заключение на техническата експертиза. От него се установява и настоящето преустройство на тази площ в магазини за различна търговска дейност, поради което и при липсата на посочените в заповедта на О. управител обособени помещения на партерния етаж, то правилно и обосновано предявеният против касаторите установителен иск е уважен. Не са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение и затова то следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав