Решение № 265 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5794/2007 г.

Решение № 265 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5794/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Б., чрез адв. А от ВАК срещу решение, постановено на 3.08.2007 г. по гр. д. № 239/2007 г. на Апелативен съд гр. В., с което В. Г. Б. е осъден да заплати на Д. Х. В. на осн чл. 45 ЗЗД, сумата от 5250 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на разсад мента в резултат на извършени от ответника в началото на м.септември 2002 г. действия, довели до унищожаването на корени мента, ведно със законната лихва, считано от 4.09.2002 г. до окончателното изплащане на сумата. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че съдът не е обсъдил релевантните за делото факти и доказателства, както и наведените правни доводи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за имуществени вреди, претендирани като резултат от унищожаването на корени мента, да бъде отхвърлен. Претендират се направените в производството разноски. Ответниците по касация Х. Д. Х. и Г. Д. В., конституирани на осн. чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец - Д. Х. В., не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В изпълнение задължителните указания на ВКС, дадени с отменително решение от 15.05.2007 г., постановено по гр. №. г. на ВКС, IV то г. о. при повторното разглеждане на делото от Апелативен съд гр. В. е назначена и приета агротехническа експертиза, която е дала заключение за стойността на унищожения разсад мента. Въз основа данните на приетата експертиза, съдът е приел, че размерът на претърпените от Д. Х. В. вреди от унищожаването на този разсад са в размер на 5250 лв., поради което е осъдил ответника по иска В. Г. Б. да заплати обезщетение в този размер. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че същото е постановено без съдът да е обсъдил относимите към правния спор факти и доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. В тази връзка следва да се посочи, че въпросите относно осъществяването на фактическия състав на деликта - извършеното от касатора деяние, неговата противоправност, вината му и причинно - следствената връзка между деянието и противоправния резултат и направените в тази връзка доводи и възражения са преклудирани в влязлото в сила решение по гр. д. № 578/2006 г., на ВКС, IVг. о. С оглед на това, тяхното повторно обсъждане при новото разглеждане на делото от въззивния състав, не се налага. С цитираното решение са преклудирани и възраженията досежно това, дали ищецът е претърпял вреди от унищожаването на 21 декара корени мента, предвид вегетативния начин на размножаване на тази култура. Делото е върнато за ново разглеждане само във връзка със събиране на доказателства относно стойността на унищожените корени мента, за определянето на която съдът е назначил и приел агротехническа експертиза. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че при определяне стойността на унищожените корени, вещото лице не е съобразило състоянието на насаждението. При неговото изслушване в съдебно заседание от 10.07.2007 г., вещото лице е дало разяснения, че при определяне размерът на вредите, е взета предвид и степента на заплевяване на засетите с мента площи. С оглед на това съдът е приел, че не се налага изслушване на нова единична експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в молбата на адв. А. П.от 10.07.2007 г. Последното не представлява процесуално нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 157 ГПК (отм.) не съдържа императивно задължение на съда да назначи нова експертиза в случай, че назначената вече такава е била оспорена от страната. Точно обратното, назначаването на нова експертиза единична или тройна се извършва по преценка на съда. Останалите оплаквания в касационната жалба, отнасящи се до нарушение на Закона за сдруженията за напояване, Закона за посевния и посадъчен материал, Закона за счетоводството и Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, издадена от Министерството на земеделието и горите са ирелевантни към конкретния правен спор, който има за предмет реализиране на имуществена отговорност за вреди настъпили в резултат на деликт. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.