Решение № 590 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2018 г.

Решение № 590 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по касационната жалба на Е. Мустафа от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. С. Каров, против решение № 1104 от 05.06.2018 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, постановено по административно дело № 516/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0320-000029 от 21.02.2018 г., издадена от Г. Димитров – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният му представител представя по реда на чл. 219, ал. 1 АПК влязло в сила на 09.08.2018 г. решение на Районен съд – Поморие № 91 от 23.07.2018 г. по нахд № 97/2018 г., лист за преглед на пациент от 21.02.2018 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Няма обаче изрично заявено искане за присъждане на разноски нито в касационната жалба, нито в хода по същество. Такова искане е заявено само пред първата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Г. Димитров – полицейски инспектор в ОДМВР – Бургас – РУ – Поморие, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира сезиралата го жалба за неоснователна. Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. По делото е представена заповед № 251 з -209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Бургас, с която на основание заповед на министъра на вътрешните работи № 8121 з-1524/09.12.2016 г. и на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са оправомощени полицейските инспектори при ОДМВР - Бургас да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Оспореният административен акт има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Правилно в съответствие с установените по делото факти първостепенният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. "б", предложение второ от ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. /, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според мотивите на заповедта за прилагане на ПАМ и според АУАН серия Д № 051916/21.02.2018 г., издаден от Д. Илиев, младши автоконтрольор в РУ - Поморие към ОДМВР – Бургас, на 21.02.2018 г. около 13. 30 ч. в [населено място] на [улица] като водач на МПС "Опел Зафира" с рег. [рег. номер на МПС] Е. Мустафа е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 № ARAM 0005. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0000368, но водачът не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. Изложеното съставлява нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. /. За налагането на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б", предложение второ от ЗДвП е необходимо да е доказан или отказът на водача да бъде тестван за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози или да бъде доказан отказът му за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая както отказът за тестване с техническо средство, така и отказът за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, са доказани чрез АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. По аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП в тежест на жалбоподателя е да докаже фактическа обстановка, различна от тази, установена в АУАН. В случая от доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя е връчен талон за изследване в ЦСМП – Поморие поради отказ от негова страна да бъде тестван за наркотични вещества и това е изрично записано в талона, подписан както от издателя на АУАН, така и от Е. Мустафа. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/2017 г. / употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, а съгласно чл. 5, ал. 1 от същата наредба при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. От данните по делото се установява, че именно поради външни признаци на нервност служителите от РУ-Поморие са извършили проверка за наличие на алкохол с дрегер 7410+ фабричен номер ARSM 0078, извършили са проверка на автомобила, за която е съставен протокол за проверка на лични вещи, и са поискали от водача да бъде тестван за наличие на наркотични вещества. На основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. дори и без да е налице отказ за извършване на тест, служителите от РУ – Поморие могат да дадат предписание за медицинско изследване. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят не се е явил в ЦСМП – Поморие в определения срок за извършване на химико-токсикологично изследване. Явил се е след срока в МБАЛ – Бургас, но изследването така и не било направено. Според становището на ответника, то не е било направено, въпреки явяването на служител на МВР, за да се спази изискването на чл. 12, ал. 3 от наредбата, тъй като съгласно чл. 15, ал. 5 от същата вземането на кръв и урина за изследване се извършва в срока за явяване. С оглед така установените данни правилно е приел административният съд, че неявяването на водача за извършване на медицинско изследване в рамките на дадения срок от 45 мин. на основание чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/2017 г. в посоченото в талона място на установяване - ЦСМП – Поморие, тъй като нарушението е извършено в Поморие, съответно, явяването му в МБАЛ – Бургас след срока, е равнозначно на отказ от изследване по аргумент на чл. 15, ал. 5 от същата. Този извод на съда съответства и на нормата на чл. 2 от Наредба № 1/2017 г., според която при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност, наложената ПАМ има превантивен характер, а именно да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Затова тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. В този смисъл са редица решения на ВАС, VІІ отд. – решение № 9608/09.07.2010 г. по адм. д. № 2328/2010 г., решение № 5168/10.04.2012 г. по адм. д. № 11578/2011 г., решение № 7267/22.05.2012 г. по адм. д. № 14397/2011 г., решение № 6565/25.05.2017 г. по адм. д. № 7994/2016 г., решение № 15278/12.12.2017 г. по адм. д. № 5844/2017 г., решение № 15919/21.12.2017 г. по адм. д. № 8118/2017 г., решение № 16048/20.12.2018 г. по адм. д. № 1863/2018 г. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1104/05.06.2018 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 516/2018 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.