Решение № 14528 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13138/2019 г.

Решение № 14528 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13138/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова К. Зафироска е подала касационна жалба срещу решение № 5147/23.07.2019 г. по адм. дело № 5456/2019 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 0-254/2019-04-09 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина за отказ за издаване на удостоверение за български произход. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Поискано е присъждането на разноски за двете инстанции. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. К. Зафироска подала на 8.11.2017 г. заявление № Ko-14-1301/08.11.2017 г. до Държавната агенция за българите в чужбина за издаване на удостоверение за български произход. В заявлението посочила, че нейните баба и дядо са българи по народност и приложила акт за раждане, документ за самоличност, декларация за българско самосъзнание, удостоверение № R051-2017 г., издадено от "Български културен клуб" – Скопие, удостоверение за раждане на С. Галевска, смъртен акт на дядо й по майчина линия Т. Стевчов. Със заповед № 0-254/2019-04-09 председателят на Държавната агенция за българите в чужбина отказал да издаде удостоверение на български произход на К. Зафироска с мотив, че от приложените документи не може да бъде направен безспорен и категоричен извод, че жалбоподателката е българка, живееща извън Република България по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България, и е лице от български произход по смисъла на § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство. Административният съд приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за българско гражданство, мотивиран е в достатъчна степен и съответства на материалния закон. Българският произход, както предвижда чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за българите живеещи извън Република България се доказва с документ, издаден от български или чужд орган или по исков ред. Съгласно § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство лице от български произход е лицето, на което поне единият възходящ е българин. Според съдебната практика понятието "българин", използвано в определението "лице от български произход" следвало да се тълкува като български гражданин. Внасянето на етническо съдържание в това понятие не намирало опора в този или други действащи закони, нито в Конституцията на Република България. Представеното удостоверение № R051-2017, издадено от Сдружение "Български културен клуб" сочело, че К. Зафироска е от български произход, тъй като дядото на жалбоподателката Т. Стевчов е роден в Дабилье, Струмашка кааза. Към 1900 г. в селото имало 620 жители, всички - българи християни, а към 1905 година - 584 българи екзарсисти и 8 българи протестанти. Посоченото удостоверение обаче удостоверявало етнически произход на дядото на жалбоподателката с оглед на това, че родното му място било населено с етнически българи още преди раждането му, а не с оглед наличието на правна и политическа връзка между Т. Стевчов с държавата България. Останалите факти – че К. Зафироска е член на Сдружение "Български културен клуб" – Скопие, както и че майчиният й език е западна диалектна форма на българския език – не можели да послужат за доказване на българския произход на жалбоподателката, тъй като никой от нейните възходящи не е имал правна и политическа връзка с държавата България. Не можело да се приеме, че дядото на жалбоподателката, поне що се касаело до съдържанието на това понятие по § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, има български произход. Поради това административният съд отхвърлил жалбата на К. Зафироска срещу заповед № 0-254/2019-04-09 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Липсата на оспорване от ответната страна на удостоверение № R051-2017, издадено от Сдружение "Български културен клуб", не задължава съда да приеме отразеното в удостоверението. Удостоверението не е официален удостоверителен документ, както твърди касационният жалбоподател, тъй като не е издадено от орган на държавна власт, който има компетентност да удостоверява произхода на лицата. Документът е частен по своя вид и няма обвързваща съда доказателствена сила, а се преценява наред с останалите доказателства по делото. Не са налице основанията по чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България и § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство за признаване на български произход на К. Зафироска. Според чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България, българин, живеещ извън Република България, е лице, което: 1. има поне един възходящ от български произход; 2. притежава българско национално съзнание; 3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава. Българският произход се доказва с документ, издаден от: 1. български или чужд държавен орган; 2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях; 3. Българската православна църква Съгласно § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин. В писмените доказателства, представени по делото, не се съдържат никакви данни, че майката и дядото на молителката са българи. Те са родени в Република Македония и винаги са живели в Република Македония. Фактът, че в населеното място, в което е роден дядото на Зафироска - Дабилье, са живяли след 1900 година 620 българи, не води до извод, че и дядото на жалбоподателката е от български произход. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. В полза на Държавната агенция за българите в чужбина следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховния административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав. Намирам, че решение № 5147/23.07.2019 г. по адм. дело № 5456/2019 г. по описа на Административния съд- София противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство Държавната агенция за българите в чужбина издава удостоверение за български произход, което се представя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация заедно с молбата за придобиване на българско гражданство. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход. Според легалното определение по § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". Административният съд е направил тълкуване на дефиницията което отклонява от действителния й смисъл. Позовал се е на съдебна практика на Върховния административен съд, която не е задължителна за съдилищата. Неудачно е и позоваването на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, който прогласява равенството пред закона на българските граждани. Българин по смисъла на чл. 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство е лице от българска народност. Очевидно е различието между понятието "български гражданин" и понятието "българин", последното – използвано за дефинирането на трето понятие "лице от български произход". Разбирането, че лице от български произход е лице, което е български гражданин, води до правно неприемливо заключение, че всяко лице, което е български гражданин, е лице от български произход. Български гражданин може да е лице, което няма български произход, както и не всяко лице с български произход, има българско гражданство. Лица от български произход или българи са лицата, които имат съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната група с общ език, обща история, обичаи, именни и културни традиции. Тези лица могат да придобият българско гражданство по облекчен ред съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България, за което е необходимо издаването на удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Понятието "българин" има етнически смисъл за разлика от понятието "български гражданин", което е юридическо, тъй като изразява установената с държавата при придобиване на българско гражданство правно-политическа връзка. Според чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България, българин, живеещ извън Република България, е лице, което: 1. има поне един възходящ от български произход; 2. притежава българско национално съзнание; 3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава. Българският произход се доказва с документ, издаден от: 1. български или чужд държавен орган; 2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях; 3. Българската православна църква. Жалбоподателката Зафироска, която е чужд гражданин и твърди, че е българка, живееща извън Република България, е представила документи за доказване на български произход. Председателят на Българската агенция за българите в чужбина, който е постановил отказ по подаденото от нея заявление, е направил декларативен извод, че представените от нея документи не доказват български произход по смисъла на § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство. В заповедта липсва обсъждане на приложените към заявлението на Зафироска документи, от което да се изведат фактическото и правното основание за постановения отказ за издаване на удостоверение за български произход. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не позволява на съда да провери законосъобразността на административния акт и съставлява основание за неговата отмяна. Противно на направения извод, административният съд е счел, че оспорената заповед е мотивирана и е заместил липсващите в заповедта мотиви със свои съображения. По тези съображения считам, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповедта на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина и преписката се изпрати на органа за ново разглеждане. Съдия: /Жанета Петрова/