Решение № 162 от 27.05.2009 г. на ВКС, по н. д. № 91/2009 г.

Решение № 162 от 27.05.2009 г. на ВКС, по н. д. № 91/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимата М. М. М. срещу решение № 574/2008 г. по внохд № 572/2008 г. на Софийския Апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 12/23.04.08 г. по нохд № 1548/07 на Софийски градски съд. С присъда № 12/23.04.08 г.по НОХД № 1548/2007 г. на СГС, н.о. 7-ми състав, подсъдимата М. М. М. е призната за виновна в това, че на неустановена дата за периода от 19.04.2002 г. до 15.02.2006 г. в гр. С., бул. &. № 5 в кабинет № 33 на 06 ТО- СтСлСл, е присвоила чужди пари общо 5 611, 60 лева-собственост на М. З., Д. Д. и Е. К., връчени й в качеството й на следовател, да ги пази като веществени доказателства, като за улесняване извършването на това престъпление е извършила друго престъпление по чл. 282, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като е сторила това с цел да набави за себе си облага и от това са настъпили значителни вредни последици, поради което и на основание чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 282, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 201 НК и чл. 54 НК й е наложено наказание в размер на три години "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на подсъдимата М. е наложено и наказание "лишаване от право да заема длъжност, предвидена в ЗСВ" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В жалбата са посочени касационни основания: нарушение на закона, тъй като деянието е несъставомерни по инкриминирания престъпен състав. Не е обсъдено отсъствието на елемент от състава на престъплението - специалната цел . За съществени процесуални нарушения е посочено: не отстраняването на съществените противоречия в данните установени от двете групи свидетели, гравитиращи съответно към тезата обвинението и на защитата на подсъдимата. За явна несправедливост на наказанието се твърди, че не са взети предвид всички смекчаващи вината обстоятелства, както и липсата на каквито и да е отегчаващи вината обстоятелства. В ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА, прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се развиват и следните доводи към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК: Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, защото: налице е съществена непълнота във въззивните мотиви относно отговорите по възраженията на защитата; фактическите изводи на съда не са направени на база на анализ на доказателствата и противоречат на правилата на формалната логика; правните изводи на съда не почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали, които не са оценени съобразно действителното им съдържание, в резултат на това процесуалното поведение на съда е в разрез с принципите на наказателния процес, същият е постановил решение за престъпление, което не е доказано според изискваната от процесуалния закон, в степен на несъмненост. Развиват се и следните доводи във връзка с посоченото основание: преминаването на иззетите по процесното дело лева и валута във фактическа власт на подсъдимата е основен и главен факт, който подлежи на доказване в настоящия процес. Липсата на каквито и да било доказателства, че иззетите веществени доказателства са били предадени на подсъдимата, изключват обективната съставомерност на деянията както това по чл. 201, така и това по чл. 282 НК; съдът е презюмира, че подсъдимата е "съхранявала иззетите пари в метална каса, която се намирала в кабинета и за която имала ключове само тя.", което е недопустимо; съдът е игнорирал факта, установен по делото, че ключ от касата на подсъдимата се е намирал в деловодството на Районното управление и с него нейната каса е била отваряна при отсъствието и, в какъвто смисъл са показанията на св. Д. Къде е ключът от касата на подсъдимата съхраняван в деловодството на Районното управление, по делото не само не е установено, но и този факт не е подлежал на доказване нито на досъдебното производство, нито на съдебното следствие, като необяснимо съдът не е дал вяра на показанията на св. Б; не е установено по делото къде процесните веществени доказателства са съхранявани - в металния шкаф, известен по делото като " голямата каса" или в "малката каса" съдът е приел, че различните обяснения, които подсъдимата е дала за това къде се намират липсващите веществени доказателства, са достатъчни, за да се приемат за доказани както факта на получаване на веществените доказателства, така и факта на тяхното присвояване. За нарушението на материалния закон се изтъква, че фактическата липса сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че е осъществен състава на чл. 201 НК. Няма преки или косвени доказателства или улики, за извършено разпореждане с веществените доказателства от подсъдимата в своя или чужда полза . ИСКАНЕТО В жалбата е за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимата по обвинението. В съдебно заседание подсъдимата М. М. се явява лично и с упълномощените от нея защитници - адвокатите от САК - Р. и И. Поддържат жалбата и допълнението към нея. Поддържат, че е доказано по делото, че не само подсъдимата е имала достъп до касата с веществените доказателства, поради което тя не е отговорна за тяхната липса, а липсата сама по себе си не е достатъчна за изводи за присвоителна дейност. Представителят на ВКП дава заключение, че е нарушен реда за съхраняване на веществените доказателства. Деянието е извършено от подсъдимата и е съставомерно по повдигнатото и обвинение. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимата твърди, че не е присвоила процесните парични средства и моли да бъде оправдана. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ, установи следното: жалбата Е неоснователна. Не са допуснати посочените съществени процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изяснили обстоятелствата от предмета на доказване. По делото са изяснени длъжностното качество на подсъдимата и отношението му към предмета на деянието.станове е както актът на връчването на процесните веществени доказателства в изясненото и длъжностно качество, така и правното основание - по силата на закона, според което тя е била длъжна да опази и предаде връчените и материални ценности. Неоснователни са доводите, че извън установените по делото фактически данни, съдилищата са приели за установен факта, че на подсъдимата са и били връчени в качеството на следовател процесните парични средства като веществени доказателства. Въз основа на събраните и проверени писмени и гласни доказателствени средства е установено, че на 6.05.1998 г. е била издадена заповед № 393 от заместник-директора на НСлС и директор на ССлС Н. П. за определяне на реда за изземване, приемане, съхраняване и предаване на вещи, пари, ценности и документи в ССлС и районните следствени служби, в която е предвидено, че отговорност за съхранението на имуществото носи длъжностното лице, което работи по следственото дело, дознанието или преписката, а иззетите или приети с протокол пари в левове и във валута, следва се съхраняват в откритите за целта банкови сметки от счетоводството на ССлС. На 19.04.2002 г. с постановление изготвено от подсъдимата М. е било образувано предварително производство срещу М. Ц. З. за престъпление по чл. 213 а, ал. 1 НК. В рамките на предварителна проверка са били извършени претърсване и изземване на лицата Д. С. Д. и М. Ц. З., като след това и двамата са били обвинени по посоченото дело за извършено престъпление изнудване на свидетелката К. Обискът на Д. С. Д. е извършен на същата дата от свидетеля К оперативен работник в 06 РПУ. В хода на това следствено действие от Д. са иззети сумата от 132 лева и 20 щатски долара, както и на други вещи. За извършеното действие е съставен протокол, одобрен от съдия при Софийския районен съд. На 19.04.2002 г. Свидетеля С. Г. С. (оперативен работник при 06 РПУ- СДВР), е извършил обиск по преписка ЗМ 1426//2002 г. на свидетеля З. От него била иззета сумата 4379 лева и 400 щатски долара. И за това действие е съставен протокол, който бил одобрен от съдия при СРС. В рамките на това производство е иззета и сумата от 500 лева от свидетелката Е, която е предварително описана от органите на МВР и която се е явявала първата вноска от поисканите пари от страна на Д. и З. от свидетелката. Подсъдимата е заемала длъжност следовател, поради което е била в качеството на разследващ орган. На 19.04.02 г. тя е била и дежурен следовател. Дежурният следовател е ръководител на оперативно - следствената група. Процесното действие по изземването на веществени доказателства е било в рамките на предварителна проверка по реда на отменения чл. 191 НПК, в редакцията до изменението му в ДР, бр.50/03 г. Следователно, подсъдимата е участвала в оперативно-следствената група в качеството й на разследващ орган - следовател. За процесуалната валидност на действието, във вложеният в цитираната редакция на нормата смисъл, е било без значение което лице точно от оперативно- следствената група физически ще извършва претърсването и изземването. Свидетелите С. и С. са установили участието на следователската в "предварителната проверка", а след изм. ДВ, бр.50/03 г. в "неотложното следствено действие"/, както и факта, че всички иззети предмети по случая са й предадени в това й качество, в края на действията по чл. 191 НПК (отм.). Членовете на оперативната група при извършване на действието по чл. 191 НПК (отм.) не са били самостоятелни субекти, а са действали като единен орган по извършване на приравнени от закона оперативни действия, в такива по разследване, още повече, в тях е налице участието и на разследващ орган. Затова между тях не са съставяни протоколи и разписки за предаване и приемане на веществени доказателства. Преписката в цялост остава в органа, който ще води разследването. В случая - от следователя. Това е правило, което не се нуждае от доказване. Ето защо, съдът не само въз основа на доказателствата, но и по силата на закона, е приел, че преписката ведно с доказателствата, иззети при предварителната проверка, е предадена на подсъдимата и за това не е било необходимо съставянето на нарочен документ. Не се дължи на презумпция констатацията на съда, че подсъдимата е съхранявала делата и веществените доказателства в метална каса и че само тя е имала достъп до тях. Основно правило в следствената работа е това, че всеки следовател е напълно независим и самостоятелен в организирането на дейността по разследването на възложените му дела. Изводите на съда съответстват на това правило и не противоречат на доказателствата по делото. Липсата на процесните парични средства, поверени на подсъдимата да пази като веществени доказателства по процесното дело, е установена преди момента в който те е трябвало да бъдат предадени от нея по надлежния ред, с предавателен протокол . По делото е прието за установено с множество гласни и писмени доказателствени средства, които в своята цялост и логическа непротиворечивост са довели до единствено възможната констатация, че липсата е причинена от подсъдимата, поради установеното че само тя е имала достъп до липсващите парични средства, преди тя да бъде констатирана. Нещо повече, тя е твърдяла различни данни относно факта на мястото където е съхранявала процесните иззети като веществени доказателства парични средства. Тезата на защитата, чете са били взети неправомерно от касата в кабинета на подсъдимата, е несъстоятелна. Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимата, в които излага хронологията на събитията, а именно, че след като средствата не са били открити в касата, където тя е твърдяла се намират, е заела последваща позиция твърдяна пред свидетелите К, поотделно, че ги е преместила в сейф, извън сградата на следствената служба. Свидетелят К. е провел няколко телефонни разговори с подсъдимата М., с които той я е канил да се яви в 06 ТО- ССлС и предаде иззетите по следственото дело веществени доказателства. Последната отклонявала въпроса за паричните средства, като изтъквала различни причини, включително и здравословни проблеми. Независимо от процесуалната съдба на следствено дело № 226/2002 г., което е било връщано многократно за допълнително разследване за периода 19.04.2002 г.- 15.02.2006 г., по делото е установено, че в този период веществените доказателства не са били налице, а по уверението на подсъдимата те са се съхранявали от нея . Установено е, че в телефонен разговор на свид. Атанасов с подс. М., тя го е уверила, че веществените доказателства са налице и се съхраняват от нея в малката каса в кабинета и. Няма доказателствена причина да се счита, че съдилищата не са обсъдили или са изопачили съдържанието на доказателствените факти при проверката оценката на доказателствените средства. Съдилищата са приели за установено, че въпреки уверенията на подсъдимата, че парите се съхраняват в каса в кабинета й, който бил посетен от нея на 4.07.2006 г. и тя лично е отворила касата в кабинета и с лично притежавания от нея ключ, за което е бил съставен протокол. На констатацията отразена в протокола, че веществените доказателства по сл.дело № 226/2002 г. не са намерени там, М. е противопоставила, за първи път до този момент, ново твърдение заявено пред свид. Колмаков, че те се намират в обществен трезор или търговска банка. Установеният факта не наличието на паричните средства в касата на подсъдимата, въпреки предходните й твърдения, че те са се намирали в касата, е мотивирал промяната им веднага с ново твърдение - че паричните средства всъщност са в сейф, извън сградата на следствената служба. Тази позиция на подсъдимата с която тя е поддържала у колегите си убеждението, че тя знае къде съхранява веществените доказателства /първоначално е твърдяла че са в касата, а след това че са в сейф извън службата й/, опровергава тезата на подсъдимата и защитата за липсата им поради намесата на външни фактори, извън действията на подсъдимата. В мотивите си въззивният съд аргументирано е отговорил защо не приема, че произхода на липсата на парите е по причини извън волята на подсъдимата, че те "не са се загубили" в резултат на "хаоса" по съхраняването на вещите и делата. Такъв хаос не е имало. Имало е затруднения и неудобства за служителите, но не и непреодолими пречки за изпълнение на служебните им задължения, респ. за съхранение и опазване на поверените им дела и доказателства. Съдът обстойно е обяснил в мотивите си, след задълбочено обсъждане и прецизен анализ на доказателствата в тази насока, защо не приема тезата на защитата, че липсата на парите се дължи на намеса на други лица. Именно въз основа на цялостната преценка на доказателствата в тази част съдът е изградил вътрешното си убеждение и е посочил защо приема едно и отхвърля друго твърдение.бдително е отговорил на възраженията на защитата, като въз основа на данните по делото е отхвърлена възможността други лица да са разполагли с ключ за касата, респ. други лица да са обсебили парите. Решаващите съдилища не са изопачили или извратили съдържанието на фактическите данни, като са приели, че следователите са разполагали в кабинетите си с метални каси и че ключ за всяка от тези каси и достъп до тях, е имал всеки от тях, за касата в своя кабинет. От разпита на свидетелите, работили в следствието, вкл. разпитаните във въззивната инстанция свидетели К. и К. установено, че единствено подсъдимата е имала ключ за касата в кабинета си и единствено тя обективно е могла да я отваря, респективно да поставя и взема вещи от нея. Обсъдени са задълбочено и показанията на свидетеля Б. Няма никаква логика, а липсват и обяснения за поведението на подсъдимата, колегите й и прекият й ръководител, които са настоявали да им предостави достъп до касата, който тя е отказвала, при провеждане на телефонни разговори с нея, да са причинили установената липса. Ако действително те са разполагали с ключ за касата й и е било възможно от там да бъдат взети съхраняваните там, според подсъдимата, веществени доказателства, не е имало никаква причина за блокиране на работата им по делото. По този начин съдът е отговорил и защо е приел, че в малката метална каса, а не в големия метален шкаф са се съхранявали парите. Това е напълно логично - ценностите да се съхраняват там, където надеждността е по-голяма. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че подсъдимата през дълъг период от време е била сама в ползвания кабинет (само тя е имала ключ от касата), както и това, че тя никога не е изказвала съмнение, че е възможно инкриминираните вещи да са изчезнали след интервенция от трето лице. Обратното е поддържано от нея, че пази парите в сейф, след като те официално в присъствието на подсъдимата, която е отворила сейфа със своя ключ, не са били намерени в касата в кабинета й. Вярно е, че подсъдимата е имала дубликат, а не оригинален ключ за касата. Това обстоятелство не променя горните изводи на съда, още повече е установено със заключението на СТЕ, че касата не е била насилствено отключвана или взломявана. Не можем да се съгласим с твърдението в жалбата, че апелативният съд е направил "психологически портрет на подсъдимата", вместо да анализира наличните доказателства. Вярно е точно обратното: съдът е посочил различните факти в поведението на подсъдимата М. /обсъждането на липсата на веществените доказателства с прекия си ръководител, разговора й с наблюдаващия прокурор, неявяването в сградата да отвори кабинета си и др., подробно описани в мотивите/ и след това и въз основа на това е направил своите логични изводи, водещи единствено до възможния от тези данни извод. Няма нарушение на материалния закон по отношение на фактическото осъществяване на самото присвояване. Същото е доказано. На възражението в допълнението към жалбата, че липсват доказателства за разпореждане, следва да се отговори така: Само деецът може да изясни кога е взел парите и какво е направил с тях - дали ги е похарчил, вложил в сметка или ги държи в дома си или просто ги е унищожил и пр. За целите на доказването е достатъчно обаче, да се установи, че само той е имал единствен достъп до тях и липсата им, поради това е причинена единствено от неговите действия. Следователно процесната липса е щета с установен произход по делото. Тя сама по себе си е разпореждане с вещите като със свои, деецът ги "е взел като свои". Но и тук по правило е невъзможно да има преки доказателства - деецът осъществява действието, когато е сам, без свидетели и без да оставя други следи. В случая е приложим правно логическия метод на оценка на установените фактически данни, известен в логиката като методът на изключването. Той е само единия от редицата методи на познанието, но напълно равностоен на другите при доказателствено- оценъчната дейност извършвана от решаващия съд. Колкото до умисъла, той представлява субективното отношение на дееца към деянието. Тук прекият умисъл се проявява едновременно със създаването на липсата от фактическото действие по вземането на парите и отнасянето към тях като към свои. Напълно голословни се оказаха твърденията за наличие на злонамерено и съзнателно намерение на колеги на подсъдимата да я поставят чрез манипулиране и фабрикуване на факти в неизгодно положение да отговаря за действия, които не е извършила. Фактите по делото говорят за наличие на прекомерно търпение и съпричастност от страна на колеги, прокурори и ръководители. Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че възприетата от по-долните по степен съдилища фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин и следва да бъде изцяло споделена. При тези факти са верни изводите, че подсъдимата М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението присвояване. Не може да се сподели разбирането, че за извършване на престъплението тя е извършила друго престъпление - такова по чл. 282, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание. Подсъдимата е присвоила парите пряко. М. не е внесла паричните средства по банкова сметка, защото ги е присвоила. Тя не ги е присвоила, защото не ги е внесла на депозит. Следователно, няма от данните по делото, основание за извод за опосредяващата роля на улесняващо престъпното стоене престъпление. Следователно правилната правна квалификация на деянието е само по чл. 201 НК, което правилно приложение на закона трябва да бъде постигнато по реда на чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Независимо от отпадането на улесняващо престъпление, изводите на съда по отношение на наложените наказания на подсъдимата остават непроменени. Наложените наказания са съразмерни на извършеното от подсъдимата престъпление, адекватни са за постигане целите на чл. 36 НК, съответстват на обществената опасност на деянието и дееца. Не може да се сподели констатацията за наличие на добри характеристични данни. Тези данни дори да се съдържат в напълно формално изготвената характеристика, не са налице в самите материали по делото. Съществуват недвусмислени твърдения в показанията на свидетелите З за готовността на подсъдимата да извърши и други тежки престъпления - подкуп и престъпление срещу правосъдието. Допуснала е множество нарушения на ведомствени наредби и заповеди. Повишената опасност на деянието се обуславя и от вида на длъжностното качество на извършителя - следовател, извън съставомерното й качество на длъжно лице. Служителите в системата на съдебната власт са призвани да разкриват и разследват престъпленията - не да ги вършат. С подобни деяния се подкопава доверието в органите на съдебната власт, снижава се международния авторитет на България. Предвид горното, следва да се приеме, че повдигнатото обвинение за извършване на престъпление от страна на подсъдимата М. по чл. 201 НК е доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно е ангажирана наказателната й отговорност. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, ВКС, III н.о.