Решение № 11033 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2020 г.

Решение № 11033 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Промюлар" ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 511 от 25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 723 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/3161 от 10.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ИД № 16/04/1/0.0.2647 с УРН 650924. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва по касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Промюлар" ЕООД против заповед № 03-РД/3161 от 10.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на осн. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 37, ал. 4, т. 2 и ал. 5 вр. чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 8, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и чл. 26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г. /Наредбата/, заявление за подпомагане с ИД № 16/04/1/0.0.2647 от 04.06.2015 г. на "Промюлар" ЕООД получава пълен отказ за финансиране. Процесното инвестиционно намерение за период, определен на прием на заявление за подпомагане по подмярка 4. 1. е с наименование "Оборудване на ферма за отглеждане на патици-мюлари" в с. Маноле, община Марица, област Пловдив с обща стойност на заявените за финансиране разходи от 2933745 лв. Заявлението за подпомагане е включвало разходи за придобиване на материални активи- машини, оборудване и съоръжения за отглеждане на патици-мюлари, в т. ч. клетки за угояване, угоителна машина за патици, линия за напояване, основен отпадъчен конвейр, спомагателен отпадъчен конвейр, вътрешен вентилатор, стенен вентилатор, везна 1. 5 т., контролно табло, охладителна система, програмно управление. Административният орган е отказал финансиране поради липса на данни за регистриран животновъден обект на името на дружеството - собствен или нает, регистриран по реда на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството/в приложимата редакция/ вр. чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, и поради наличие на данни за изкуствено създадени условия за получаване на помощта по подмярката по смисъла на чл. 11, вр. § 1, т. 13 от ДР от Наредбата вр. чл. 60 от Регламент(ЕС) № 1306/2013 г., установени след административни и контроли проверки на заявленията за подпомагане на "Промюлар"ООД с ИД № 16/04/1/0.0.2647, "Ник Фуд БГ"ЕООД с ИД № 02/04/1/0.0.2475 и "Делид"ЕООД с ИД № 16/0481/0.0.2308. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, като в хода на проведеното административно производство по подаденото от касатора заявление за подпомагане не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е счел, че правилно от АО са приложени възприетите правни основания за отказ за финансиране по чл. 39, ал. 1, пр. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата, чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата, кредитирайки заключенията на ВЛ по назначените ССчЕ, допълнителна ССчЕ, втора допълнителна ССчЕ, съдебна ветеринарномедицинска и повторна СВМЕ експертизи. В обобщение съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт като съответен на изискванията на чл. 146 АПК. Решението е правилно. Обоснован е извода на съда, че по делото не се установява да са били налице представени от дружеството доказателства относно наличието на изискваните документи за регистрация за отглеждането на процесните патици-мюлари /чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата/. Регистрацията на дружеството като земеделски производител не отменя задължението му в качеството на ползвател за регистрация на животновъден обект по смисъла на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в приложимата редакция/ вр. чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството /в приложимата редакция/ според която разпоредба животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Както правилно е приел административния съд предвид разпоредбите на § 1, т. 28 ДР на ЗЖ и чл. 137в, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 9, т. ЗВМД вр. § 1, т. 79а ДР ЗВМД /в приложимата редакция/, самостоятелен подобект от регистриран животновъден обект попада в обхвата на легалната дефиниция за животновъдна ферма и задължението за регистрация на процесния ЖО дори да се приеме, че същия е подобект на регистриран такъв от наемодателя на касатора "Бизнеспарк маноле"ООД, е била налице. Споделя се изцяло заключението на АС-Пловдив, че в процесния случай е установена хипотезата на "изкуствено създадени условия" по см. на § 1, т. 13 от Наредбата и чл. 60 Регламент(ЕС) № 1306/2013 г. "Клауза относно заобикалянето на разпоредби", според който, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В конкретиката на казуса тези условия са създадени чрез предприети целенасочени действия от дружества "Промюлар"ООД с ИД № 16/04/1/0.0.2647, "Ник Фуд БГ"ЕООД с ИД № 02/04/1/0.0.2475 и "Делид"ЕООД с ИД № 16/0481/0.0.2308 – заявители за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка със сходни инвестиционни намерения, включващи разходи за закупуване на оборудване за отглеждане на патици от порода "Мюлар", с очакван резултат предимства на заявителите в противоречие с целите на приложимото секторно законодателство. Правилно първоинстанционния съд относно наличието на субективен и обективен елемент, е разгледал събраните по делото доказателства, съобразявайки възприетото тълкуване в Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, и е установил наличието на умишлена координация между цитираните дружества и други субекти с цел получаване по-високо индивидуално подпомагане, посредством създаване на документи за доказване извършването на дейност, която на практика не е осъществена, както и че финансирането на трите проекта няма да доведе до подобряване на реални, действащи земеделски стопанства, чрез постигане на изброените в чл. 4 от Наредбата резултати. Правилно съда е приел за доказано, че в случая изкуствено създадените условия се изразяват в предприемането на целенасочени действия от посочените дружества-кандидати с цел заобикаляне условието по чл. 15, ал. 2 от Наредбата относно максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. за един кандидат, с оглед постигане и усвояване на субсидия, надвишаваща максималния допустим размер, посредством привидното разделяне на проект на няколко части и подаване на три отделни заявления за подпомагане, всяко от които отговарящо формално на изискванията на приложимото законодателство чрез използване на една и съща схема за доказване на съответствие с изискванията за минимален размер на стопанството-в пряко противоречие с основната цел на подмярка 4. 1. Относно безспорно установените по делото взаимосвързаност/ фактически и правни/ между дружествата "Промюлар"ООД, "Ник Фуд БГ"ЕООД и "Делид"ЕООД, включително участие на "Сикън"ЕООД "Технофууд"ООД, "Бизнеспарк Маноле"ООД, "Локал Асетс Мениджмънт енд рисорсис" АД, "Ениак"ЕООД, "Агенция "Мая"- ЕООД, "Ераком"ООД, "Ват къмпани ЛТД"ЕООД и съответни ФЛ, първостепенния съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. В резултат споделят се изцяло изводите на АС-Пловдив и на административния орган, че в случая са установени отношения на координация и партньорство за осъществяване на един общ проект/ лични, фактически и правни връзки, съчетани с функционална несамостоятелност на проектите, представляващи съвкупност от връзки и съвпадения/, имащи за цел и резултат финансиране на този проект със сума, надвишаваща ограниченията за финансиране поотделно, които водят до заключение за неизпълнение изискванията на Наредбата за прилагане на подмярка 4. 1 и непредоставяне на финансова помощ на касационния жалбоподател. На следващо място съдебният акт е мотивиран, като противно на тезата на касатора съдът се е произнесъл подробно по релевантните за спора възражения на дружеството, съобразно относимите факти и обстоятелства. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, включително съдебните експертизи, в т. ч. заключението на ВЛ В. Тончева, поотделно и в тяхната съвкупност, като е формирал изводите си след извършен обстоен анализ на тези доказателства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция, и такива следва да се присъдят съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/- процесуално представителство, защита и съдействие по административно дело без определен материален интерес, каквото съгласно посочената т. 7 от Наредба № 1 е настоящото дело по ЗПЗП, като при изричното заявление на процесуалния представител на касатора, че не се прави възражение относно претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, същите се определят в размер съобразно представения списък предвид договор за процесуално представителство от 02.04.2019 г. и документи, удостоверяващи извършено плащане по договора-фактура № 2489/01.06.2020 г., а именно 16 716 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, пето отделение