Решение № 8569 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2009 г.

Решение № 8569 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово против решение № 3/10.02.2009 г. по адм. дело № 179/2008 г. на Административен съд - Габрово в частта му, с която са отменени актовете на пенсионните органи. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Йонко Стойчев Йонков, от с. Душево, област Габрово счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 3/10.02.2009 г. по адм. дело № 179/2008 г. Габровският административен съд е отменил решение № 49/11.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово и потвърденото разпореждане № 4210292202/21.05.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ за възстановяване на неоснователно получени суми от Йонко Стойчев Йонков, от с. Душево, област Габрово за периода от 1.12.2005 г. - 30.04.2008 г. в размер на 5757, 43 лева и лихви в размер на 1704, 03 лева. Приел е, че лицето е действало добросъвестно и съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО получените суми по осигурителните плащания не подлежат на връщане. Тази част от съдебния акт е предмет на касационен контрол. Със същото съдебно решение е отхвърлено оспорването на решение № 48/11.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово и потвърденото разпореждане № 4210292202/29.04.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Габрово, с които на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО са отменени разпореждания от 23.12.2005 г. и от 31.03.2006 г. за отпусната и преизчислена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йонко Стойчев Йонков и е отказано отпускането и преизчисляването и. Срещу тази част на съдебния акт не е подадена касационна жалба и той е влязъл в сила, пораждайки правни последици. По делото е установено, че съгласно заповед № ЛС-02-08/30.11.2005 г. Йонко Йонков е прекратил по взаимно съгласие трудовото си правоотношение с "Бяла" ЕООД, гр. Бяла, считано от 1.12.2005 г. Същият ден той е сключил нов трудов договор със същото търговско дружество и макар по силата на ново основание е продължил осигуряването си. По подаденото от него заявление вх. № 15437/14.12.2005 г. пенсионните органи са му отпуснали лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО считано от 1.12.2005 г. В заявлението си за пенсиониране лицето не е попълнило изискуемата декларация за прекратено осигуряване. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ не е предприело действия по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за попълване на липсващия документ. Както лицето, така и пенсионните органи са приели, че с прекратяване на основанието за осигуряване е реализиран фактическия състав от хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Законосъобразно със своите последващи актове, органите на НОИ са констатирали неточно приложение на цитираната правна норма. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Разпоредбата регламентира датата, от която се отпускат пенсиите, а не придобиването на правото на пенсия, поради което изискването за прекратяване на осигуряването се отнася единствено за определяне началната дата за отпускане на пенсията, а не за възникване на правото на пенсия. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването и. За да има прекратяване на осигуряването трябва да има прекратяване на трудовата дейност. Този фактически и правен резултат ответникът по касация е бил убеден, че е постигнал с прекратяване на трудовото си правоотношение съгласно заповед № ЛС-02-08/30.11.2005 г. на управителя на "Бяла" ЕООД, гр. Бяла. Законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил тези обстоятелства и доводи като правно неиздържани и несъответстващи на тълкуването и прилагането на чл. 94, ал. 1 от КСО. Прекратяването на трудовата дейност е едно от кумулативно изискуемите условия, заложени във фактическия състав на цитираната норма в качеството му на детерминиращо прекратяването на осигуряването. Това основание ще е налице когато има поне един ден, в който лицето не работи след прекратяване на трудовото и осигурително правоотношения. Явно е, че в случая тази материалноправна предпоставка не е била налице и законосъобразно е отказано отпускане на пенсия от 1.12.2005 г. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на случаите по чл. 54е от КСО. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило пенсия. Същото не е укрило факти и е представило всички относими документи във връзка с придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че проява на недобросъвестност би била налице, ако Йонков бе подал невярна информация относно релевантните по заявлението за отпускане на пенсията факти. Неточното тълкуване на закона не следва да бъде в ущърб на осигурените лица, работили и притежаващи необходимия трудов стаж и възраст, за да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст и в случая не сочи наличие на недобросъвестно поведение. По изложените съображения административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в атакуваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение