Решение № 971 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2019 г.

Решение № 971 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекст /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Добрич срещу решение № 558/27.12.2018 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 99/2018 г. С него се отменя решение № 29/15.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане № 38/30.10.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Добрич, с което декларираната с декларация № 5101-24-39 от 16.10.2017 г. злополука не е приета за трудова и изпратено делото като преписка на органа за ново произнасяне по същество относно декларираната злополука. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, П. Димитрова чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Ответникът, Община Добричка не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е с предмет законосъобразността на решение на директора на ТП на НОИ Добрич, с което по жалба от П. Димитрова административният орган е разгледал по същество спор за установяване на злополука с П. Димитрова дали е трудова или не. С обжалваното решение е прието, че злополуката не е трудова, тъй като в административното производство е установено от проведеното разследване, че не е станала в хипотезите на чл. 55 и сл. КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението и потвърденото с него разпореждане, които приел за незаконосъобразни. От доказателствата в хода на административното производство е установено разминаване в данните, съобщени от жалбоподателката относно времето и механизма на злополуката, а от последвалите медицински процедури по лечението съдът е приел, че не може да се установи причинната връзка между действията на пострадалото лице във връзка със сключения трудов договор с общината по силата на който тя изпълнявала задълженията си на личен асистент. При установеното от непротиворечивите заключения на две съдебно медицински експертизи съдът е приел, че е налице нетравматично увреждане на здравето, при което по силата на разпоредбите на чл. 60, ал. 2 КСО вр. с чл. 72 и чл. 73 от НМЕ наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК/НЕЛК, които се произнасят по причинната връзка въз основа на представената медицинска документация, а при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. При тези констатации е изведен правен извод за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в административното производство, което е основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на административния акт, поради което отменил решението и разпореждането и върнал делото на органа за разрешаване на въпроса по същество. Решението е правилно. Процедурата по разследване и установяване на трудовите злополуки е уредена в разпоредбите на чл. 55 и сл. КСО. В настоящият случай тази процедура е спазена частично, тъй като съществените факти от значение за квалифициране на злополуката не са установени тъй като органът се е произнесъл с административен акт в нарушение на чл. 60, ал. 2 КСО. При деклариране на злополука по повод нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решение на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. Такива органи са ТЕЛК и НЕЛК, които в случая не са се произнесли поради бездействие на органа да бъдат сезирани с въпроса относно причинната връзка. Произнасянето от ТЕЛК/НЕЛК в случая правилно прието от съда в обжалваното решение за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта. Поддържаните доводи в касацинната жалба относно характера на увреждането, травматично или не, са неоснователни като неотносими към касационната проверка, тъй като са приети заключения на две съдебно медицински експертизи, съдържащи отговор и на този въпрос и съдът правилно е основал фактическите си изводи на тях. При констатираното от съда съществено нарушение на административно производствените правила, обосновано подробно в мотивите на обжалваното решение, и което нарушение не може да бъда поправено в хода на съдебното оспорване, съдът правилно е приел, че решението е незаконосъобразно и го е отменил и върнал делото на органа като преписка за ново произнасяне по съществото на спора. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И. Ганчев от ВАК в размер на 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение