Решение № 227 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 50/2009 г.

Решение № 227 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 50/2009 г., II г. о., ГК, докладчик Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. К. Н. М., Е. Г. Д., Г. Д. В., М. П. И., Х. И. О. - Г., М. Б. Д., С. Е. Д., М. Е. Н., Д. К. И., М. Д. Д. и наследниците на починалия в хода на производството В. С. В. В. С. и К. В. С., всичките от гр. С., ч. процесуалния си представител; адв. С обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 308 от 4.07.2008 г., постановено по възз. гр. д. Nо 1210/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 13.10.2003 г. и допълнително Решение Nо 184/21.02.2007 г., постановени по гр. д. Nо 184/2001 г. на Софийския районен съд по отхвърления иск по чл. 92 ЗС, чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- "Б" А. и Държавата. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал,. 1, т. 3 ГПК е обоснована с довод, че спорният въпрос, обосновал крайния правен резултат на постановения от въззивния съд съдебен акт за отхвърляне на заявения иск за собственост на основание чл. 92 ЗС и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, за т. н. ограничена правосубектност на ЖСК като субект на правото- юридическо лице и възможността да придобива помещение за стопански цели., е обхванат от разяснения по посочената задължителна съдебна практика и същия касае принципното разбиране за правата на ЖСК като носител на субективни материални права. С обжалваното решение, за да отхвърли заявения срещу "Б" ЕА. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствения им / на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 92 ЗС/ недвижим имот- МАГАЗИН от 53 кв. м., ведно със 7 % от общите части на сградата и дворното място, находящ се в парцел III кв. 533 м. "Ц", и установителния иск на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - срещу Българската Държава, представлявана от министъра на РРБ за установяване правото на собственост по отношение на същия недвижим имот, въззивният съд е приел, че ЖСК като гражданско правен субект не придобила собствеността на магазина, тъй като нейната правосубектност е ограничена, в рамките на придобиване правото на собственост само на жилища, гаражи и ателиета, но не и на стопански обекти. Първоначалната редакция на чл. 48 ЗС /1951 г./, урежда възможността за организиране на жилищно-строителна дейност на гражданите да се образуват ЖСК, съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет. Законът за кооперациите важи за жилищните кооперации, доколкото в Правилника на МС не са предвидени особени правила. Законодателят е установил, че след окончателното завършване на строежа се учредява етажна собственост и кооперацията се прекратява. Правилник за жилищно-строителните кооперации е приет с ПМС от 17.06.1954 г.- Изв. бр. 51/54 г. изм. ДВ. бр. 78/58 г. Съгласно чл. 1 на Правилника за ЖСК, тези кооперации се образуват за организиране на жилищно строителна дейност и за снабдяването на членовете им със собствени жилища. С ТР 44/1975 г. на ОСГК на ВС са дадени разяснения по тълкуването на въпроса за правосубектността на ЖСК, според тази нормативна уредба, в смисъл, че ЖСК е самостоятелно юридическо лице и като такова е носител на права и задължения, включително и на правото на собственост. Именно ЖСК, след завършване на строежа на сградата изградена върху собствен терен или по силата на уредена суперфиция, става неин собственик. Отделните членове стават собственици на отредените им обекти след снабдяването им с нотариални актове. Последващото ПП на ВС 3-83 г. за обобщаване съдебната практика по някой въпроси на ЗЖСК и последвалото ПП ВС 4-87 г. дават задължителни разяснения по приложението на закона, уреждащ отношенията по повод на изграждане на обекти от ЖСК и придобиване собствеността на отделните обекти от член кооператорите, категорично определят, че целта на ЖСК, за разлика от другите кооперации бе е да извършва стопанска дейност и да реализира доходи, а е временна организация, имаща за цел задоволяване нуждите на совите членове от жилища, ателиета и гаражи. Съблюдавайки тези разяснения, за съдебната практика и на отделните състави на съдилищата, не е спорно, че ЖСК - организирани и регистрирани при действието на чл. 48 ЗС (отм.), Правилника за ЖСК и Типовия устав на ЖСК, са били само за "организиране на жилищностроителна дейност"- т. е. възможността ЖСК, като субект на гражданското право-ЮЛ да притежават правото на собственост се ограничава само до правото на собственост на жилищата, изградени по силата на уредената в полза на ЖСК суперфиция или върху собствено дворно място. Воден от горното, настоящият състав не приема, че конкретният казус не разкрива особености, които могат да обосноват различен извод относно ограничената правосубектност на ЖСК, при действащия правен режим на чл. 48 ЗС (отм.), Правилни за ЖСК/ приет с ПМС от 1954 г./, нито са налице основания законът да бъде тълкуван по начин, че да се приеме теза, обратната на застъпваната от задължителната съдебна практика. Разпоредбите на Постановление Nо 10 на МС от 25.01.1957 г. за подпомагане на кооперативното, групово и индивидуално жилищно строителство, дори и да бъдат тълкувани в смисъла, в който се поддържа от ищците по делото, а именно, че е съществувала законовата възможност в сграда, изграждана от ЖСК, да се изграждат и магазини, не означава, че може да се приеме, като стриктно граматически и систематически се тълкуват нормите на постановлението, че ЖСК може да придобие собствеността на изграден магазин. В контекста на изложеното, при данните по делото, настоящият състав на ВКС счита касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Учредяването на ЖСК "А" гр. С. е вписано в регистрите на фирменото отделение на СГС с Определение Nо 240/10.06.1957 г.. С Определени Nо 76/30.05.1968 г. е вписано прекратяване и заличаване на същата. С НА Nо 67/1959 г., на 26.10.1959 г. собствениците на терен-дворищно-регулационен парцел **** гр. С. и И. П. К. / наследници на А. и П. Ц. / отстъпват на ЖСК"А" правото на строеж на 5-етажна сграда с магазини, след като по силата на Протокол Nо 32 от 11.09.1959 г., ИК на СГНС е определил терена и сградата да се изгради от ЖСК. А с НА Nо 91/1960 г., по ЗПВПННИ е прехвърлено в полза на ЖСК и правото на собственост на дворното място-парцел III-1 в кв. 53 по действащия към този момент план на гр. С., м. Центъра. Сградата е построена към 1964 г., като в приземния етаж е изградено, съгласно допълнително одобрен арх. проект, помещение за стопански цели- обособени като фотоателие и аперитив-закуски. С Протокол от 28.12.1964 г. е приет окончателния протокол за разпределение на обекти -апартаменти на собствениците, оценката и идеалните части - видно от същия. Изграденото в приземния етаж стопанско помещение не фигурира като обект, който се разпределя. На името на ЖСК липсва издаден нотариални акт до момента на прекратяване и заличаване на кооперацията. Данните по делото сочат, че за обектите със стопанско предназначение, към този момент има издаден Акт да държавна собственост Nо 5547/1963 г., легитимиращ държавата за собственик. В този аспект по делото не е имало спор, е магазините са изградени с държавни средства- Протокол Nо 24/28.07.1960 г. т. 5 и т. 6 на ИК на СГНС за възлагане довършването на магазините на СМО"С", въз основа на преработени и допълнително одобрени арх. проекти от 1961 г. и спазена процедура по изграждането и приемането според действащите правила и норми. По силата на чл. 92 ЗС собствеността на изграден обект се придобива от собственика на земята с построяването му. В настоящия случай това е станало с изграждане на сградата през 1964 г. По вече изложените съображения към този момент все още съществуващата като субект - ЮЛ ЖСК "А" не може да е собственик. По принципа на приращението, към процесния момент 1963-1964 г. граждани не могат да придобият собствеността на магазините дори и като собственици на терена, поради ограничително дефинираните обекти на частната и лична собственост по см. на чл. 28 ЗС и чл. 29 ЗС, в първоначалната редакция от 1951 г., които могат да се притежават и придобиват от гражданите в рамките социалистическата собственост. Доказателствата по делото- Молбата на председателя на ЖСК от 3 10.1961 г., с която се обективира волеизявление до Началника на ДТК на СГНС, сочат, че самите член кооператори са считали още с построяването на магазините в приземния етаж на кооперацията за собственост на СГНС- финансирал тяхното изграждане. Ето защо следва да се приеме тезата на въззивния съд, че в тази хипотеза намира приложение чл. 6 ЗС и собственик на магазините е държавата. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия