Решение № 6440 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2021 г.

Решение № 6440 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Р., в качеството му на ЕТ "д-р В. Р. -АИПППДМ", чрез процесуален представител, срещу решение № 1727/13.10.2020 г. постановено по адм. дело № 1566/2020 г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/. Касаторът навежда доводи неправилност на обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание съгласно чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- С. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив, по жалба на С. А.: -отменя действията на д-р В. Р., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ "д-р В. Р. -Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина", администратор на лични данни. -задължава д-р В. Р., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ "д-р В. Р. -Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина", администратор на лични данни, да преустанови обработването на личните данни на С. А., и в тридневен срок от влизане на решението в сила да заличи личните данни на С. А. в електронен сайт с интернет адрес: [ел. адрес]. За постанови този резултат АС-Пловдив, изхождайки от съществуващата правна уредба, която според съда не се различава от отменената, действала съм момента на публикуване личните данни на А. в интернет пространството(комбинация от данни за имената на жалбоподателя, дата и място на раждане, образование, професия, специалност и снимка на жалбоподателя), е приел, че в конкретния случай не се установява наличието на нито една от хипотезите на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД), които дават право на администратора на лични данни да ги разпространява и разкрива публично чрез публикация на сайта си и да ги съхранява там. Съдът е счел, че след прекратяване трудовия договор на жалбоподателя на 01.07.2015 г. за ответника е отпаднала целта, за която са бил публикувани личните му данни-да рекламира дейността на практиката по дентална медицина, при изразено изрично несъгласие от жалбоподателя личните му данни да продължават да са публикувани на интернет страницата на ответника. Според съда обработването на лични данни на жалбоподателя е ставало в нарушение на принципите по чл. 5, § 1, б. "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2016/679, като не са представени по делото доказателства, от които да е видно, че личните данни на А. се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. АС-Пловдив е достигна до извод, че в разрез с принципите мотивирани в § 39 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679, данните на жалбоподателя са обработени чрез публикуването им в интернет, което е предоставило възможност на неограничен кръг потребители на сайта да се запознаят с тях и съставлява нарушение на цитирания регламент. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно по делото, че личните данни на жалбоподателя се намират на сайта [ел. адрес] към датата на отправената нотариална покана от А., връчена на касатора на 11.02.2020 г., т. е. към тази дата действие по обработване по см на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на личните данни на А. е било налице, поради което не се кредитира довода на касатора за недопустимост на съдебния акт поради изтекъл преклузивен срок по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД за сезиране на съда, който според касатора, поради липса на изрична уредба в закона следва да е срока, установен в чл. 38 от ЗЗЛД-6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Неоснователно е възражението на касатора за липса на пасивна процесуална легитимация на ЕТ "д-р В. Р. -АИПППДМ" в първоинстанционното производство. От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че първоначално лични данни на А. са предоставени на ЕТ "д-р В. Р. -АИПППДМ" в качеството му на работодател, да публикува тези данни с цел реклама, на електронен сайт с интернет адрес: [ел. адрес]., до който сайт е осигурен достъп именно от касатора след сключване на трудов договор между страните на 17.04.2013 г. По този начин целите и средствата за обработване на данните на А. са определени от касатора, т. е. налице е хипотезата чл. 3, ал. 1 ЗЗЛД (отм., бр. 17 от 2019 г.), а личните данни на А. са били обработени чрез разпространение по см. на § 1, т. 1 ДР ЗЗЛД (ред. ДВ, бр. 81/2011 г.), както правилно е приел първоинстанционния съд. По дози начин качеството на администратор и обработващ лични данни на касатора е безспорно установено по делото о към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по касация на 01.07.2015 г. Без значение за определяне качеството на администратор на лични данни е начина, по който личните данни са разпространени- в случая чрез публикуването им на електронен сайт с интернет адрес: [ел. адрес], поради което обстоятелствата свързани със собствеността на интернет домейна са ирелевантни. Качеството на администратор на лични данни на ЕТ "д-р В. Р. -АИПППДМ" е налице и към момента на отправената нотариална покана от А., връчена на касатора на 11.02.2020 г., към който момент както се отбеляза по-горе личните данни продължават да се разпространяват, предвид приложимите разпоредби на чл. 4, § 1 и § 7 на Регламент (ЕС) 2016/679. При правилно разпределена на доказателствената тежест в процеса от АС-Пловдив, указана на страните с определение по хода от 10.07.2020 г., и проявена от ответната пред първостепенния съд страна -ЕТ "д-р В. Р. -АИПППДМ" пълна процесуална пасивност в хода на съдебното производство, законосъобразен е извода на административния съд, че в процесния случай не се установява нито една от хипотезите на чл. 6, § 1 от Регламента, за законосъобразно обработване личните данни на С. А. от ЕТ "д-р В. Р. -АИПППДМ" след изричното изразено на 11.02.2020 г. несъгласие на субекта на данните за обработването им, при което след тази дата администратора е бил длъжен да преустанови обработването на личните данни на А., т. е. да извърши действие по прекратяване разпространението им чрез публикуването им на електронен сайт с интернет адрес: [ел. адрес], като същите бъдат заличени. Неоснователно е възражението на касатора за неяснота относно това кои точно лични данни на С. А. са публикувани. Правилно съдът е приел, че в случая са разпространени лични данни на физическо лице А. по см. на чл. 4, § 1 от Регламента, а именно трите имена, датата и мястото на раждане, професия, кариерно развитие и снимки. Не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Противно на тезата на касатора, изложеното от съда относно снимката на жалбоподателя не само че не буди недоумение, но настоящият състав изцяло споделя възприето от АС-Пловдив, че снимката безспорно се включва в понятието "лични данни" по см. на чл. 4, § 1 ОРЗД вр. чл. 4, § 14 и чл. 9, § 1 ОРЗД - данни, получени в резултат на специфично техническо обработване, свързани с физически и физиологични характеристики на дадено физическо лице, които позволяват или потвърждават уникалната идентификация на това физическо лице, а именно: лицево изображение (снимка). На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на С. А. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 900 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.11.2020 г. с адвокат А. П. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение