Решение № 110 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11265/2015 г.

Решение № 110 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11265/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. срещу Решение № 1571/28.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2233/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № 161400819/28.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 667/09.07.2014 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на "МП Иванови" ООД допълнително е начислен ДДС в размер на общо 2 301,78 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 987,55 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага доводи, че неправилно съдът приел за доказани вътреобщностни доставки на палети, без да прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, обосноваващи правни изводи за липса на доказателства за изпращане и транспортиране на стоките. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 161400819/28.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 667/09.07.2014 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на "МП Иванови" ООД допълнително е начислен ДДС в размер на общо 2 301,78 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 987,55 лева, в резултат на непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки по две фактури с получател "Лайф - ти" - Гърция. За да постанови обжалваното решение, АС - П. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но в нарушение на материалния закон. С решението, АС - П. е изложил самостоятелни мотиви по отношение на декларираните ВОД на палети от "МП Иванови" ООД, като е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, и въз основа на тях обосновал правни изводи, че не възприема констатациите в ревизионния акт, че не е доказано изпращането и транспортирането на палети от България за Гърция, като се позовал на представените от ревизираното лице международни товарителници. Обстоятелството, че лицето, посочено за превозвач в международните товарителници - ЕТ "С. Г. - Слаг" отрича извършването на транспорт на палети за Гърция с изпращач - ревизираното лице, съдът е приел, че създава неяснота, която в последствие е преодоляна от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Въз основа на представени в хода на съдебното производство договор за наем на МПС, сключен между превозвача по ЧМР - ЕТ "С. Г. - Слаг" и ЕТ "Г. П.", фактура № 726/09.12.2009 г., издадена от ЕТ "Г. П.", пътен лист и показания на свидетеля П., съдът приел, че палетите в действителност са превозени до Гърция от предходен доставчик на ревизираното лице - ЕТ "Г. П." и с негови транспортни средства, но от името на посоченият в ЧМР превозвач. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Предмет на спора е деклариран ВОД от "МП Иванови" ООД през м. 12.2009 г. по две фактури с предмет - палети към гръцко дружество "Лайф-ти", притежаващо VIN EL094470570, като приходните органи са приели за недоказано извършването на ВОД от ревизираното дружество с аргумент, че то не притежава годни доказателства относно изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка - Гърция, нито писмено потвърждение от получателя. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира ВОД и това е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 101 от 2006 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. С оспореното решение, с което е отменен РА, в частта на допълнително начислен ДДС във връзка с непризнати вътреобщностни доставки на палети за гръцко дружество "Лайф-ти", спорен по делото е въпроса за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Гърция. В приложимата по време редакция на чл. 45 от ЗДДС - тази след новелата от ДВ бр. 101 от 2006 г., т. 2 включва три букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. По делото няма спор, че доставчика "МП Иванови" ООД не разполага с договор, от който да се установи от кого и за чия сметка е транспорта. Тъй като представя транспортни документи, в който за превозвач е вписано трето лице и дава обяснения, че транспорта е за сметка на получателя, приходната администрация и съда правилно са приели, че в конкретния случай е относима хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, при която доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Макар правилно да е ограничил обсега на доказване с обсъждане само на спорния факт по чл. 45, т. 2 ППЗДДС, при определянето на доказателствената стойност на доказателствените средства по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, съдът не е съобразил оценъчната си дейност с правилата на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като не ги е съпоставил с другите доказателствени източници. Константна е практиката на съдилищата, че освобождаването от ДДС на ВОД е приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга ДЧ и вследствие на това изпращане стоката е напуснала физически територията на държавата-членка. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ревизираното лице по правилата на националното право (т. 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 M. -G. K.). Въпросът, дали лицето е изпълнило полагащите му се задължения в областта на доказването и на дължимата грижа, спада към компетентността на запитващата юрисдикция. Настоящата инстанция счита, че задължението на доставчика по доказване на ВОД не е изпълнено надлежно с представените от това дружество транспортни документи, доколкото доказателствената им стойност е опровергана от събраните по делото доказателства, като безспорно ревизираното лице не разполага с потвърждения за получаване. В този смисъл, настоящата касационна инстанция не споделя фактическите констатации на АС - П. и обоснованите въз основа на тях правни изводи, че "МП Иванови" ООД притежава транспортни документи, които доказват извършването на ВОД. Съгласно представените два броя международни товарителници към двете фактури от м. 12.2009 г., превозвач на товара е ЕТ "С. Г. - Слаг", а превоза е извършен с товарни автомобили с рег. № № Е 1543 ВК и Е 2623 ЕА. В същото време, в хода на ревизионното производство, управителят на дружеството-превозвач декларира, че не са издавани фактури и не са извършвани превози за фирма "МП Иванови" ООД. От обясненията на управителя на ревизираното лице е било установено, че превоза е извършен от ЕТ "С. Г. - Слаг" за сметка на гръцкото дружество - получател "Лайф-ти", като същевременно данъчните органи са установили, че посоченото дружество като превозвач - ЕТ "С. Г. - Слаг" не е издавало фактури за превоз към гръцкото дружество "Лайф-ти" и не е собственик на товарни автомобили, вписани в ЧМР с рег. № № Е 1543 ВК и Е 2623 ЕА. Следователно, съдържанието на представените от ревизираното лице транспортни документи относно лицето, извършило превоза е опровергано. По този начин, правилно приходната администрация е приела за установено, че ревизираното дружество не притежава годни доказателства относно изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка - Гърция. Неправилно АС - П. е възприел последната от тезите на ревизираното лице, че палетите в действителност са превозени до Гърция от предходен доставчик на ревизираното лице - ЕТ "Г. П." и с негови транспортни средства, но от името на посоченият в ЧМР превозвач. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, че доставчика на ревизираното лице - ЕТ "Г. П." му е издало две фактури за доставка на палети, а съгласно показанията на управителя на това дружество и свидетелства за регистрация на МПС, последния със собствени МПС с рег. № № Е 1543 ВК и Е 2623 ЕА е организирало и транспортирало стоките за гръцкото дружество. При тази теза, отново остава недоказано транспортиране на стоките от соченото в ЧМР за превозвач - ЕТ "С. Г. - Слаг", тъй като се установява, че транспортирането е организирано и извършено от доставчика на ревизираното лице и с негови транспортни средства, а същевременно се разколебава и извода, че стоката е изпратена от ревизираното лице, вписано в ЧМР като изпращач. Предвид на това, следва да се приеме, че не са изпълнени изискванията за прилагане на нулева ставка на данъка, поради което с процесният РА законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 2 301,78 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 987,55 лева. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на дружеството против РА. Разноски: С оглед на резултата по спора, решението трябва да бъде отменено и в частта относно присъдените на "МП Иванови" ООД разноски в размер на 109 лева. В полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 920 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,