Решение № 4095 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13505/2020 г.

Решение № 4095 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13505/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на министъра на финансите чрез юрк. И. Г. против решение № 12952 от 20.10.2020 г., постановено по адм. д. № 11673 по описа за 2019 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, с което е отменен отказ на заместник министъра на финансите Р. В. -Ж., обективиран в писмо № 26-00-871/18/13.08.2019 г., с който е отказано даване на предварително съгласие по оздравителен план на "БДЖ-Кончар" АД по чл. 189 от ДОПК и е изпратена преписката на министъра на финансите за ново разглеждане на преписката по молба вх. № 26-00-871/30.11.2018 г. на "БДЖ-Кончар" АД. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в актът на министъра на финансите ясно са посочени както фактическите, така и правните основания за издаване на акта, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочва се, че административният орган няма задължение по чл. 9, ал. 4 от АПК за оказване на съдействие на страната, тъй като в ДОПК не съществува такова изискване. Въпреки това се твърди, че доколкото добросъвестно е изпратил писмо до дружеството и съдът по несъстоятелност, безспорно е осъществил дължимото съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът - "БДЖ-Кончар" АД, дава становище за неоснователност на касационната жалба. В писмен отговор претендира сторените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение в производството по чл. 145 и сл. АПК тричленен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, е отменил по жалба на "БДЖ-Кончар" АД отказ на заместник министъра на финансите Р. В. -Ж., обективиран в писмо № 26-00-871/18/13.08.2019 г., с който е отказано даване на предварително съгласие по оздравителен план на "БДЖ-Кончар" АД по чл. 189 от ДОПК и е изпратена преписката на министъра на финансите за ново разглеждане на преписката по молба вх. № 26-00-871/30.11.2018 г. на "БДЖ-Кончар" АД. За да постанови този резултат съдът е приел, че в оспорения акт липсва обсъждане на задълженията и вземанията на дружеството в несъстоятелност, липсват изводи за наличие на условия за отсрочване и разсрочване на задълженията, с което е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обсъден е доводът на министъра на финансите, че липсва нормативно задължение да изпраща писмото от 03.01.2019 г. до дружеството - длъжник с указания за изменение на плана. Съдът е приел, че прилагането на писмото с искания за изменения на оздравителния план към делото по несъстоятелността не може да се счита за уведомяване на дружеството в несъстоятелност и за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 9, ал. 4 от АПК да оказва съдействие на страната за законосъобразно упражняване на правата му в производството и справедливо решаване на въпроса. Посочил е, че видно от Търговския регистър дружеството в несъстоятелност има посочен адрес в електронна поща, който е следвало да бъде използван за изпълнение на задължението по чл. 9, ал. 4 от АПК на административния орган да съдейства на страната. Първоинстанционният съд е изложил, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване необоснован административен акт при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на което е отменил отказа и е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане като е дал указания при новото разглеждане да се даде подходящ срок на дружеството да предложи коригиран оздравителен план по писмото от 3.01.2019 г. на ЦУ на НАП, като органът се произнесе след получаване на писмено становище от дружеството или изтичане на срока за това с административен акт съставен по изискванията на чл. 59 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от съда правна квалификация на вида на административна компетентност, при която действа административният орган в условията на чл. 189, ал. 1 и 2 ДОПК. Съгласно тези текстове оздравителен план, план в производството по стабилизация на търговец или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Не се допуска преобразуване на публични задължения в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник. Министърът на финансите не дава съгласие, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения оздравителният план, планът в производството по стабилизация или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори. По отношение на преценката дали оздравителния план гарантира в достатъчна степен интересите на държавата в качеството й на кредитор - чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ, няма законово установени критерии, при наличие на които министърът на финансите дава предварително съгласие за приемане на оздравителния план или извънсъдебно споразумение в производство по несъстоятелност. С оглед на това следва да бъде прието, че при тази преценка министърът действа в рамките на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. При очертаните правомощия на министъра на финансите, необходимостта от извършване на вменените административнопроизводствени действия, излагане на съображения по обсъждане на събраните в хода на административното производство доказателства и становища, както и изрично мотивиране за прието решение по съществото на правния спор и обстоятелствата, които се вземат предвид от решаващия орган, са изисквания за законосъборазност на административния акт, които дори при наличие на дискреционна власт и решаване на спора при условия на оперативна самостоятелност следва да бъдат изпълнени. Обоснован е изводът на съда за липса на мотиви относно съдържащите в предложението обстоятелства, обосноваващи предложението за отсрочване или разсрочване на публичните задължения, за финансово-икономическото състояние на длъжника, публичните му задължения и лихви и обсъждане на дадените становища на директора на ТД на НАП и Надзорния съвет на НОИ. Неоснователни са възраженията на касатора, че липсва нормативно задължение да изпраща писмото от 03.01.2019 г. до дружеството - длъжник с указания за изменение на плана. След като е издал писмо с указания за страната е следвало надлежно да я уведоми за същите. Настоящият съдебен състав на ВАС, Петчленен състав на Първа колегия, намира за правилен извода на съда, че не са спазени изискванията за законосъобразност на административните актове, тъй като са налице съществени нарушения при издаване на административния акт. Актът не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, с оглед на които се предлага отсрочване и разсрочване на публичните задължения, и съответстващи на приложимите правни норми съображения, което препятства извършването на проверка за неговата законосъобразност. Не е обсъдено финансово - икономическото състояние на длъжника, всички негови публични задължения, включително лихвите по тях, както и другите му задължения към частни кредитори. Не са направени изводи за наличието на условията за отсрочване и разсрочване на публичните задължения, предвидени чл. 189, ал. 2, 3 и 4 от ДОПК. Административният орган не е обсъдил становищата на директора на ТД на НАП и Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Освен това публичните задължения на "БДЖ-Кончар" АД включват не само задължителни осигурителни вноски, но и данъци, а това изисква те да бъдат разграничени при произнасянето на административния орган. С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение на правилно и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, както и на ответника по касация, тъй като няма представени доказателства за реално извършени такива. Предвид на изложеното, Петчленен състав на Първа колегия на Върховният административен съд