Решение № 5480 от 25.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Асенова от гр.София, чрез адв. И. Иванов, срещу Решение 4505 от 01.07.2022 г., постановено по адм. дело 693 по описа за 2022 г. на Административен съд София град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на оспореното решение касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на оспореното съдебно решение. В съдебно заседание и в писмена защита, чрез адв.Г. Илиева, касаторката навежда доводи и за друго касационно основание, посочвайки че съдът не е дал указания и не са събрани доказателства за действително осъществяваната трудова дейност от нейна страна, което е довело до постановяването на съдебно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на основните принципи на административното производство- тези на истинност и служебно начало, залегнали в чл.7 и чл.9 от АПК. Набляга се на факта, че действително осигурителят не е спазвал необходимата финансова и счетоводна дисциплина, не е обявявал извършваните от него сделки и получавани приходи, като не е заплащал и данъци върху тях, но това не означава, че назначените от него лица не са осъществявали трудова дейност. Представени са писмени доказателства, касаещи образованието и квалификацията на лицето. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- София- град, не се представлява, но в писмени бележки оспорва жалбата изцяло и претендира юрисконсултско възнаграждение. Възведено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Решение 1040-21-1315 от 20.12.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Асенова против Разпореждане РВ-3-21-01015162 от 15.10.2021 г. на длъжностното лице по чл.114, ал.3 от КСО при ТП на НОИ София град, с което, на основание чл. 114, ал. 2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО, е разпоредено на жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 06.03.2017 г. до 27.07.2017 г., в размер на 4 876, 91 лева- главница. От фактическа страна е установено, че осигурителят АРХСИСТЕМС ИНК ЕООД е представил през 2017 г. удостоверения, приложение 9 с данни относно правото на парично обезщетение за Н. Асенова по болнични листове, издадени за периода 06.03.2017 г. до 11.05.2017 г. вкл. и за периода 18.07.2017 г. до 27.07.2017 г. Изплатено е парично обезщетение за общо 50 работни дни в размер на 4 876, 91 лева. Установено е че през процесния период дружеството не е осъществявало дейност, имало е съмнения за злоупотреби с осигурителното законодателство и са дадени задължителни предписания за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, в това число за Н. Асенова за периода 06.04.2015 г. - 27.06.2017 г., които са влезли в сила. При тези констатации е издадено разпореждането за възстановяване на получените суми, представляващи добросъвестно получено парично обезщетение за безработица. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издадено от компетентен орган, като е спазена изискуемата писмена форма и са съобразени материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Същото важи и за потвърденото разпореждане. По същество е счел, че решението е законосъобразно, тъй като за осигурителя не са установени доказателства за извършвана стопанска дейност като цяло, както и за извършвана от жалбоподателката трудова дейност, в частност. За нея не се установявало да е в състояние да извършва дейност като ръководител финансов отдел, доколкото същата не е представила никакви документи за квалификация. Дружеството няма регистрирано фискално устройство, търговски обекти и подавани справки по чл.73, ал.1 и 6 ЗДДФЛ, а не е и регистрирано по ЗДДС. При заличени данни за осигурителен стаж и доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководство по осигуряването за безработица, като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, се е съобразило с новопостъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и, според съда, правилно и законосъобразно е издало Разпореждане РВ-3-21-01015162 от 15.10.2021 г. Впоследствие законосъобразно същото е потвърдено с Решение 1040-21-1315 от 20.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ- София- град. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството по оспорване на решение на директора на ТП на НОИ по повод жалба срещу разпореждане по чл. 114 КСО, има за цел да се възстановят получени суми, представляващи парично обезщетение за безработица, получени без основание. Основанието за изплащането им е лицето, упражнило това право, да е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, осигурено и за осигурителен риск безработица. В настоящия случай, в контролно производство по КСО, е установено, че осигурителят е подал данни по чл. 5, ал. 4 КСО, които са служебно заличени, след дадени предписания и влизането им в сила, поради което е направен извод, че осигурителят не е извършвал дейност, с оглед и на други данни за това, поради което е прието, че жалбоподателката Н. Асенова не е упражнявала трудова дейност при този работодател и осигурител, независимо от документите във връзка с трудовото правоотношение, поради което не отговаря на материалните предпоставки по упражненото право на парично обезщетение за безработица, което следва да възстанови. Правното положение, с което в едно производство, съгласно правилата на КСО, между осигурител /работодател/ и ТП на НОИ се установи, че осигурителят не води документация, злоупотребява с осигурителни права, не изпълнява предписанията на контролните органи, като вследствие на това се стига до заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО поради неизвършване на дейност, от една страна, е отражение на отношенията само между осигурител и ТП на НОИ, но от друга страна, последиците от развитието на тези отношения се отразява и на връзката осигурено лице, което има претенция да е упражнявало дейност при този осигурител по трудово правоотношение, и осигурено лице, което да е носител на право на парично обезщетение за безработица. Следва да се отбележи, че при спора между осигурител и ТП на НОИ, осигуреното лице не е участник в административното и съдебното производство и не може да заяви и защити своите права и интереси. В релацията между осигурен и ТП на НОИ, за осигуреното лице настъпват последиците от констатациите на контролните органи, спрямо които единствената защита е осигуреното лице да установи благоприятните за себе си факти, а именно- че е осигурено лице, което е упражнявало трудова дейност. Именно в производство като настоящето, в което пък осигурителят не е страна, се установява упражняването на трудова дейност с всички доказателствени средства, за събирането на които съдът по съществото следва да съдейства на страните, съгласно чл. 171, ал. 5 от АПК, като им укаже, че за някои обстоятелства не се сочат доказателства. В случая не само, че няма указания в тази насока, но съдът е извел констатация, че за жалбоподателката не се установява да е в състояние да извършва дейност като ръководител финансов отдел доколкото същата не е представила никакви документи за квалификация, без да събере писмени доказателства за установяване на този факт, което е съществено процесуално нарушение, довело до неправилен съдебен акт. Представените в касационното производство писмени документи, касаещи необходимото образование и ценз на Н. Асенова са предпоставка за изясняване на този спорен момент и са от съществено значение за преценката законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ако се установи, че е упражнявана трудова дейност, то следва да бъде зачетен този факт в отношенията между осигуреното лице и ТП на НОИ. Как ще се конкурират взаимноизключващите се констатации между осигурител и ТП на НОИ в контекста на факта, че той не е извършвал дейност, а същевременно осигуреният е упражнявал при него трудова дейност, е въпрос на законодателно разрешаване, а именно: във всички контролни производства по КСО да участват всички заинтересовани страни, като се преодолее разпоредбата на чл. 15 АПК, че засягането е пряко и непосредствено и следва от качеството адресат на акта. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допусне нови доказателства, служебно, или по искане на страните, като за целта са допустими всички доказателствени средства за установяване на фактите и обстоятелствата, съгласно приложимите материалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 , т. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение,