Решение № 4998 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2012 г.

Решение № 4998 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Ангел Стефанов Стойчев от гр. Батак, ул. "Георги Бенковски" № 16, представляван от надлежно упълномощен пълномощник, адв. Захова, против решение № 649/14.12.11 г. по адм. д. № 655/11 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът, началник РДНСК Южен Централен район, не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от страна с надлежно установен правен интерес /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

В първоинстанционното производство касаторът Стойчев е оспорил Заповед № ДК-02-ЮЦР-113/12.04.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " Вилна сграда" в Държавен горски фонд, отдел 207 "и" по ЛУП на м. "Самодивска поляна" /защитена местност/, яз. "Голям Беглик", землище Батак.

С постановеното по спора решение, Административен съд - Пазарджик е отхвърлил оспорването като неоснователно. След обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, обосновано е приел, че заповедта е издадена при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обсъдил е конкретните оплаквания в жалбата и е изложил във връзка с всяко от тях обстойни мотиви, които се възприемат и от настоящата инстанция.

Касационните доводи за отмяна на решението като неправилно по определението в чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни.

• Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е било допуснато, би довело до резултат, различен от резултата по административната преписка.

Соченото нарушение по § 4, ал. 1, предл. 2 ДРЗУТ във връзка със съобщаването на съставения в хода на административната преписка констативен акт е несъществено, тъй като независимо от него, адресатът на заповедта е упражнил правото си на съдебно оспорване. Пред съда е изложил всички свои възражения относно незаконосъобразността на заповедта и в случай на успешно доказване е могъл да обори констатациите на административния орган и постигне целения с жалбата резултат, а именно отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

• В производството по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и съдебното обжалване на издадените в това производство индивидуални административни актове във всеки конкретен случай, както административният орган, така и съдът, с оглед императивната норма на § 16 ПРЗУТ, преценяват условията за търпимост на незаконния строеж, при което издаденото от общинската администрация удостоверение за търпимост не се ползва с абсолютна доказателствена сила. В случая доказателствата по делото са били в посока на липсата на условия за търпимост на незаконния строеж. Безспорно, този строеж е извършен в терен, част от Държавния горски фонд /защитена местност/ и би бил търпим в случай, че за него е било налице влязло в сила застроително решение по чл. 108 от действащия към 82 г. Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ - отм./, с каквото касаторът не разполага.

• Обстоятелството, че в близост до процесния строеж са изградени и други подобни е ирелевантно, тъй като законността на всеки строеж се проверява в отделни административни производства.

• Отразяването на строежа с идентификатор в одобрената кадастрална карта не обосновава извод за законността му, тъй като кадастърът представлява съвкупност от данни за местоположението и границите на поземлените имоти, за сградите в тези имоти и схемите на самостоятелните обекти в последните.

• В тежест на оспорващия е било представянето на писмени доказателства за висяща процедура по § 123 ПЗРЗИДЗГ - отм. по подадено от него в срок и в съответствие с изискванията на цитирания текст писмено заявление до министъра на земеделието за закупуване на прилежаща към строежа площ. С оглед конкретните изисквания досежно процедурата, регламентирана в § 123 ПЗРЗИДЗГ - отм., твърдението, че такава е започнала за цялата местност /без заявление на конкретни лица, вкл. касаторът/ се преценява като теза, защитена чрез недопустимо в касационната инстанция искане за събиране на доказателства чрез съдебно удостоверение, предвид обстоятелството, че по това възражение първоинстанционното решение съдържа конкретни мотиви.

• Заплащането на местни данъци и такси, ел. и водоснабдяването на строежа, също не обосновават неговата законност.

Изложеното налага извода, че решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, явява се правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,