Решение № 8069 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2020 г.

Решение № 8069 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Маркова срещу решение № 6739 от 11.11.2019 г., постановено по адм. дело № 219/2019 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на Н. Б. е отменена издадена от касатора заповед № 3286 з-4885/27.11.2018 г. за отказ за снемане на полицейска регистрация, извършена на основания чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и разноските за държавна такса. Ответникът Бонев, чрез адв. Дончев оспорва жалбата в писмен отговор и по същество. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е основателна и следва да бъде уважена. Първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като в тази насока съдът изцяло споделя доводите на участващия по делото прокурор. АССГ неправилно е приел, че в случая са били налице основанията за прекратяване на полицейската регистрация на основание чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейската регистрация се снема, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 от НК. Безспорно е по делото, че Н. Б. е признат за виновен с присъда по НОХД № 5755/2010 г. на Софийския районен съд (СРС) - НО за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С решение № 865/2017 г. Софийският градски съд (СГС) - НО е потвърдил присъдата на СРС - НО. Впоследствие Апелативният съд - С. изменява въззивното решение, като преквалифицира извършеното от Бонев деяние от престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК в такова по чл. 325, ал. 1 от НК, за което не го наказва поради изтекла давност на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК. Хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материалноправни предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, като това обуславя както приоритета на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, поради което и неналагането на наказание поради изтекла давност не е основание за снемане от полицейска регистрация. Неналагането на наказание поради изтекла давност не изключва вината на извършителя, а от там и съставомерността на извършеното от него престъпление. Вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него престъпление, а освобождаването от наказание е обстоятелство, водещо до неналагане на наказание, независимо от извършеното престъпление. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 3 от ЗМВР изисква наказателното производство, за целите на което е регистрацията, да е приключило с оправдателна присъда, т. е. да не се поставя под никакво съмнение невиновността на оправданото лице. В конкретния случай предметът на съдебния спор пред първоинстанционния съд не попада под нито една от изброените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР хипотези, поради което съдът неправилно е отменил оспорения административен акт. Предвид гореизложеното решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. При този изход на спора основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на внесената държавна такса, поради което ответникът по касация следва да да заплати на ГД"НП" сумата 270 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,